💫 Ханде Ерчел и Керем Бюрсин - професионален и личен живот 💫 /Тема 56/

Това беше много интензивна година за вас. Как бихте описали живота и състоянието си на ума си в момента – търсене на спокойствие или очарованието да сте точно в сърцето на творението?

Х: Напоследък в живота ми се случи нещо интересно: формира се баланс. От една страна, потопен съм в производството, в един много интензивен поток; от друга, в мен цари неописуемо спокойствие. Сякаш двете се захранват взаимно. Сега, повече от всякога, нося със себе си собствен ритъм и пространство на спокойствие в този интензивен поток. Тази година ме научи главно на това: има един мир, който ме свързва отново със себе си в тези малки паузи в творческия процес. Успокоявам се, докато произвеждам, и колкото по-спокоен ставам, толкова повече мога да произвеждам. Мисля, че съм точно в период, в който тези две състояния са взаимосвързани.

Вдъхновяваш много хора от дълго време. Какъв вид осъзнатост събужда този интерес у теб?

Х: Всеки, който ме познава, ме подкрепя и ми показва любов, създава невидимо място на приемане в живота ми. Най-красивата част от това внимание е, че не се усеща като странно чувство. Когато някой се приближи до мен, не усещам дистанция между нас, а по-скоро странно усещане за познатост. Това чувство е много ценно за мен.

Също така знам, че вдъхновявам хората и това събужда в мен желанието да правя всичко с повече внимание. Това повишава осъзнаването ми за собственото ми развитие. Това внимание и интерес [към себе си] се превърнаха в сила, която ме кара да раста, която ме успокоява още повече и ме насочва да бъда по-добра. Това не е натиск, а нещо по-скоро като нежна отговорност.

В интензивния ритъм на актьорството, успявате ли да отделите малко време само за себе си? Къде намирате баланса?

Х: Да, без значение колко съм зает, винаги отделям време за себе си. Понякога е кратка медитация, понякога физически упражнения, понякога просто половин час, прекаран с някого, когото обичам. Знам, че ако не се презаредя, не мога да дам най-доброто от себе си на работа. Ето защо съзнателно защитавам това пространство. Създаването на точка за дишане сред всичко ми прави много добро.

Какъв е един типичен ден за теб, от ранна сутрин до вечер? Например, какво те мотивира веднага щом се събудиш?

Х: Обикновено започвам деня си с нещо много просто - прегръщам кучетата си. Няколко минути близост могат напълно да променят тона на деня. След това имам моите малки рутини... Кафе сутрин, малко тишина, кратка подготовка у дома. В натоварени периоди темпото се увеличава, но отново се опитвам да вместя тези малки моменти в деня си. Те ме връщат в правилната посока и карат деня ми да започва още по-комфортно.

Какво бихте искали да кажете за актьорския си път?

Х: Всяка роля вдъхновява различна емоция в мен, различен свят. Това пътуване със сигурност не е права линия. Това е процес с върхове и спадове, с интензивни фази. В този момент се смятам за солиден етап от това пътуване, но все още съм много любопитен. Има толкова много за учене, толкова много за изследване.

За теб по-важно ли е да интерпретираш мълчанието или гнева на героя? И какво откриваш за себе си в тези моменти?

Х: Тълкуването на емоции в тишина може да бъде технически трудно, но тълкуването на гнева е още по-предизвикателно за мен. Защото това е емоция, която рядко изпитвам лично.

Откриването на гнева изисква да се гмурна по-дълбоко в себе си, да изследвам по-тъмната си част. Справянето с тези тъмни емоции ме научи за собствените ми граници, за това, което потискам както като актриса, така и като човешко същество.

Във филма, достъпен в Prime Video, „Iki Dünya Bir Dilek“, вие сте едновременно пред камерите и изграждате този свят. Историята на филма е ваша. Кога и как се зароди желанието да изградите тази история у вас? В кой момент, докато разказвахте историята, си казахте: „Да, това искам да разкажа“?

Х: Тази история беше като семе, което бавно поникна в мен. Първото нещо, което почувствах, беше желанието да опиша тези крехки, но силни места във вътрешния човешки свят. Връзки, усещани без физически контакт, празнотата, оставена от загубата, надеждата, носена от копнеж… Всяко от тези неща се е проявило и в мен.

Героинята ти Билге вярва в чудеса. Вие вярвате ли в чудеса или какво означава за вас понятието чудо?

Х: Вярвам, че чудесата не са непременно грандиозни жестове. Понякога докосването на човек, понякога съвпадение или дори мимолетна среща може да бъде чудо. Животът ни оставя малки знаци; стига да можем да ги забележим, чудесата винаги ще присъстват.

Историята на Билге и Джан се разгръща на тънката граница между живота и смъртта. В целия филм се изследват много дълбоки теми, като например чувството без докосване и способността да се свързваш, без да можеш да достигнеш до някого. Мислите ли, че любовта наистина е нещо, което може да преодолее всичко, или смисълът ѝ се крие именно в тази граница?

Х: Любовта понякога прониква в места, до които не можем да стигнем, до които не можем да докоснем. Невидимата връзка, темата на филма, според мен е една от най-непознатите и същевременно най-мощните форми на любов. Не знам дали любовта може да преодолее всичко, но със сигурност ни отвежда на по-добро място от това, където сме. Понякога тя придобива смисъл именно на прага между съществуването и несъществуването.

Енергията ви с Метин Акдулгер е ясно предадена на зрителя. Какво беше за вас двамата да създадете тази връзка и да изградите този свят заедно?

Х: Метин е много добър партньор. Откриването на ритъма на този свят, докато работехме заедно, беше много естествено. Връзката между героите беше ясна и тази енергия възникваше спонтанно. Както на екрана, така и извън него, създаването на безопасна среда засилваше тази история. Той прие без колебание, защото знаеше, че историята е моя и, подобно на мен, беше безусловно отдаден на нея и вложи сърцето си в нея.

Мисля, че го усетих предварително, защото когато историята ми дойде на ум за първи път, името [на Метин] беше единственото, което ми дойде на ум. Вярвах, че познавам душата му и се радвам, че го направих; защото никога не грешах. Възможността да споделя сцена с Метин и да докоснем душите си, без да е необходимо да чуем и дума, беше много специално преживяване. Това състояние на хармония и естественост между нас беше изградено от първия ден.

Когато камерите са изключени, когато светлините угаснат, какъв човек е Ханде Ерчел? Ако някой искаше да пише за вас като филмов герой някой ден, какъв детайл непременно бихте искали да включите в историята си?

Х: Когато камерите са изключени, ставам по-интровертна, по-проста, но дълбоко в себе си винаги имам жизнена енергия. В тези моменти се дистанцирам от шума на живота и се обръщам към себе си; там намирам истинската си сила. Ако някой пишеше за мен като филмов герой, бих искала да ме опише така: Жена, която никога не губи любопитството си към живота, страстта и вътрешния си пламък… Защото така се чувствам най-много в себе си.