💫 Ханде Ерчел и Керем Бюрсин - професионален и личен живот 💫 /Тема 56/

Пътешествие до сърцето на историята на 'Два свята, едно желание" с Ханде Ерчел, създателката на филма

Този път Ханде Ерчел е не само пред камерите, но и зад кулисите на историята; тя се появява пред нас в ролята на създател и асоцииран продуцент на проекта.

„İki Dünya Bir Dilek“, чиято премиера беше по Prime Video, е въплъщение на света, който Ханде е култивирала в съзнанието си от детството си. Всъщност, докато гледате филма, веднага осъзнавате, че всяка сцена отразява историята, сякаш е била написана специално за нея, че тя е проектирала света, който е написала, върху екрана точно както го вижда.

От телепатичните връзки между героите до героя на Метин Акдюлгер, „Кан“, който интерпретира рационалността на археологията като приказка, всеки детайл предлага улики за света на създателя. Търпеливо (и дълго време) чакахме дуото да отговори на нашите въпроси от интервюто, обсъждайки етапите от това лично пътуване, значението на тишината в битието и копнежа им за „ приятни “ истории.

Ханде Ерчел: Всъщност започнах да пиша истории, когато бях дете. Чувствах, че вече не е достатъчно да ги пазя за себе си, че трябва да ги споделя, че е дошло времето, затова се впуснах в това пътешествие. Това е история, която обхваща толкова много емоции…

E: Какво беше да си създател на историята, вдъхновила филма „Ики Диня Бир Дилек“, и да имаш ролята на асоцииран продуцент на първата си продукция за Prime Video?

Ханде: Да бъда създател на историята, вдъхновила филма „Ики Диня Бир Дилек“, и да бъда асоцииран продуцент на първата ми продукция на Prime Video беше едновременно много лично и трансформиращо преживяване за мен. Като актриса си свикнала да вдъхваш живот на героя, но този път се научих да отстъпя крачка назад и да се вслушам в дишането на цял един свят.

От самото начало прегърнах ритъма, емоцията и същността на историята и приносът ми към правилното запазване на тази емоция през целия производствен процес беше безценен за мен. Този процес отвори нова глава в кариерата ми, защото вече не просто играя герой; сега подхождам към него от перспектива, която ми позволява да обмисля как този свят ще издържи. Това ми даде огромно предимство в отразяването на емоционалната дълбочина на историята на екрана.

E: Като създател и копродуцент на историята, какво беше вашето влияние върху процеса на кастинг за Метин Акдюлгер и останалите актьори? По-конкретно, какви критерии повлияха на избора на Джан, сродната душа на Билге?

Ханде: За мен героят на Джан винаги е бил Метин от самото начало. Топлината, която той излъчваше, съчетана с дълбоката му тишина, намираше много естествен еквивалент в енергията на Метин. Ето защо винаги съм знаела, че той ще вдъхне живот на Джан. Да наблюдавам как тази връзка се развива спонтанно на снимачната площадка беше много специално за мен.

E: Сцените, в които Кан и Билдж „говорят сами по себе си“ (телепатична комуникация), трябва да бъдат технически трудни, за да се запази доверието в публиката. По време на снимките на тези сцени, как пресъздадохте тези моменти на снимачната площадка?

Ханде: Всъщност, с тази ситуация се сблъскахме още от първия ден на снимките. Трябва наистина да повярваш в тези сцени, които сякаш показват хора, които говорят сами със себе си, за да звучат реалистично и да въздействат на публиката. За тази цел уважението на режисьора и екипа към актьорите и сцената е от основно значение; имахме голям късмет в това отношение. Работихме с много отдадени хора, които ни подкрепяха много.

E: Освен актьорската си кариера, от колко време имате идеята да напишете сценарий и каква беше основната мотивация, която ви накара да напишете такава трогателна и сюрреалистична любовна история?

Ханде: Всъщност започнах да пиша истории, когато бях дете. Чувствах, че вече не е достатъчно да ги пазя за себе си, че трябва да ги споделя, че моментът е дошъл, затова се впуснах в това пътешествие. Това е история, която обхваща толкова много емоции… Ако трябваше да я интерпретирам от различна гледна точка този път, в основата на филма е силата на съдбата да събере отново двама души и мисля, че някои от нещата, които публиката ще изпита, са чувство на „вяра отново, спомняне на обещанията, които си дал на себе си“.

Загубата, копнежът и чакането със сигурност присъстват в историята, но филмът всъщност предлага едно много искрено напомняне за съществуването на неразрушими връзки. Той показва, че дори след години мястото на някои хора в сърцата ни никога не се променя, а някои истории отказват да останат недовършени. В крайна сметка зрителят може да почувства и следното:

Понякога едно желание позволява на човек да повярва отново в приказките, които се е опитвал да забрави.