Какво ви наболва - на колко години се появи проблема - какво сте работили дълго време

На 26 имах такива проблеми, за каквито пишеш, имала съм стаж 7 години значи. На бюро да. При мен решението беше физиотерапия и процедури - като спа, но по-прозаично наречени.

Цял живот, без последните вече 5+ години съм работила на бюро и с хора. Към момента на "пенсионирането" ми през пандемията имах официално 25 г. стаж, а неофициално още 3-4 неквалифициран труд преди дипломирането ми. Имах леко ошипяване на врата и ръцете. Всяка свободна минута обаче спортувах. Към днешна дата нямам проблеми.
На 52 ще стана след 3 месеца. Имам здравословен проблем, свързан с менопаузата.

27 години трудов стаж, повечето време на бюро, често ме боли кръста. При силен стрес  ми се сковаха веднъж и ръцете, беше много страшно, мислех, че правя инсулт.
Тичам по около 4 километра, когато мога, точно заради обездвижването.
Като ме заболи нещо си повтарям думите на една дружка на 80+ : като ме боли нещо, не му обръщам внимание и след няколко дни то ми минава.

На 53, учител. Имам проблеми със ставите, но при мен е наследствено по линия на майка ми. Имам автоимунно заболяване, което, вероятно, също е наследствено.  Майка ми е работила на крак и с движение, но има ошипяване.
До генетика е, но има и професионални и здравословни рискове. За тях може да прочетете в ЗБУТ. За моето професия учителката ми по история в гимназията казваше, че имаме три професионални заболявания:
  1. на целите дробове от тебеширения прах, който вдишваме, при мен го имаше и на кожата - пресушава се, тебеширът се набиваше в кожата;
  2. Разширени вени от стоенето прав - моите учители почти никога не сядаха в час.
  3. Разбита нервна система от дългогодишна работа с учениците. Това последното си е валидно и днес, може би и в по-голяма сила. Учителската професия натоварва и изхабява емоционално и нервно. Не случайно имаме голяма отпуска - за възстановяване на нервно-психологическото състояние. Затова и в професията остават хората, които наистина си обичат работата и/или хората, които не могат да работят друго по една или друга причина.

Работата на бюро е далеч по-малко травматична физически от повечето други работни дейности, стига човек да си прави редовно кратки почивки, при които не стои пред екрана да си "почива", пишейки по форуми и СМ,  ровейки в интернета и пр., а се раздвижва. Дейности, свързани със стоене дълго време прав, вдигане на тежко, извършване на монотонни движения, работене на студ/жега, с химикали, радиация и пр., увреждат доста повече.

Седяща работа, гръб, врат, таз, не силно, но постоянно, също и колена и глезени от няколко години (сега съм на 50 без месец), специално дясно коляно и ляв глезен. Вече не мога да тичам или скачам заради тях, даже след автобуса избягвам да тичам повече от няколко метра. Отдавам го обаче на излишни кила, възраст и кекави по рождение стави, не на работата. Всъщност и за болките в гърба, мисля, допринася кекавостта на ставите; аз поне установени дискови хернии и подобни неща нямам.
Стомашно-чревни проблеми, също не тежки, но упорити, от няколко години.
И да, работата на бюро съвсем не е по-травматична от останалите работи, обратно е дори за част от физическите. Макар че на последните лошото им също не е това, че толкова травмират сами по себе си, колкото - че от една възраст нататък поради самото стареене стават трудни за упражняване.

Не е едно нещо да се разваля с възрастта, много са, но в повечето случаи на около 50 промените са още дискретни и могат хем да се забелязват, хем не особено.

_____

Дали ще кажеш, че имаш, или нямаш болежки, зависи и кое квалифицираш като болежка. Помня, преди време говорех с една жена, аз на около 45-46, тя на 69-70, още в кондиция за възрастта. И аз казвам, че вече се усещат годините, като имам предвид точно тези горните неща, а тя реагира с нещо от сорта: как, рано е още, аз на моите години още се чувствам здрава. Та зависи от мярката, вложения смисъл, контекста, иначе и аз се чувствам здрава.

Да тежат годините - не още, но определено сега ги чувствам в гърба си, а преди съм била като ластик.

Моята дъщеря иска да бъде маникюристка, но моите маникюристки се оплакват - едната от прахта която излиза от пиленето и я диша има белодробен проблем, отделно от изгърбената стойка. Никой не каза за ацетона но аз ще го добавя.

А има ли някоя гимнастичка или балерина да сподели инфо? Това и е другата страст на дъщеря ми.

Имам протрузия и дискови хернии. Десетина години на бюро, последните десет обаче в постоянно движение. Не е от работата при мен явно. Нямам 50 още, а има моменти, в които не мога да стана от леглото, левият ми крак остава безчувствен и пр. други хубави неща.

Охх аз съм на 30..... с 4 малки деца съм,и от малка имам чести цистити.Това е моята най-голяма болежка....

Ще направя всичко, което зависи от мен, за да отклоня детето си от избора на професия, свързана с:
- източници на йонизиращи лъчения;
- продължително натоварване на една и съща мускулна група, особено ако натоварването удря и гръбнака;
- всички видове бойни и контактни спортове в професионалната им форма;
- каквато и да е дейност в сферата на хазарта, като тук включвам дизайн на хазартни игри и актюерство, организация на такива игри, рекламата им, техническа поддръжка на техниката и т.н. Бих стигнала до крайност като прекъсване на лични контакти, ако се стигне до там. Всичко друго, но точно по тази точка компромис със съвестта си не мога да направя. В същата група включвам и прекалено ентусиазирана и неподплатена със здрав разум борсова търговия;
- каквото и да е участие в MLM или финансови пирамидални схеми;

Личните ми неразположения са свързани с белите дробове заради годините дишане на големи количества тонер и болки във врата и кръста заради неправилна стойка. Нямам нормален режим на сън и будуване заради дълги дежурства на график с въртящи се дневни и нощни смени. Едно мое сериозно заболяване свързвам с продължително радиационно облъчване, срещу което уж съм била защитена.

Ако в периода 15-18 годишна възраст имах малко повече мисъл за себе си при избора на професия, щях да стана стоматолог или да избера друга професия, която може да се работи на самостоятелна практика, но да си има поне някакъв "занаятчийски" елемент. С годините осъзнах, че истинските професии, за които винаги ще има работа са тези, които си имат име и не е нужно да се обясняваш какво точно правиш: лекар, зъболекар, адвокат, зидар, плочкаджия, стругар, обущар, готвач, шофьор, електротехник и т.н - схващате идеята.

Никога не бих се бъркала в изборите на децата ми за професия.
Тези, които вече имат такива, са ветеринарен лекар, генетичен лаборант и (бъдещ все още, защото тя не е завършила) интериорен дизайнер.
Във всички има и плюсове, и минуси.
При първите 2 им риск от зарази, първата се налага и тежко да вдига понякога. Третата пък ще е седнала и ще трябва да се взира внимателно с часове. Но са щастливи с изборите си и не е моя работа да ги насочвам или спирам.
Надявам се и момчетата да вземат самостоятелно решения, когато им дойде времето!

По професия съм QA/Експерт по качество/, работила съм изключително много като QA/ QC,  в някои сектори трябва да сме пенкилер, че и отгоре.
Хубавото е, че с многото допълнителни квалификации, които имам, мога да работя в различни сектори.
Предимно съм работила във фармацевтично производство , ХВП и отскоро - supply chain , внос-износ.
Имала съм изключително динамични / да не подвиеш крак буквално/, и съвсем умрели позиции.
Няма да обвинявам работата за болежките си, че те са ми от много, много години - още от 20те ми години, , a са уж дегенеративни / гръбначни/.
И аз н е бих избирала професия за детето си.
Бих давала мнение по профила на самото дете- има психологически тестове, има дни на професиите - в училищна възраст са полезни.