Янтра,
Аз не съм против да идва да вижда сина си, (майка му е), дори и внезапно. Не искам аз да говоря с нея, защото от време на време ей така от нищото започва да говори неща, а знае, че са ми болни теми. И точно това съм казала. Ако идва, да предупреди, за да ме няма.
За 1,5 г. дойде веднъж. Отворих й, без да й кажа нищо (случайно говорех по телефона). След края на разговора си, смятах да се облека и да изляза на разходка. Но тя си беше тръгнала. Вероятно искаше да види дали не ми е минало и да продължим по старому. Това при нея е характер - прави го и с други нейни роднини.
Отдавна се познаваме и тя разбра, че този път няма да си общувам с нея без причина (ако се наложат лекари, да помагам е друго). ММ ходи да я види, но рядко.
В началото се чувствах леко виновна - възрастна е и на моменти се чудя дали не искам твърде много от нея. Но погледнах нещата от друга гледна точка - ако наистина иска да вижда често сина си, ще се обади предварително. Не го прави, защото за нея това е върла обида, как така ще уведомява за посещения, свекървите не правят така. Или ще каже ОК, няма да говоря по едикоя си тема пред снахата. Явно свекървенският й инат е по-силен от желанието да види сина си. Така че, вече мисля, че сама си е виновна.
Аз не съм против да идва да вижда сина си, (майка му е), дори и внезапно. Не искам аз да говоря с нея, защото от време на време ей така от нищото започва да говори неща, а знае, че са ми болни теми. И точно това съм казала. Ако идва, да предупреди, за да ме няма.
За 1,5 г. дойде веднъж. Отворих й, без да й кажа нищо (случайно говорех по телефона). След края на разговора си, смятах да се облека и да изляза на разходка. Но тя си беше тръгнала. Вероятно искаше да види дали не ми е минало и да продължим по старому. Това при нея е характер - прави го и с други нейни роднини.
Отдавна се познаваме и тя разбра, че този път няма да си общувам с нея без причина (ако се наложат лекари, да помагам е друго). ММ ходи да я види, но рядко.
В началото се чувствах леко виновна - възрастна е и на моменти се чудя дали не искам твърде много от нея. Но погледнах нещата от друга гледна точка - ако наистина иска да вижда често сина си, ще се обади предварително. Не го прави, защото за нея това е върла обида, как така ще уведомява за посещения, свекървите не правят така. Или ще каже ОК, няма да говоря по едикоя си тема пред снахата. Явно свекървенският й инат е по-силен от желанието да види сина си. Така че, вече мисля, че сама си е виновна.
Човек може да е близък с порасналите си деца и без да им навлиза в личното пространство. 
Един ден като седнем да звъним по телефона и ще скандализираме жестоко някой, който очаква да му пишем. 
