Красивите мигове на майчинството

Осъзнаваш, че любовта към това малко същество съществува в първия ден при появата му на бял свят. Като го видиш, че съществува, тук е и е в обятията ти, си казваш "това съм аз, то е част от мен" и го възприемаш като част от теб, сякаш винаги е било някъде там винаги за теб и го обичаш безусловно. Гледаш го толкова невинно и знаеш, че има нужда само от теб, за да съществува, ти си за него цял свят, живеете в симбиоза. Да гледаш как малкото същество расте всеки ден си е цяло щастие. И щом се обърнеш назад и виждаш как времето лети направо те е страх с каква скорост ще порастне и ще бъде зрял човек. Аз може би ако не всеки ден през ден си преглеждам снимките на новородено, толкова са ми мили тези моменти, че се моля никога да не ги забравя. Няма по-хубаво нещо от това да създадеш живот, да го отгледаш и да виждаш себе си в него, изумително е (поне за мен). Да има кой да ти каже "мамо", "мамо обичам те", чувството, че си обичан.

Относно негативните коментари, винаги ще ги има. Аз не им обръщах внимание и все още е така. Няма как всичко да е мед и масло, както и дори да сте без дете нямате само щастливи дни на 1000%, нали? Винаги има някакъв проблем, дадена ситуация. Така е и когато имаш бебе, животът продължава пак постарому. Дори не мога да кажа, че до момента съм имала мигове да плача. Да, бебето ми не е било от най-спокойните, но все пак е бебе, какво друго да се очаква, има и такива дни - преминават . Живейте живота с лека ръка.

+1 за ролята на мъжа, моят само където не може да кърми, взаимнозаменяема сме. И повечето татковци около мен за щастие са такива, много е хубаво децата да виждат подобен пример и да се чувстват еднакво обгрижвани и от двамата си родители.

Абсолютно точно така е.
Имам трудни моменти, в които може да се оплача на някого и сигурно ще си каже, че мале, много страшна работа. И съм ревала много. Имах и следродилна депресия. Нооо сладурските ръчички, малките крачета, как се смее, как се изумява и впечатлява от най-елементарни неща като пакет носни кърпи и въобще мириса на бебе са уникални неща.

Обективно също да ти кажа, че не е задължително да видиш и пълния пакет трудности, описвани по форумите. Не знам колко пъти ми казаха, че повече няма да спя поне 3 години, а нашето на 3 месеца вече спеше по цяла нощ. Сега е на 10 месеца и все още ляга в 22 ч и става в 9 без да се буди нощем въобще. Колики също нямаше кой знае какви - от първия път нацелихме едно сиропче - gripe water, което й успокояваше коремчето за нула време, та рев с часове не сме имали. Да, има кисели моменти, сърди се, реве си доста като нещо реши, че не е на нейната по бебешки, но реално е съвсем кротка. Също от 7-8 месец започна и доста да се заиграва сама та не е като да се налага да съм 24/7 залепена без мърдане. Та не се пренавивай предварително. Не се знае.

Аз бих те предупредила от човешко чувство да си подготвена за т.нар 4ти триместър - първите 3 месеца след раждането. Те са тежки при повечето хора заради микса от хормонален дисбаланс, възстановяване след раждане и недоспиване, както и разбира се, заради шока от голямата промяна. Но с малко късмет нещата много бързо влизат в ритъм.

Аз не казвам, че всичко е цветя и слънце, но ще видиш, че тегавите моменти изключително бързо се забравят.
Много точно го е казала Marisol. Има вечери докато я приспим съм била вече изпушила, ревнала, разстроена, изтормозена... и 30 мин по-късно скролвам из 6636474848 снимки, които съм й направила и ахкам какви мигли има, и какви краченца, и бузки.

Нищо и никого няма да обичаш колкото детето си, въпреки че на моменти ще ти иде да се гръмнеш. И в това също няма нищо лошо. Майчинството е трудно, но и изумително, изключително преживяване.

Аз доста мнения съм чела как едва ли не от двете черти на теста вече майката обича детето си, усеща някаква невероятна любов. При мен не е точно така, просто аз по-трудно свикнах с мисълта и още свиквам. Сякаш в началото не беше истинско. Миналата седмица бях на втората фетална и ми направиха снимка в лице. И бях уау… едва 400 грама и е толкова оформена. Просто е нереално.

Още не сме украсили за Коледа, защото чакаме таткото да се освободи и да го направим заедно. Сама с бебето е почти невъзможно, особено когато лази със скоростта на заек. За празниците сме измислили тематична фотосесия. Знам, че още не разбира, но от догодина под елхата вече ще има и подаръци.

Днес бях на последната фатална морфология и за първи път видях как прави муцуни (все се криеш и нямам нито една 3D снимка) Странно е, едно малко човече се крие в мен, но вече си има черти на лицето, свои предпочитания какво ще й дам "да яде". Изпитвам микс от емоции, но все повече се замислям, че не искам да изпусна абсолютно нищо.
Всяко мнение ме успокоява все повече. Не е толкова страшно значи

ами да не е лесно да си майка,но е най прекрасното нещо ,което може да ти се случи...мога да се оплаквам много...че си гледам детето сама,че от 8ми ден след раждането до 6 месечна възраст имаше зверски колики...тъкмо минаха,захраних и се върнаха с пълни сили..след това на 11 месеца първо зъбче и от там до сега ,вече на 2 г ни мъчат тези зъбки...моето момиче не спи от ден 1...нито вечер,нито денем...винаги има поне 3 пробуждания...да не говорим,че понякога през 20 минути...много е емоционална и си изживява всичко..отделно беше кърмено бебе с рефлукс и о познайте...будене през 2 часа и препоръки на лекарите,след всяко хранене половин час да я държа изправена ...и така тъкмо я пусна и затворя очи и хоп пак ставаме...от ден 1 до 1 г беше нон стоп на ръце...в количка грам не искаше,не пълзеше и не искаше грам да я пусна на земята...и сега си ме търси да се гушкаме...да недоспала съм,изморена съм ,но съм много щастлива....както са писали по напред на 8 дена ми удари първата си усмивка...просто ревнах от радост...от тогава всеки път щом чуеше гласа ми и се усмихваше ме разтапяше......когато си подадеш пръста и го стисне с малките си ръчички..след това започна да ме следи с поглед...да не говорим за малкия нежен смях...буквално от най малкото изпълва цялата къща със смеха си... Гукането...моето момиче и много обичаше да вика...лапане на крачетата,а когато каже Мама...мамооо...еми пълни ми се душата...а сега вече идва и ми казва мамоооо обичам те...това неможе да се сравни с нищо...детската невинност,любовта с която те гледат малките очички...как за тях ти си най необходимото нещо на света...имам хиляди снимки и клипчета и често ги гледам и се чудя кога порасна толкова бързо моето момиче...времето лети
Дали искам второ...ооо да със сигурност!
Иначе да съгласна съм за шизофренията в единия момент му се караш и ти идва да се метнеш от някъде и в следващия го целуваш и му се извиняваш,че си му се карал 😆

Не е лесно да си майка, но пък е най-прекрасното чувство. Вечер когато заспи бебо, колкото и да съм изморена стоя и го гледам и това е най-най-най-хубавата емоция, която съм изпитвала. Обожавам и усмивката му, това е най-чаровната усмивка, която съм виждала 😂😂😂 сега разбрах колко е вярна приказката ,,моето гардже си е най-хубаво". А когато ме гушка, го прави толкова силно, че изпълва сърцето ми с толкова много любов.
Пожелавам Ви лека бременност, леко раждане и бързо възстановяване и едно прекрасно бебче 🤗

Каква хубава тема 🤗
Когато се роди и проплака…най-хубавия звук на света. Първия път, когато ми хвана ръката, първата усмивка, първия смях, първите крачки. Първия път, когато ми каза мамо - най-хубавата дума на света. Всеки път, когато ме гледа с обожание, все едно съм целия й свят, всеки път когато се сгуши в мен като малко котенце. Всеки ден, когато я взимам от ясла, и тя тича към мен, разперила ръчички да ме гушне, и после бърбори през целия път до вкъщи. Мога да изброявам до безкрай.
И мен така ми говореха, даже още преди да забременея, колко е тежко, колко е трудно, как нямаш време за нищо и тн. Факт е, че има своите трудни моменти, понякога е супер изморително психически (повече от колкото физически), най-вече първите месеци с липсата на сън, но всичко минава, заминава и се забравя. Стига детето и вие да сте здрави, няма нищо чак толкова тежко и драматично. Според мен жените, които насаждат такова мнение, са имали някаква нереалистична представа за майчинството. Изобщо не се връзвайте на такива приказки, доста често хората обичат да драматизират и преувеличават. Колкото и банално да звучи, Вашата позитивна нагласа и докато сте бременна, и след като се роди бебчето, е супер важна, затова гледайте да сте спокойна.
На пук на всеобщото мнение, аз с ръка на сърцето мога да кажа, че за мен майчинството си беше почивка, и имах повече свободно време отколкото преди като нямах дете и ходех на работа, въпреки че с мъжа ми сами си я гледаме и нямаме помощ от никъде. Времето като беше хубаво, по цял ден навън на разходка с количката, запознанства и разговори с други майки, бебчето като заспеше си сядах на някоя пейка с книжка и кафенце, супер спокойно и лежерно ми беше, без да гоня работно време, без да ме интересува дали е понеделник, или събота примерно. За година и половина майчинство прочетох в пъти повече книги, отколкото за последните 5 години. И спях повече часове, отколкото преди като ставах рано за работа.

Йелоу, бях на втора фетална в петък миналата седмица и видях лицето. Беше много вълнуващо, бебе има-няма 400 грама, а всичко оформено. Не, че не го знаех, но като го видиш.. представям си на третата фм! Някъде из майчинските групи четох една жена пишеше как след раждането бебето било на външен вид същото като на снимката от последната фетална. Не знам дали е така при всички, но звучи много яко!

При мен беше така, на третата ФМ се видя едно бузесто личице и точно такова бебе се роди, до ден днешен си има бузките, въпреки че не е пълен иначе. 🥰🥰🥰