Според мен не е едно и също писане и звънене, различен тип комуникация е.
На работа млади, стари, предимно си звъним, защото в максималния брой случаи комуникацията е по спешност.
Ако с някоя приятелка искам просто да си лафя, да знам как е и тн, пиша. Но ако имам някакъв конкретен въпрос, звъня.
С мъжа ми, ако сме в различни населени места(работа, командировка) може да си пишем,обикновено като пристигнем някъде, за да каже пътуващият, че е пристигнал нормално. Но ако видя нещо в магазина, за което се колебая, звъня, няма да го чакам дали ще си погледне телефона.
За посещение в дома на дете, което е вече със семейство, бих позвънила предварително.
В момента синът ми живее сам, но в мое жилище в същия вход. Така стоят нещата, че аз имам много вещи там, вкл и килер, какъвто аз нямам в другото жилище. Естествено, не му звъня, че ще ходя в жилището, което се случва два, три пъти в седмицата. Но въпреки че живее сам, винаги звъня на вратата, независимо че имам ключ.
На работа млади, стари, предимно си звъним, защото в максималния брой случаи комуникацията е по спешност.
Ако с някоя приятелка искам просто да си лафя, да знам как е и тн, пиша. Но ако имам някакъв конкретен въпрос, звъня.
С мъжа ми, ако сме в различни населени места(работа, командировка) може да си пишем,обикновено като пристигнем някъде, за да каже пътуващият, че е пристигнал нормално. Но ако видя нещо в магазина, за което се колебая, звъня, няма да го чакам дали ще си погледне телефона.
За посещение в дома на дете, което е вече със семейство, бих позвънила предварително.
В момента синът ми живее сам, но в мое жилище в същия вход. Така стоят нещата, че аз имам много вещи там, вкл и килер, какъвто аз нямам в другото жилище. Естествено, не му звъня, че ще ходя в жилището, което се случва два, три пъти в седмицата. Но въпреки че живее сам, винаги звъня на вратата, независимо че имам ключ.
и после кой от къде е! 