бременна съм в 29-та седмица и имам огромна нужда от подкрепата на вече родили жени, които да споделят само защо са толкова щастливи от това да бъдат майки. Може да звучи глупаво и странно, но откакто забременях, а и преди това непрекъснато слушам колко тежко и ужасно е всичко - няма да спиш, животът вече не ти принадлежи, ще плачеш често, много е трудно да си майка... и още, и още, и още. Покрай работата си в социалните мрежи следвам две български инфлуенсърки - майки на три деца, които уж под формата на майтап непрекъснато пускат видеа колко е тежко и трудно всичко. Прави ми впечатление, че обикновено коментарите, а и тук във форума са - ауу, да, а с моето 10 месеца не спах, не ядох, не се изкъпах... Има обаче и коментари, че непрекъснатото споделяне на негативното около майчинството кара понякога хората да се отказват от това да имат деца. Наясно съм какво предстои, имам много добра представа за промените, но ми липсва балансът.
Та след тези дълги встъпителни думи, моля ви, споделете само какво ви прави толкова щастливи, че всичко друго губи значение. Кои са миговете, които ви карат не да плачете, а да се усмихвате и да сте сигурни, че детенцето/децата са най-хубавото нещо. Вярно ли е, че любовта е толкова силна, че всичко друго потъва и кога се заражда тази любов?
Осъзнаваш, че любовта към това малко същество съществува в първия ден при появата му на бял свят. Като го видиш, че съществува, тук е и е в обятията ти, си казваш "това съм аз, то е част от мен" и го възприемаш като част от теб, сякаш винаги е било някъде там винаги за теб и го обичаш безусловно. Гледаш го толкова невинно и знаеш, че има нужда само от теб, за да съществува, ти си за него цял свят, живеете в симбиоза. Да гледаш как малкото същество расте всеки ден си е цяло щастие. И щом се обърнеш назад и виждаш как времето лети направо те е страх с каква скорост ще порастне и ще бъде зрял човек. Аз може би ако не всеки ден през ден си преглеждам снимките на новородено, толкова са ми мили тези моменти, че се моля никога да не ги забравя. Няма по-хубаво нещо от това да създадеш живот, да го отгледаш и да виждаш себе си в него, изумително е (поне за мен). Да има кой да ти каже "мамо", "мамо обичам те", чувството, че си обичан.
Относно негативните коментари, винаги ще ги има. Аз не им обръщах внимание и все още е така. Няма как всичко да е мед и масло, както и дори да сте без дете нямате само щастливи дни на 1000%, нали? Винаги има някакъв проблем, дадена ситуация. Така е и когато имаш бебе, животът продължава пак постарому. Дори не мога да кажа, че до момента съм имала мигове да плача. Да, бебето ми не е било от най-спокойните, но все пак е бебе, какво друго да се очаква, има и такива дни - преминават
. Живейте живота с лека ръка.
И в това също няма нищо лошо. Майчинството е трудно, но и изумително, изключително преживяване.