Когато Вие и бабите сте на различно мнение

Милион пъти сме спорили по въпроса, че не може да се репликират забележките на възрастен човек пред детето, но уви ... - нулев, даже минусов ефект. Като, че нарочно продължава да ни се противопоставя.
За лъжите - просто нямам думи - постоянно се практикуват независимо от изричното ни противопоставяне 

Нито моите, нито на съпруга ми родителите спорят с нас пред децата по отношение на тяхното възпитание. И обратно-ние не им правим забележки в присъствието на децата по даден казус. Но налагаме своето мнение, и всички са съгласни.
Често се случва на мен да ми се прави забележка от моите родители, насаме, но това е друга тема.
дори предварителна уговорка нямаме за това-явно, по този въпрос сме били винаги на едно и също мнение.

Тази болна тема стоеше на дневен ред при мен допреди няколко месеца, а дъщеря ми е на 2 години. Многократно сме показвали с мъжа ми, че когато двамата кажем нещо, бабите или тлябва да са послушни, или няма да ни виждат често. Затова по принцип нямаме проблеми в това отношение, но от време на време има нужда да се припомня на кого къде му е мястото. Няма да изпадам в подробности, само ще кажа, че имахме голям сблъсък по отношение на това как аз да гледам собственото си бебе - както те са гледали или както ме е посъветвала педиатърката и както аз мисля, че е най-добре. Преглътнала съм първоначалните глупости, които ми ляха наприказвали, но не съм ги забравила, затова не отстъпвам изобщо пред бабиното мнение.

Да, тази е другата характерна ситуация, освен споменатите 
Вчера Калина ровеше в един шкаф в кухнята и чувам баба й: "Стига, че мама ако те види, ще видиш какво ще те направи"...Не знам защо я плаши с мен, при положение, че аз обикновено се оправям с Калина най-успешно от всички останали и не се налага "да я правя нещо"...


Да, единствената последица е, че се чувстваме като някакви мърморани, които постоянно развалят спокойствието на хората, за да ги занимават с разни глупости... Аз, затова вече започнах да си трая и само ако случаят е фрапантен не се стърпявам, но това пък страшно ме изнервя...

За радост, до сега не съм изпадала в подобни ситуации, но винаги има първи път  . Роднините ни са интелигентни и разбрани хора и съм късметлийка, че непоканени не се намесват в живота ни.

Понякога става дума за самочувствие или за липсата му-опитваш тактично като изтъкваш колко полезна за теб е помощта на баби и дядовци,но не правиш компромис с някои неща,в които си убедена.

Опитват се от време на време да налагат мнение,но всички решения вземаме аз и тати.По принцип не приемам съвети относно възпитанието,правя се ,че не съм ги чула.

И при мен е много болна тема. Живеем с майка ми заедно, тя ми помага за малката и съответно понякога се опитва да диктува едни доста тиранични методи...А те ми нопамнят просто за моето детство и не искам да се прилагат на малката. Опитвам да се противопоставям в отсъствието на малката...но онзи ден не издържах и плиснах пред нея. Понякога и аз не знам дали точно моето решение е най-правилното понеже аз съм единствената отговорна за възпитанието, а баща й, който идва да я вижда винаги го играе "добрия татко". Та се чувствам като въжеиграч, който вместо предпазна мрежа има бръснарски ножчета - гледам да не падна от въжето, че по-лошо ме чака. Да видим какво ще покаже врмето.

Свекърите ми не си позволяват да се месят във възпитанието на синът ми. Баща ми също. Майка ми все има за какво да ни критикува. Дали е пред детето или не не се съобразява. Ако каже нещо пред синът ми, което е в разрез с моите събирания й казвам, че аз съм майката на детето и решенията взимам аз  И така приключваме за момента. Това не й пречи след малко пак за нещо да ме критикува 

Много неприятна ситуация.
Кардинално съм решила проблема, като си гледам детето сама.
Пък и съм извадила късмет с тактични баби, де. Не мога да се оплача...

   Имаме проблем с бабите,макар те съвсем рядко да са в контакт с детето.Все на знаещи и можещи се правят,все да посъветват за доброто на детето.Много ги режа,ама те пак си знаят своето-сякаш се чувстват задължени да се изказват.Дразня се и ги избягвам-дотам се стигна.Умишлено разреждам срещите,а не това е начинът,но като не срещам разбиране.Чудя се аз каква баба ще стана/дай,Боже/един ден.Мисля си,че и аз ще се меся,ама по-тактично.
  При нас таткото,за съжаление,с нищо не противоречи на майка си-всяка нейна дума е като закон за него,никога не оспорва казаното и си мълчи,ако случайно не е съгласен.А и няма да си признае никога,че майка му греши за нещо.Така че,само аз съм мърмораната и гаднярката,така да се каже.Да,но става в-с за моето дете,значи отговорността е моя,не мога да абдикирам от задълженията и отговорностите си на родител заради чуждите напъни да ме отменят във възпитанието.Режа,иначе биха се качили на главата ми,а детето би се объркало тотално от  противоречивите послания,които получава.
 Ето един пример:На гости сме за 2 дни при свекърите.Те разлистват страниците на дет.книжка/прашна,мръсна и престояла 30 год./,като си плюнчат пръстите.Влизам в стаята и виждам как и моето детето се плюнчи,разлиствайки старата книжка.Направих остра забележка на детето,а то веднага отправи поглед към баба ,после към дядо и замига на парцали.На следващото гостуване очаквам да започне да говори на "ма",пак по примера на баба и дядо.А аз да се мъча да изграждам добри навици,умения и обноски!

И при нас е така.

И при нас е така!!!!!

Ами ние с майката на приятеля ми въобще не можем да постигнем консенсус спрямо детето.Аз и казвам едно тя си прави друго - например малкият не яде топени сирена и такива неща, а тя му дала с мисълта "колко е вкусно на детето" - в конкретният случай само казах на приятеля ми и след това го чух да и се кара и да и обяснява, че не може тя да идва от 2000км., веднъж годишно, да вижда сина му за първи път и да ми слага ред какво да яде детето и какво да не яде .След това с по - спокоен тон и обясни съображенията поради, които не давам на детето много неща и тя разумно се съгласи!До следващият път ,което беше на другия ден и когато я видях да се опитва да бутне на детето салам,а синът ми е вегетарианец.Развиках се без да ми пука, какво си мисли или какво иска, взех си детето от гостната и повече не позволих да доближи до него в мое отсъствие - влачех си го навсякъде с мен, въпреки увещанията и, че му мисли доброто и не може аз да го лишавам.След една седмица си замина, две седмици по - рано от планираното, но обеща да ни гостува пак през май(Боже как лети времето - ще трябва скоро пак да я търпя и да гледам на 4 какви ги върши ).
Та така с несъгласията.Майка ми пък обратното - оставила ме е да правя каквото си искам и само когато я питам нещо ми дава съвет за което и благодаря много!С други баби(прабаби) и с дядото не общуваме въобще(дядото даже не искаше да си загаси цигарата в стаята на детето, когато му гостувахме миналата година).И мисля, че така е най - добре за всички.Много съм доволна и също, че с приятеля ми разполагаме с голямо собствено жилище и не сме зависими по никакъв начин от роднини, които да ни се бъркат в живота