Целодневното обучение в началния курс

Дано повече майки разберат, че нито почивката,нито подготовката на уроци и дом.работи са пълноценни,качествени при това целодневно стоене в у-ще.Освен това сегашните училищни сгради не са пригодени,не предлагат нужните удобства за такова 8-часово пребиваване на детето.Казвам го от опит.
  Аз съм против.Ако,обаче,на някого му се налага,добре.Всеки сам решава какви компромиси може да направи.

Ако става въпрос за първокласници, има деца, които по-лесно се изморяват и имат нужда от почивка, не говоря обезателно за 2 часа сън. Лично аз съм имала 2 случая на заспали деца в следобедния режим. На други просто по очичките им разбираш как им се полягва, а ти иди го карай да пише букви или да разказва. Но наистина има семейства, които не могат да осигурят баба, бавачка или друг "компаньон" и децата се подготвят в "занималнята". Лошо няма. Няма да се шляе по улиците, я! Всъщност много често работата на възпитателя не се оценява. Много родители почитат само началния учител, а този който върши същинската работа се приема за втора категория педагог. Едно е да си "изпееш" новия материал (много педагози преподават така, че децата възприемат още в час, но има и такива, които "пеят"), а съвсем друго да отработиш новото така, че наистина детето да го затвърди и да се видят резултати.
А що се отнася до компютъра и тв-то, ако детето е на у-ще само до обед, предполага се, че някой се грижи за него следобед и този някой отговорно ще следи да не се зомбира от прекомерна употреба на посочените забавления.

   

Против съм.
Аз съм си намерила такава работа, която да ми позволява да съм с децата си и да им помагам. Достатъчни са 25-30 часа седмично да са на училище, това не е ДГ.

1985 - 1987 - учила съм така само 1 и 2 клас. Беше задължително. Не беше като да ходиш на занималня, не се смесваха деца от различни класове. Сутрин имахме редовни часове, после обядвахме в стола, после час и нещо отдих (ходехме в гората, беше на 2 крачки от училището), а след това така наречената самоподготовка. Същия клас със същата "другарка". Аз нямам спомен майка ми да ми е висяла на главата (освен няколко месеца в 1 клас, докато пропиша красиво  що щипане беше и късане на листиии). Чантите си ги носехме в понеделник и ги взимахме в петък. За работещи родители е много удобно, за децата също. Така пак можеш да се занимаваш с детето, да дообясняваш, но поне домашни и уроци, по-важните неща ще са свършени. А не да обясняваш по скайпа задачата, а каквото не разбрал - след работа по нощите. Да не говорим, че така ще се шляят по-малко по улиците и по-малко време ще киснат пред компютрите.


Ами не можем всички да си намерим такава работа. Нито пък да седим без работа. И не щото сме еманципирани кариеристки, а защото няма какво да ядем. Затова може би трябва да е пожелание. Все пак който си е в къщи е по-добре да си прибере детето по-рано.


Аз съм "ЗА" идеята. А подробностите относно удобства и т.н....

На мене ми е интересно какви са основанията за това предложение? Все някакви трябва да има, при това сериозни, защото задължителна занималня би трябвало да означава допълнителни разходи от страна на държавата.
Аз съм била в училище със задължителна занималня до 5-ти клас, даже в първи клас имахме задължителен следобеден сън (за мой ужас, но може би за добро на много други деца). В един момент обаче занималнята започна да не ми понася, и в 4-ти клас родителите ми (не съвсем безконфликтно) издействаха от дирекцията да си уча у дома. Но си давам сметка, че за много други деца занималнята е била изключително  полезна.
На мене най-много ми харесва вариантът на съпруга ми: при тях занималнята е била задължителна за деца, които имат проблем с ученето, т.нар. изоставащи. Разбира се, имал го е моментът на унижение, че ходиш на занималня, но в крайна сметка е било за доброто и на децата, и на родителите им.

И по мое време занималнята беше задължителна от 1 до 5 клас.
Аз обаче ходех на пиано и това явно за учителката ми се оказа проблем. Нашите уредиха три пъти седмично да си тръгвам по-рано, но въпросната учителка заради това нещо все ме унижаваше и ужасно зле се държеше с мене. И все ми натякваше за уроците ми по пиано.
За това се чудя, ако това стане задължително, как децата ще ходят на разни странични мероприятия, които посещават.
Примерно моята следобедите ходи на плуване и има уроци по език. И пиано мисля да има. Ако е цял ден в училище това няма как да се получи.
Остава варианта училището да предлага на място тези неща, но ми се струва, че за много училища това е в сферата на фантастиката.

Ако това недомислие /със задължителното губи- време на занималня след обяд/ стане реалност ние пък ще станем частни ученици. Хич нямам намерение да си лишавам детето от свободни игри и въздух  след обяд.
Не може едно 7 годишно хлапе да е концентрирано повече от 5-6 часа дневно и да се занимава с уроци. ълно е с примери на хора, губили прекалено много време с уроци, които после не са много на наред. У нас откачалки не искам!

цитирам горния постинг, защото все едно аз съм го писала. Ако имах възможността да избирам и да се намеря работа, която ми позволява да прекарвам повече време с децата си щях да съм го направила отдавна. Професията ми е такава, че не е възможно - а за съжаление наистина не мога да си остана в къщи по причини които е цитирала и авторката на горния постинг
За повечето работещи родители мисля е напълно разбираемо, на запад /визирам Дания например е напълно възможно от момента, в който станеш родител работодателя да ти предостави възможност да намалиш работния си ден с 3-4 часа, но за жалост у нас работодателите все още не гледат с добро око на подобна персепектива/.
Поради тази причина и аз се ослушвам за най-добрата алтернатива за децата си. Не говоря за типичния сегашен модел - училище и занималня, защото това си го има и сега, говоря за така нареченото целодневно обучение за което разказват момичетата в някои от постигите си. При него системата е такава, че следобедните часове са заети по-скоро с преговор и дооформяне на придобитите знания и с по-леките и приятни за децата предмети - музика, рисуване, физическо и т.н.
Проекта беше бегло споменат и не зная дали ставаше дума за задължителност, разбирам момичетата които имат възможност да си приберат децат на обяд - и аз бих искала да мога ..... ноооо. Иначе доводите са железни и нямам какво да кажа, просто не всеки има тази възможност.
Но явно и никой не е чул нищо подобно.

п.п. Шани и ние вече не ходим два месеца на занималня, доволна съм но имаме друга алтернатива, явно с момчетата нещата стоят по друг начин  , браво на щерка ти!

Целодневно обучение! Не мисля, че е добра идея. Децата - независимо дали са в начално училище, или са гимназисти, имат нужда от собствено време, от време за извънкласни занимания, четене на книги, спорт, игри. Аз съм работеща майка и няма да имам възможност да взимам детето от училище на обяд, но ще организирам някак нещата така, че възможно най-рано да се прибира вкъщи. Те все пак са ученици, а не работещи хора - не е необходимо да им се заплъва 8 часов трудов ден.

Значи гледаш собственото си удобство, а не това на детето ти.
Аз мога да започна и по-високоплатена работа, но не го правя, защото съм решила да имам деца, а щом съм избрала да имам деца, значи преди това съм помислила, че ще имам време за тях.
Аз също една година учих цял ден, когато бях подготвителен клас на езикова гимназия. Изморително е и то много.
Учител съм и от опит ви казвам, децата едва си задържат вниманието 5-тите и 6-тите часове, пък какво остава за още след това.

Между другото моя син не ходи на занималня.  Не, защото няма в училище, а защото така прецених. На мен идеята ми харесва, но така както е предложена в момента (реалността в училищата) - не, благодаря. Освен това за сега баща му има повече свободно време и  се занимава с него.
Но аз не говоря за днешната занималня. Говоря за варианта, който аз познавам. И не съм се чувствала изморена.  А когато бях в подготвителен клас в езиковата, не сме учили цял ден, но бях скапана от преумора. И очила сложих тогава.


Сития никога не вярва на гладния.
Всеки път не става така, както си го мислил. Живота понякога такива изненади поднася, че...

ДЕЛТА ФОРС е права.Сметките ни някога просто стават без кръчмар и компромисите се налагат.Няма начин.
Аз, с моите 30 години, явно съм мнооого стара,защото не виждам никой тук да си спомня как беше преди 23-4 години(лелеееее,колко много... )Целодневното обучение беше задължително за всички до 3 клас.Нямам спомен да съм била изморена следобе.Имахме 1 час и 30 мин. обедна почивка-игра навън или в салона по физическо при лошо време.В първи клас това беше време за обеден сън,но не във всички училища, а само там,където имаше първолаци от 6 години,а не от 7(някаква нова програма пробваха тогава...).Иначе следобедните занимания свършваха в 3и 30 следобед,главно упражнения по основното от сутрешните занимания.Ако сутринта сме имали математика,като основен предмет,то следобед-упражнение по математика,в дните за български-упражнения по български и т.н.,като се редуваха с рисуване,музика и пр.Много бяха добри и балансирани нещата и в петък програмите бяха най-лесни .
Имаше логика някак и домашните бяха много малко,само по разказвателните имаше повече за в къщи.
След 3 и 30 в училището имаше какви ли не допълнителни неща-спортове,кръжоци и т.н.
Аз ходех следобед,след часовете , на пиано и солфеж и въпреки това не си спомням да съм се изморявала от това,че съм била по цял ден на училище.От детството си спомням най-вече колко много сме играли със сестра ми,не само през ваканциите,а и двете бяхме много добри в училище.Защо да е лошо целодневното?Аз още не съм прочела нито едно мнение,което да ме убеди,че бъркам

И аз си спомням времето в което се учеше и следобед, но
при така стеклите се обстоятелства за учителите-кой моля ще се съгласи да пази, възпитава, забавлява, учи децата ни  качествено и според нашите изисквания срещу скромното учителско заплащане.Как ще диференцират заплатата на учителите следобяд.Пак ли групите ще са от по 20-25 деца(е мерси детето ми и следобед да е в общата група)
Колко качествено ще са гледани , училището разполага ли с подобна среда  и обстановка.
Децата не обичат да са в непрекъснато някаква организаация(в училище, в стола, в двора, в коридора) всичко е много ,много организирано (игрите, обучението, храненето )иначе не си го и представям каква анархия ще е.
и не на последно място (някой може пак да каже пак ли пари искат тия учители)
заплащането на този ,който ще поеме децата ни  .
Аз ако съм учител -не бих поела такава отговорност-може но с 4-5 деца (и те дабже са много ) за да е качестено общуването, обучението, забавлението -всичко.
Иначе по стадния метод смисълът е никакъв.
Сегашните деца , а и сегашните родители не искаме това.
Сега се сетих и друго-значи сутрин ще учат математика, български, околен свят -предмети които изискават концентрация и в часовете е тишина(предполагам)
а следобед  музика, рисуване , физкултура и домашен бит (часове с по-свободен режим, емоционални, шумни)
Не му завиждам на тоя дето ще работи следобед.
Надявам се ще ме разберете правилно.
В една математика дисциплината в часа си идва дори от самия предмет(сериозност, трудност, тишина)
Но в едно рисуване (спомнете си -острене на моливи, сменяне на вода, кикотене, творчески процес, шум, шум, шум много шум ), ако някой си позволи да наложи дисциплина и в тези часове-как ще реагираме ние-ще искаме свобода за децата си (но те я разбират като свободия) и ще създаваме непрекъснато конфликти.
Но никой не е длъжен да изтърпява това дори и високо платен.