🍒 Черешката на тортата - нов сезон 🍒

Институт „Льо Розе“ е частно училище-интернат в Рол, Швейцария. Основано е през 1880 г. от Пол-Емил Карнал на мястото на замъка „Розе“ от 14-ти век в град Рол, кантон Во.

Училището притежава и кампус в ски курортното село Гщаад в кантон Берн, където учениците, преподавателите и персоналът се местят през месеците януари до март. През 2015 г. Кристоф Гюден, син на четвъртия директор на „Льо Розе“, Филип Гюден, става петият директор. Ким Ковачевич е директор.[4]

„Льо Розе“ е включено в индекса на училищата на 150-те най-добри частни училища в света и сред 10-те най-добри международни училища в Швейцария.

Училището предлага двуезично и бикултурно образование, като езикът на преподаване е френски или английски, в зависимост от академичната програма на ученика.[6] Учениците могат да се явят на Международния бакалавриат[7] или на франкофонския френски бакалавриат. За да се поддържа международна атмосфера в Le Rosey, съществува квота, при която не повече от 10% от учениците могат да идват от една и съща държава. Към 2006 г. ученическият състав на възраст от 8 до 18 години се състои от ученици от 52 държави, като 60% от учениците са европейци.[8] През 2007 г. училището е имало 380 ученици, поравно разпределени между мъже и жени, от които мнозинството са на възраст между 14 и 18 години.[9] Съотношението ученици-учители е 3,5:1[10], като средният размер на класа е по-малък от 20 ученици, а средната продължителност на престоя на учителя в Le Rosey е над десет години.[11]

Учениците в Le Rosey получават прякора „Roséens“ (на френски) или „Roseans“ (на английски), а бившите ученици са етикетирани като „Les Anciens Roséens“.[12][13] Кампусът на училището разполага с 28 хектара (69 акра) озеленена площ. Центърът за ветроходство на училището, „Fleur d'Eau“, е разположен по протежение на 100 метра брегова линия на Женевското езеро. Le Rosey е единственото училище-интернат в света, което сменя кампусите си сезонно.[14] През пролетта и есента занятията се провеждат в кампуса Château du Rosey в село Рол в кантон Во, разположено между Женева и Лозана в югозападна Швейцария. През зимните месеци от януари до март всички ученици се местят в група вили в ски курортния град Гщаад в кантон Берн.

История
Шато дю Розе, феодално шато, разположено в главния кампус на Le Rosey в Рол, датира от Средновековието и в него се помещава централната рецепция на училището.[15] През 1880 г. мястото на кампуса на Le Rosey е избрано от основателя на училището, Пол-Емил Карнал, „любител на природата, историята и провинцията“. Кампусът на училището в Рол е разположен в непосредствена близост до Женевското езеро. През 1911 г. основателят прехвърля собствеността на Le Rosey на сина си, Анри-Пол Карнал. През 1917 г. училището започва да се мести в Гщаад в немскоезичния кантон Берн през зимните месеци, за да избяга от гъстата мъгла, която се спуска над Женевското езеро.[16] През 1931 г. Люсиен Брунел, бивш член на Международния Червен кръст и бивш директор на Института Хасиус в Шато дьо Ланси (Женева), известен още като замъка Гран-Ланси, поема по искане на Анри Карнал ръководството на Розе до 1949 г. [необходим е цитат]. През 1947 г. третото поколение директори, Луи Йохано и Хелън Шауб, поемат собствеността на Льо Розе. Под същата собственост, Льо Розе приема момичета за първи път през 1967 г. и открива отделен девически кампус. През 1980 г. настоящите собственици, Филип и Ан Гюден дьо ла Саблониер, стават четвъртото поколение директори на Льо Розе. В интервю за списание Life през 1965 г. Луи Жоано прави коментар, който получава значително внимание: „Единствената причина, поради която винаги се опитвам да се срещна и опозная по-добре родителите, е, че това ми помага да простя на децата им.“[17]

Преди въвеждането на квотата от 10%, при която не повече от 10% от студентите могат да идват от една държава, различни националности съставляват мнозинството от студентите в Le Rosey.[18] През 50-те и 60-те години на миналия век мнозинството от студентите са били американци, италианци или гърци; през 70-те години мнозинството са били араби или иранци; през 80-те години мнозинството са били японци или корейци; а през 90-те години мнозинството са били руснаци.[18] През 90-те години децата на руски олигарси, които съставляват една трета от студентите,[19] придобиват известност с „тероризирането“ на други студенти, нещо, което е спорно, което води до отписването на поне един неруски студент.[18][20]

През 2014 г. Le Rosey открива залата „Пол и Анри Карнал“, център за изкуства и обучение за Le Rosey и региона Ла Кот.[21][22] През 2019 г. Le Rosey се замесва в съдебно дело с родителите милиардери Радхика и Панкадж Освал.[23][24][25] Родителите твърдят, че „стандартите на училището са спаднали през последните години и сега то бързо се превръща просто в площадка, където богатите ученици могат да правят каквото си поискат“ и че не е успяло да защити дъщеря им от „подигравки и закачки“ от съученици заради етническата ѝ принадлежност.

Акредитация
Швейцарска
Средното образование (средно и гимназиално) на Le Rosey не е одобрено като гимназия от Бюрото за гимназиално и професионално образование MBA (Mittelschul- und Berufsbildungsamt MBA), администрацията по образование (Erziehungsdirektion), кантон Берн,[27] нито от Швейцарския федерален държавен секретариат за образование, изследвания и иновации (SERI).[28]

Международна
Institut Le Rosey е напълно акредитиран от Асоциацията на училищата и колежите на Нова Англия, Международния бакалавърски степен, Министерството на националното образование на Франция и Съвета на международните училища. Le Rosey е и член на Европейския съвет на международните училища.

Академична учебна програма
Академичната учебна програма на Институт Льо Рози е предназначена да „осигури образование с широта, дълбочина и качество за международен студентски състав“.[30] Льо Рози предлага строго двуезично и бикултурно образование, като основният език на преподаване е френски или английски, в зависимост от академичната програма на ученика.[6] Започвайки от 9-ти клас (3-ти клас в САЩ) и завършвайки в 7-ми клас (5-ти клас в САЩ), учениците от младшите класове в Льо Рози следват началната двуезична програма.[31] Програмата следва френската национална учебна програма за часовете, преподавани на френски език, и британската национална учебна програма за часовете, преподавани на английски език, като и двете се допълват от Международната начална учебна програма, за да се създаде международно образование.[31][32]

Учениците от Льо Рози в 6-2 клас (6-10 клас в САЩ) избират основния си език и продължават обучението си на френски или английски език.[33] Ако е възможно, учениците могат да изучават майчиния си език и трети или дори четвърти език в допълнение към основния си език на преподаване. През последните пет години в Льо Рози са преподавани над 20 различни езика.[6] По време на двуезичната програма за средно образование, часовете по английски и френски език са задължителни, а при постъпване в 3-ти клас (9-ти клас в САЩ), учениците започват двугодишната програма „Pre-Bac“, за да подготвят учениците за международно признатата програма за диплома International Baccalaureate (IB) или за франкофонската френска бакалавърска степен.[33] В Le Rosey програмата за диплома IB и френската бакалавърска степен обхващат последните две години от обучението (1-ви клас и 1-ти клас).[34]

Съоръжения
Кампус Рол
Главният кампус на Le Rosey, близо до Рол, е разположен на 28 хектара (69 акра) в непосредствена близост до Женевското езеро. Той е разделен на два кампуса, единият за момчета, разположен в главния кампус, и единият за момичета, наречен La Combe. Пансионите разполагат с общо 179 спални със самостоятелни бани, а общо академичните сгради разполагат с: 53 класни стаи, осем научни лаборатории, 14 специално оборудвани стаи, 48 апартамента за учители от Le Rosey, две лазарети, библиотека/медиен център с около 20 000 до 30 000 литературни и справочни произведения, театър, три трапезарии и две столови, аудитория, две фитнес зали и екуменически параклис. Спортните и художествени съоръжения в Le Rosey включват: десет тенис корта с клей, 25-метров закрит басейн и уелнес център, 25-метров открит басейн, три футболни игрища, игрище за ръгби със синтетичен настилка, писта за бягане с дървени стърготини, стрелбище и стрелба с лък, открит театър и компютърно регулирана оранжерия. Извън кампуса Le Rosey притежава частен конен център с 30 коня, закрита школа по езда, зона за дресура и клубна къща. Извън кампуса се намира и ветроходният център Le Rosey, оборудван с десет лодки, три моторни лодки, три йола и 12-метрова (38-футова)

Кампус в Гщаад
Зимният кампус на училището, в ски курорта Гщаад в Бернския Оберланд, се състои от няколко традиционни вили в града. Кампусът за момичета в Шьонрид се намира на 10 минути с влак от Гщаад и се състои от пет вили, използвани единствено за настаняване и хранене. Учениците ползват местните съоръжения, включително: плувен басейн, фитнес център, тенис кортове, пързалка за хокей на лед, боулинг зала, кърлинг, 250 километра алпийски ски писти и 120 км писти за ски бягане, 65 км пътеки за снегоходки, стени за катерене и via ferratas.[36]

Такси за обучение
Към 2011/12 г. годишните такси за пансион и академични такси са 125 000 швейцарски франка (приблизително 133 000 щатски долара), без допълнителни такси, като например тези за спорт и др.[37] Фондация „Роузи“, която отговаря за финансирането на Carnal Hall на Le Rosey, предоставя стипендии на „особено заплащащи“ студенти, а четиричленният комитет за стипендии на Rosey ги разпределя на одобрените студенти.[38] Institut Le Rosey не предлага директно стипендии на никого; стипендиите се предоставят само чрез фондация „Роузи“.[3]

Асоциации
L'Association Internationale des Anciens Roséens (AIAR), Международната асоциация на бившите розовци, е асоциацията на възпитаниците на Le Rosey, чиито членове са допринесли значително за световната история на 20-ти век.[39][40] AIAR, престижна мрежа от бивши студенти, има представители на питателите в повечето страни и в много големи градове по света. Първата асоциация на възпитаниците на Le Rosey, „Old Rosey Association“, е създадена на 21 юли 1922 г. от малка група възпитаници в публиката на сина на основателя на училището, Анри Карнал. През 1926 г. е основана „Белгийската асоциация на Old Rosey“; подобно на Old Rosey Association, тя е в упадък поради бавната международна комуникация между възпитаниците.[41] Настоящата асоциация на възпитаниците, AIAR, е създадена през 1964 г. Списъкът с възпитаниците на училището не се публикува и достъпен до събития и срещи на AIAR е изключително за бивши ученици.[40]

Institut Le Rosey е напълно акредитиран от Асоциацията на училищата и колежите на Нова Англия, Международната бакалавърска степен, Министерството на националното образование на Франция и Съвета на международните училища.[42] Le Rosey е член на ниския съвет на международните училища.

Известни възпитаници

Институтът „Льо Розе“ има над 5000 бивши студенти.[18] Той е обучавал поколения от династични семейства, включително членове на семействата Хоенцолерн, Кавендиш, Ротшилд, Коскул, Метерних, Боргезе, Хоенлое, Молсон, Рокфелер, Ниаркос, Сафра, Дюпон и Радзивил.[43] [44]

Училището е обучавало кралски особи и висше общество от цял свят, като например Александър, престолонаследник на Югославия, принц Едуард, херцог на Кент, династията Мохамед Али от Египет, династията Глюксбург от Гърция и династията Савой от Италия.[18][45]

„Льо Розе“ е обучавал няколко монарси, включително Ага Хан IV, кралят на Белгия Алберт II, кралят на Белгия Бодуен I, кралят на Египет Фуад II, кралят на Бурунди Нтаре V, шах Мохамед Реза Пахлави от Персия и принц Рение III от Монако.

Други забележителни възпитаници включват принцеса Аши Еуфелма Чоден Уангчук и принц Дашо Угиен Джигме Уангчук от Бутан, Гийом, наследствен велик херцог на Люксембург, принц Амин Ага Хан, принцеса Фавзия-Латифа от Египет, Мари-Шантал, принцеса на Гърция, нейните сестри Пиа Гети и Александра фон Фюрстенберг, синът на Джон Ленън, Шон Ленън, швейцарският предприемач Еухенио Лоза, защитник на възстановяването на дивата природа Рандъл Планкет, 21-ви барон на Дънсани, [47] наследницата Татяна Санто Доминго, директорът на ЦРУ Ричард Хелмс, Джулиан Казабланкас от The Strokes, Албърт Хамънд младши и актрисата Трейси Елис Рос.

Списък с известните възпитаници:
https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_alumni_of_Institut_Le_Rosey

В художествената литература и популярната култура
В художествената литература училището се споменава най-често в романи, свързани с богатите и известните, и обикновено играе ролята на избор на образование за различни герои.[48] „Льо Рози“ е спомената в романите на Джудит Кранц „Принцеса Дейзи“ (1980) и „Докато се срещнем отново“ (1988),[49] както и в няколко романтични романа на Карън Робардс.[50] Училището се споменава и в „Господар на играта“ (1982) от Сидни Шелдън, „Отговорени молитви“ (1986) от Труман Капоти,[51] „Сините на всяка жена“ (1990) от Ерика Джонг,[52] „Само за любов“ (1992) от Ивана Тръмп,[53] и „Какво стана с нея“ (2002) от Мариджане Мийкър.[54] По подобен начин „Льо Рози“ се споменава в романа на Брет Ийстън Елис „Американски психар“ (1991) като алма матер на Евелин Уилямс, която е годеницата на главния герой. Във филма „Монте Карло“ героинята Корделия Уинтроп-Скот, изиграна от Селена Гомез, е посещавала „Льо Рози“. В епизод от 2002 г. на „Закон и ред: Престъпно намерение“, заможната героиня Марта Стрик, изиграна от Вийн Кокс, казва, че е посещавала „Льо Рози“.[55] Двама видни герои в „Емили в Париж“, Минди и Николас, се познават от времето си в „Льо Рози“.

В нехудожествената литература, възпитаниците Майкъл Корда и Джеймс Лафлин са писали за своите преживявания и спомени в „Льо Рози“.Колумнистът Таки Теодоракопулос е писал подробно за училището и неговите възпитаници,[58] и е бил в разгара на лек спор, когато през 1998 г. шеговито пише в „The Spectator“, че Осама бин Ладен е посещавал „Льо Рози“. Историята предизвиква възмущение от американски читатели, запитвания от няколко списания и училището публично и „яростно“ отрича, че бин Ладен е посещавал „Льо Рози“. През 1999 г. американският журналист Пол Хлебников написа разкритие за Le Rosey в списание Forbes, в което подробно описа проблемите, които училището изпитваше с преобладаващото си руско студентско тяло.[61] Ричард Рене Силвин публикува книгата си „Преживях швейцарските пансиони“ през 2006 г. и второ издание през 2018 г., описвайки времето си в Le Rosey през 50-те и 60-те години.

План за напускане на Гщаад
През януари 2008 г. швейцарското икономическо списание Bilanz, дъщерно дружество на Edipresse, публикува интервю с генералния директор на Le Rosey Филип Гюден, което разкри, че училището се стреми да продаде зимния си кампус в Гщаад и да построи нов кампус на друго място.[62] Гюден води преговори с местните власти в Шьонрид, предградие на Гщаад, разположено на няколко минути път, за изграждане на нов главен кампус върху незастроен парцел, а това се сблъска с трудности поради ограниченията на зонирането.[62] Според генералния директор, причините за преместването в нов кампус включват факта, че персоналът на училището, който обикновено живее в кампуса, е с максимален капацитет и че студентският състав вече не може да се увеличава поради липса на място.[62] Гюдин заяви, че за момента новото местоположение на зимния кампус ще бъде в Швейцария и не е изключил възможността за Френските Алпи.[62] 100-те хектара (250 акра) първокласни недвижими имоти, които училището заема на хълма Рийд в центъра на Гщаад, се оценяват на няколкостотин милиона щатски долара, като се има предвид, че International Herald Tribune съобщава, че цената на квадратен метър в Гщаад започва от 20 000 швейцарски франка (19 000 щатски долара) и може да достигне 45 000 швейцарски франка (43 000 щатски долара). Гюдин твърди, че високата стойност на зимния кампус в Гщаад няма нищо общо с планираната му продажба.