💫 Ханде Ерчел и Керем Бюрсин - професионален и личен живот 💫 /Тема 56/ | Романтични сериали, теленовели | Страница 4

https://episodedergi.com/metin-akdulger-cani-anlatiyor-ozel-ropo … YHouSLYUpcq6TBslQ

Ханде Ерчел, този път не само пред камерата, но и зад кулисите на историята, се изявява като творец и копродуцент. „Два свята, едно желание“, чиято премиера беше по Prime Video, е въплъщение на света, който Ерчел е култивирала в съзнанието си от детството си. Всъщност, когато гледате филма, веднага разбирате, че всеки кадър отразява историята, сякаш е написана от нея, че тя изобразява света през собствената си гледна точка.

От телепатичните връзки между героите до „Джан“ на Метин Акдюлгер, който дори интерпретира рационалността на археологията като приказка, всеки детайл предлага улики за света на създателя. Търпеливо (и доста отдавна) чакахме дуото да отговори на въпросите ни в интервюто и говорихме за етапите от това лично пътуване, за значението на тишината на снимачната площадка и за копнежа им за „приятни“ истории.

Освен че е успешен археолог, Кан е изправен пред трудно изпитание по време на пътешествие, където съдбата го събира отново с Билге. Какво добави тази ситуация „между два свята“ и телепатичната му връзка с Билге към вашия опит като актьор и кои бяха най-предизвикателните (или най-приятните) моменти за вас в предаването на тази духовна комуникация на публиката?

Метин Акдюлгер: Можем ли да наречем Джан успешен археолог? Не знам. Той е човек, който не се вписва съвсем в установената система, не може да понася йерархични роли, особено резервиран е и несигурен в социалните среди и избягва да се откроява. Струва ми се, че такива мъже обикновено се забъркват в неприятности и успехът рядко им се случва. Въпреки това, мисля, че Джан е изпитан от успеха. Бих казал, че той търси способността си да се изразява и нуждата си да бъде разбран в останки от миналото. Въпросите на изпита сякаш произтичат донякъде от това.

В основата на филма е силата на съдбата да събере отново двама души. Докато изобразява трудното преоткриване на детската връзка между Кан и Билге години по-късно, каква емоция според вас ще предизвика най-много тази история у публиката, фокусирайки се върху темите за загуба, копнеж и събиране?

Метин Акдюлгер: Според мен това е филм, в който ще наблюдаваме как сърдечните желания на две невинни деца превръщат живота им в приключение чрез едни и същи сърца. Да видим как сърцата им се отварят, докато достигат до чисти емоции, може да напомни на хората за желанията, които са забравили. Мисля, че това ще предизвика сложни емоции у публиката…

Джан, по професия археолог, е учен, посветен на разкриването на миналото и осезаемите доказателства. От друга страна, връзката, която той създава с Билге, надхвърля физическите граници и логиката, притежавайки сюрреалистично и духовно качество. Как мислите, че тази трансформация, при която такъв конкретен, фокусиран върху реалността герой поставя телепатично преживяване в центъра на живота си, е променила гледната точка на Джан за света? Кой беше най-интересният аспект за вас, докато изобразявахте тази трансформация?

Метин Акдюлгер: Джан не подхожда към професията си като типичен учен; той всъщност преживява приключение, в което си спомня, че това, което го е довело до тази професия, е била приказка, и се озовава в тази приказна реалност. Аз интерпретирах Джан от тази гледна точка; мисля, че той е по-скоро душа, която избира да бъде аматьор, воден от сърцето си, отколкото професионалист.
Неговата реакция на свръхестествените събития, които са го сполетели, следователно не се вписва в рамките, очаквани от един типичен учен. За него това е малко като да си насън. Той е човек, чийто ум работи по различен начин и реакциите му са правопропорционални на това. Ето защо мисля, че е интересен човек.

Болничната атмосфера в новогодишната нощ в началната сцена на „ Два свята, едно желание “ веднага докосва сърцето на зрителя. Филмите с новогодишна тематика не са много разпространени в нашата страна. Вие от онези ли сте, които специално гледат подобни „приятни“ филми с новогодишна тематика, за да се отърсят от умората и негативизма от годината? Оказват ли този тип филми специален ефект върху психическото ви благополучие?

Метин Акдюлгер: Мисля, че подобно на много културни теми в наше време, на темата за Нова година е придаден известен политически оттенък. Аз съм от онези, които виждат тези дни като възможности да прекарат качествено време с любимите си хора, така че не обичам да придавам повече значение на един ден, отколкото може да понесе. Виждам тази тема като носталгичен щрих в нашия филм. Мисля, че причината за това, което се нарича тема за Нова година в киното, е може би защото в някои региони този период съвпада с времената, когато децата и част от работния живот са на почивка.

Може би това може да се обясни с факта, че през този период виждаме повече невинни, трогателни истории в киното, които се опитват да обединят хората и да дадат приоритет на достигането до всички, което води до филми, които са сравнително по-известни на всички. Не знам. Това е изморително определение за мен, както можете да разберете. Не обичам да вписвам историите в калъпи.

Лично аз съм уморен от истории за насилие, изтощение и злото на човечеството. Мисля, че съм във фаза, в която ме привличат повече истории, изследващи любовта, невинните мечти и включващи всички, без да се превръщат в „търсещи похвала“ глупаци. Поради тази причина мога да кажа, че този филм заема специално място за мен.

Причина:

Причина: