Говоря за моето обкръжение, разбира се, невъзможно е да имам поглед върху всички в България.
- Публикувана: 5 дек. 2025, 00:11 ч.
- Последно мнение: 6 дек. 2025, 14:47 ч.
Има ли "епидемия на самотата"?
И как става практически? Не мога да си го представя. Ако човек не иска гости или не се е уговорил просто ги отпраща и толкова.
Аз май нямам приятелки. И семейни приятели нямаме вече. Понякога ми тежи, понякога ми е облекчение. Добре, че е мъжът ми, с него си споделяме всичко. Не знам защо стана така. Може би защото на една зряла възраст се преместихме в Германия, или защото аз не мога да правя компромиси, само и само да имам приятели. Или защото работата ми е с хора и след работа искам само тишина.
Затварят се като лалугери само в къщите си и си ходят на гости с месец предварителна уговорка.
У нас все още се случва да идват хора без предварителна уговорка или да не я спазват, ако има такава. Мен това много ме дразни.
+1
У нас вече и не идват и не искам да идват. И ние не ходим. Преди като беше прието да се ходи на гости, никога не ми е било приятно. Нито да посрещам, нито да ходя. Не съм интроверт.
Ами да, вече не се ходи толкова по гости. Всъщност всеки иска да ХОДИ, но не и да посреща и шета три дни за едно гости. Има ресторанти, пътувания, заведения. Станеш, облечеш се и отидеш. Прибираш се и ти е оправено.
Да де ама и там ако ние поканим - идват, но не се сещат те да инициират среща. Един път, два пъти, три пъти и спираш да каниш. Има си правила ...
Да де ама и там ако ние поканим - идват, но не се сещат те да инициират среща. Един път, два пъти, три пъти и спираш да каниш. Има си правила ...
Според мен е комбинация от няколко неща:
1. Възрастта на участниците: Преди 10 години съм била готова да излизам навсякъде, по всяко време, правех планове непрекъснато и големи компромиси - няма значение на мен какво ми е удобно, стига да се съберем.
2. (Здравословен) егоизъм : С течение на годините толерантността ми се изчерпва - прекалено много започва да ме дразнят хора, които закъсняват. Започвам да забелязвам когато само аз се обаждам. Обичам гости веднъж на....3 месеца.
Започвам да правя сметки...заслужава ли си да органицирам нещо, и да се занимавам с логистики и хора канселиращи в последния момент, или да се разходя с кучето и да ми е приятно.
2. Средата/обществото - прекалено много неща се 'състезават' за вниманието ни - по-лесно е да си останеш вкъщи, на телефона, с чаша вино, да гледаш някой филм.
Лично аз не съм 'самотна', но понякога ми се иска да имах по-смислени приятелства. Старите такива са трудни, заради малките деца. Нови - пак трудно. Тази година се запознах сигурно с 50 нови човека поради мое хоби. Ами нито 1 приятелство не се изгради. Намерих 2-3ма 'познати'.
И циничното ми мнение - когато хората имат НУЖДА един от друг, влагат повече в средата и приятелствата си. Аз нямам нужда някой да ми помогне да се преместя или да си сглобя шкаф - ще си наема майстори. Ако имах - щях да поканя няколко човека, пък да сготвя и т.н.
На хората също им липсва инициатива и 'не им се занимава'. Като се сетя да организирам нещо всички се забавляваме, и всеки ми казва 10 пъти 'благодаря, че го организира, страхотно, трябва да се виждаме по-често'. Сигурна съм, че на момента всички са искрени и наистина го вярват. Но после ги мързи, не се сещат и не им се организира.
1. Възрастта на участниците: Преди 10 години съм била готова да излизам навсякъде, по всяко време, правех планове непрекъснато и големи компромиси - няма значение на мен какво ми е удобно, стига да се съберем.
2. (Здравословен) егоизъм : С течение на годините толерантността ми се изчерпва - прекалено много започва да ме дразнят хора, които закъсняват. Започвам да забелязвам когато само аз се обаждам. Обичам гости веднъж на....3 месеца.
Започвам да правя сметки...заслужава ли си да органицирам нещо, и да се занимавам с логистики и хора канселиращи в последния момент, или да се разходя с кучето и да ми е приятно.2. Средата/обществото - прекалено много неща се 'състезават' за вниманието ни - по-лесно е да си останеш вкъщи, на телефона, с чаша вино, да гледаш някой филм.
Лично аз не съм 'самотна', но понякога ми се иска да имах по-смислени приятелства. Старите такива са трудни, заради малките деца. Нови - пак трудно. Тази година се запознах сигурно с 50 нови човека поради мое хоби. Ами нито 1 приятелство не се изгради. Намерих 2-3ма 'познати'.
И циничното ми мнение - когато хората имат НУЖДА един от друг, влагат повече в средата и приятелствата си. Аз нямам нужда някой да ми помогне да се преместя или да си сглобя шкаф - ще си наема майстори. Ако имах - щях да поканя няколко човека, пък да сготвя и т.н.
На хората също им липсва инициатива и 'не им се занимава'. Като се сетя да организирам нещо всички се забавляваме, и всеки ми казва 10 пъти 'благодаря, че го организира, страхотно, трябва да се виждаме по-често'. Сигурна съм, че на момента всички са искрени и наистина го вярват. Но после ги мързи, не се сещат и не им се организира.
Само по частта с чашата вино разпознах, че това не съм го писала аз. Щях да те обвиня, че копираш чужди постове. Е, и е написано по-добре, отколкото аз щях да го направя.
Да си самотен не означава ли, когато си нещастен, или поне тъжен, от това, че си сам?
Това, че не искаш да събираш компании, или те мързи да каниш гости, или просто имаш други занимания/забавления няма общо със самотата, камо ли пък с епидемия на такава.
Самотата е негативно усещане, тя е нежелана, значи трябва да говорим за хора, които биха искали да имат други хора около себе си, но по някаква причина нямат. Ако си окей с битието си, макар да не се събираш постоянно с компании и гости, това е просто избор, а не самота.
Значи трябва да видим дали сега има повече тъжни самотни хора, което аз не смятам, че е така. Разбира се има такива, които временно, или трайно не са във връзка, но това е процес. А и всеки понякога се чувства самотен, дори и щастливо обвързаните, с голяма челяд и т.н.
Това, че не искаш да събираш компании, или те мързи да каниш гости, или просто имаш други занимания/забавления няма общо със самотата, камо ли пък с епидемия на такава.
Самотата е негативно усещане, тя е нежелана, значи трябва да говорим за хора, които биха искали да имат други хора около себе си, но по някаква причина нямат. Ако си окей с битието си, макар да не се събираш постоянно с компании и гости, това е просто избор, а не самота.
Значи трябва да видим дали сега има повече тъжни самотни хора, което аз не смятам, че е така. Разбира се има такива, които временно, или трайно не са във връзка, но това е процес. А и всеки понякога се чувства самотен, дори и щастливо обвързаните, с голяма челяд и т.н.
Самотата е липса на близки хора, сред които да си приет и разбран, да си свой. Нали затова коментираме отчуждението. Може да имаш 20 000 контакта в Дискорд или друга мрежа, да движиш в някакви среди и да си самотен, защото нямаш поле, в което да си свой. То даже може да не значи, че си отхвърлен, а че изобщо няма такива полета, общности, в които да си свой. Някой да го е грижа за теб.
И да, младите хора общуват много, но не ги е грижа като цяло за никого. Това е епидемия, която набира скорост от поне 20 години – повече повърхностни емоции, отношения и преживявания, по-малко способност за дълбоки чувства, отношения и зрялост.
И да, младите хора общуват много, но не ги е грижа като цяло за никого. Това е епидемия, която набира скорост от поне 20 години – повече повърхностни емоции, отношения и преживявания, по-малко способност за дълбоки чувства, отношения и зрялост.
Те пък може да са щастливи от тази невъзможност да развиват по-дълбоки чувства. Винаги е имало хора, които не изпитват дълбоки емоции, за разлика от други, които се вълнуват и ангажират с всичко, дори и когато това не се очаква от тях.
В наши дни има повече възможности да не оставаш сам със самотата си.
Не можем да определим с лекота дали хората в огромния град са по-самотни от тези в малките градчета, където всичко е на една ръка разстояние. На едни им харесва, че отивайки до магазина ще се разприказват с 10 човека, други се натоварват от това.
В наши дни има повече възможности да не оставаш сам със самотата си.
Не можем да определим с лекота дали хората в огромния град са по-самотни от тези в малките градчета, където всичко е на една ръка разстояние. На едни им харесва, че отивайки до магазина ще се разприказват с 10 човека, други се натоварват от това.
Те пък може да са щастливи от тази невъзможност да развиват по-дълбоки чувства. Винаги е имало хора, които не изпитват дълбоки емоции, за разлика от други, които се вълнуват и ангажират с всичко, дори и когато това не се очаква от тях.
За мен това е и по-малко разочарования и по-малко възможности да бъдеш наранен. Не се учудвам, че младежите се опитват да си го спестят. Не съм убедена, че е правилно, но може би това което ние правим с годинте, орязваме всякакви хора които ни натоварват, те го правят изначално.
То няма "правилно" и "неправилно".
Точно това имах предвид - може изначално да се "застраховаш" срещу давене в дълбоките води. Може, ако го можеш, разбира се.
Аз също ремонтирам отношенията си с хора, сред които се чувствах самотно. Един по един поемат към инстаграм приятели.
Точно това имах предвид - може изначално да се "застраховаш" срещу давене в дълбоките води. Може, ако го можеш, разбира се.
Аз също ремонтирам отношенията си с хора, сред които се чувствах самотно. Един по един поемат към инстаграм приятели.
Прочетох първата страница само. Не мисля, че има такова нещо. Мисля, че ариел не е намерила точните хора за нея. Може би повтаря една и съща грешка. Ще отговоря като човек, който през целия си живот е имал малко или е нямал приятели по личния си избор. Още в училище ми беше супер досадно да излизам с приятелки(не винаги, но често), макар че тогава поне винаги съм имала 1 или 2 добри приятелки. Аз също съм от хората, които по-скоро не търсят контакта, само ако отстещният човек прояви инициатива. Причината e, че винаги съм погълната от целите си и личния си живот, които за мен имат абсолютен приоритет и излизането с приятели за мен е загуба на време, освен ако не ме обогатява по някакъв начин. Бих била приятелка с някоя жена, която има сходни цели и интереси и се мотивираме и подкрепяме в тях. И дори тогава ми стигат 2-4 срещи годишно. Изключително досадно ми е, когато тръгнат да ми се обаждат често. Просто не съм човекът за това. Абсолютно самодостатъчна съм си и времето отделям за семейството си и целите си и дори едвам ми стига времето за тези две сфери заедно. И честно казано харесвам хора като мен, които странят от компании, нямат нужда от приятели и си вървят по техния път стремглаво нагоре, не чувстват скука от това да бъдат сами, защото самите те не са скучни. Но има и друг вид хора и това си е ок. Просто трябва да намериш правилните. Защо се чувстваш привлечена от ,,недостъпни" е въпросът? Има супер много хора, които копнеят за близко приятелство и редовна комуникация. Търси тях и бъди открита като започваш приятелство, изречи очакванията си.
За София говоря. По морето знам, че е било същото.
На мен лично не ми се е случвало никога подобно нещо, но на село така се появяват на вратата по всяко едно време на денонощието, защото нямало какво да правят.
Препоръчани теми