Ами аз съм от тия майки, които, ако са ти приятелки - щях да ти кажа да спиш на макс, защото следващите години няма да можеш. Поне не и по начина, по който спиш сега.
Но… Аз бях със силна следродилна депресия, моето бебе беше ревливо, с рефлукс, зъби и какво ли не, роди се със здравословен проблем и купища фактори, които ми се насъбраха достатъчно, за да не поискам никога повече да чуя за второ бебе. Но като цяло аз и не обичам много-много деца 😀.
Само че пък си обичам моето. В началото сякаш не го оценявах толкова, бях прекалено изморена и недоспала, обаче колкото повече пораства, толкова повече си го обичам. Сега е на 9 г. и имам чувството, че никога не съм го обичала толкова, колкото сега.
И ако преди много ми тежеше да се приспиваме всяка вечер и постоянно да е залепен за мен през деня, сега е точно обратното. Пък и съм наясно, че скоро вече няма да ме иска толкова, но засега още си е моето бебе, защото то и на тази възраст са си едни бебета в някои отношения, които искат мама да ги гушка.
Относно красивите моменти - мен изключително много ме радват всичките му постижения - спортни трофеи, отличните оценки в училище, броят прочетени книжки, знанията, които има.
Поне в моето семейство всичко това идва на детето отвътре, никога не съм го карала, юркала, ходи само на спортовете, на които той иска, чете книжките, които на него му харесват и т.н.
Та да, наспи се, почини си, направи си една добра организация вкъщи с разпределяне на задълженията и се настройвай позитивно, че колкото и да е трудно майчинството в началото, всичко много бързо се изменя и нищо не е вечно. На мен ми се струваше едно време, че край, вече никога няма да спя, никога няма да мога да излизам, когато си искам и едва ли не, никога няма да бъда просто АЗ, а не майката на еди кой си, но това изобщо не е вярно.
А киселите лели в метрото най-добре да си гледат собствената градинка. Никога не бих казала нищо подобно на непозната бременна жена в ГТ, бих ѝ пожелала здраве и спокойствие.
Между другото, именно заради ей такива неща, когато бях бременна си бях изключила интернета на телефона. Спрях да се ровя по форуми, социални мрежи и какво ли не.
Но… Аз бях със силна следродилна депресия, моето бебе беше ревливо, с рефлукс, зъби и какво ли не, роди се със здравословен проблем и купища фактори, които ми се насъбраха достатъчно, за да не поискам никога повече да чуя за второ бебе. Но като цяло аз и не обичам много-много деца 😀.
Само че пък си обичам моето. В началото сякаш не го оценявах толкова, бях прекалено изморена и недоспала, обаче колкото повече пораства, толкова повече си го обичам. Сега е на 9 г. и имам чувството, че никога не съм го обичала толкова, колкото сега.
И ако преди много ми тежеше да се приспиваме всяка вечер и постоянно да е залепен за мен през деня, сега е точно обратното. Пък и съм наясно, че скоро вече няма да ме иска толкова, но засега още си е моето бебе, защото то и на тази възраст са си едни бебета в някои отношения, които искат мама да ги гушка.
Относно красивите моменти - мен изключително много ме радват всичките му постижения - спортни трофеи, отличните оценки в училище, броят прочетени книжки, знанията, които има.
Поне в моето семейство всичко това идва на детето отвътре, никога не съм го карала, юркала, ходи само на спортовете, на които той иска, чете книжките, които на него му харесват и т.н.
Та да, наспи се, почини си, направи си една добра организация вкъщи с разпределяне на задълженията и се настройвай позитивно, че колкото и да е трудно майчинството в началото, всичко много бързо се изменя и нищо не е вечно. На мен ми се струваше едно време, че край, вече никога няма да спя, никога няма да мога да излизам, когато си искам и едва ли не, никога няма да бъда просто АЗ, а не майката на еди кой си, но това изобщо не е вярно.
А киселите лели в метрото най-добре да си гледат собствената градинка. Никога не бих казала нищо подобно на непозната бременна жена в ГТ, бих ѝ пожелала здраве и спокойствие.
Между другото, именно заради ей такива неща, когато бях бременна си бях изключила интернета на телефона. Спрях да се ровя по форуми, социални мрежи и какво ли не.
