Здравейте, знам, че тази тема е коментирана много пъти, но на мен много ми тежи и реших да споделя с вас. Ние сме заедно вече две години, а от една живеем заедно. Аз съм вече на 35 и си мечтая да си имаме бебе, но той твърдо отказва с мотива, че нямаме условия. Според мен истинската причина е, че не иска да си нарушава спокойствието. Наистина жилището ни е малко, но това означава ли, че трябва да нямаме въобще деца?! Много ми е болно! По цял ден не мога да спра да мисля за това. Да, може би съм се самонавила, но няма желание за нищо друго. Чувствам се нещастна и от това страда и работата ми. Не виждам смисъл да говоря отново с него, тъй като той беше категоричен. 
Аз успях да му поставя въпроса ребром - или ще имаме дете и ще си задълбочим връзката или се разделяме и всеки си хваща пътя. Сега съм му дала малко време да си оправи нещата пък да видим дали няма да се отметне. Много пъти съм му поставяла довода че след още някоя и друга годинка може въобще да не стане и тогава целият ни живот отива по дяволите и така да се каже го постреснах малко 
Наистина тук във формума има теми за възрастовата граница за забременяване, но аз мисля че с увеличаване на възраста шансовете намаляват. Успех! 
Аз мисля, че трябва да поговорите много открито и всеки да реши кое е по-големия приоритет за него - дали собственото его или желанието да бъде щастлив, защото повярвай ми - по-голямо щастие от това да се вглеждаш в очичките на едно бебче, няма. Не позволявай неговите желания да ти попречат да бъдеш майка. Успех, мила, и дано всичко бъде така както пожелаеш! 
