🧿ЧААТАЙ УЛУСОЙ🧿"EŞREF RÜYA"/"UYKUCU"-"СЪНЛИВЕЦ"🧿Проекти, партньори и приятели🧿Тема-39

Благодаря за превода! Проверявам често Нерон, но още нищо няма. Не че успях да гледам от него. Прекъсваше на всеки 2 минути, ако тръгне. Накрая си пуснах уж нетолкова професионалния превод в плейтубата и нямаше никаква драма. А преводът беше на нивото на този на Нерон.

Нези, рейтингът на мача обяснява и рейтинга на епизода. Като знам, че феновете в по-голямата си част са мъже... Много смело да пуснат мъжки сериал в дните за мачове. И въпреки този факт рейтингите са си високи. За съжаление на някои, няма да го спират още. Ще си го приключат. Много интересна препратка имаше. Гюрдал каза, че идтинското лина врагът им ке се разкрие в последния епизод. Ама този сериал вървял към финал. Май май ни подготвят, че няма да е вечен.

Тази сцена ми е любима от снощния епизод,  не само, че управлява лодката с една ръка ами се остави и на течението.
https://www.facebook.com/share/v/1DeYdmT36j/

Тази сцена ми напомня на тази в Terzi, когато си обличаше да дервишкия танц.

Най-накрая изгледах епизода и аз. И точно този епизод чаках от много време. Чийдем ми прочете мисълта.

 

Без да му правя реклама, но и Нерон качи епизода.
https://neronbgbezplatno.blogspot.com/2026/01/29-neron-angelov-nov.html

На мен ми остава близо час гледане.

Гери, на мен ми напомня на друга сцена от Terzi- когато, се събуди след катарзиса, който преживя и закуси заедно с баща си. Преди това така се обличаше пред огледалото.

Тъй като това,  за което искам да говоря е в началото на серията, ще си позволя да го кажа.
Много ми се иска да обсъдим нещата между Кадир и баща му- Хъдър.
Хъдър каза, че е бил принуден да го повери на Якуп баба, защото е бил заплашван, убили са жена му и той се е страхувал за сина си.
После го е търсил... но, защо като е знаел къде е не го е намерил?
А Кадир не прие това. Той не се зарадва, че се е появил човека, който го е изоставил и го е "принудил" да живее, мечтаейки за родители, семейство и нормалните неща за едно дете.
Много ми хареса разговора между Кадир и Кенан.
Разбирам гледната точка на Хъдър. Той говори истината според собственото си оправдание. Да, бил е заплашван, жена му е убита, страхувал се е за живота на сина си. В неговия свят това е рационално решение, да скрие детето, за да го спаси. Но проблемът идва после.
Той е знаел къде е Кадир. Това означава, че не става дума за невъзможност, а за избор. Вероятно Хъдър е вярвал, че докато стои далеч, детето е в безопасност или, че собственото му присъствие е по-опасно от отсъствието му. Но това е логиката на възрастен, не на дете.
От гледната точка на Кадир нещата са съвсем различни.
За Кадир няма „обстоятелства“, има празнота. Той не е живял с историята „баща ми ме спаси“, а с усещането „нямах баща“. Годините, в които е мечтал за семейство, не могат да бъдат компенсирани с обяснения. За него оправданията звучат късно и удобно. Болката не идва само от изоставянето, а от факта, че Хъдър е можел да го потърси и не го е направил.
Затова Кадир не изпитва радост. Появата на Хъдър не запълва липсат, тя я отваря отново. Вместо баща, той вижда човек, който се появява едва когато той вече е оформен и самостоятелен  човек.
Според мен Кадир дълбоко преживява тези неща, но се крие зад маската на арогантен човек, който го интересува само да е начело на Сираците.
Докато Хъдър е действал от страх и инстинкт за защита, Кадир е израснал с последиците от този страх.
И точно тук няма правилна страна, има само две истини, които няма да се срещат.
Какво мислите вие?

Нези, аз съм съгласна с теб за отношенията на Хъдър и Кадир. Тук всеки е прав за себе си и няма как да се разберат помежду си. Ако Хъдър е задържал сина си при него, сега вероятно няма да има живо дете. Но пък от разговора на Кадир и Кенан, още като гледах епизода, знаех, че ще започнем с тях, стана ясно, че Кадир би предпочел вероятно и най-краткия живот, само и само да знае, че има кого да нерече татко.
Много силно впечатление ми направиха думите му, когато Кенан го пита дали не мисли, че Хъдър лъже, Кадир му каза нещо от рода "Я стига, човек би се срамувал да ме нарече свой син." Явно Кадир много добре оценява постъпките си и не е чак толкова заслепен от властта, дори и да е заслепен, все пак има моменти, в които си дава трезва оценка на действията. Със сигурност това не го очаквах от него и ме изненада приятно. Също каза, че тези, които се раждат сираци, са вече мъртви. Затова не се страхуват от куршумите явно.
Кадир и срещу Хъдър насочи пистолет, не, че съм вярвала, че ще го застреля, но си личеше, че вътрешно нещо не му даде да натисне спусъка. Може би това е разликата между Якуб Баба и биологичния му баща.
Хъдър ми хареса като поведение в цялата ситуация с Ешреф и Кадир. За нищо не е оневинил Кадир, и все пак се опита да изпълни бащинския си дълг и да го защити като го прати надалеч, в същото време остана верен на принципите и разбиранията си, освен, че беще до Ешреф през цялото време на коронацията, той му предаде и титлата.

Хриси, за мен тази линия беше най- силната част в епизода, затова нямах търпение да я коментираме. Тя ни показа и една друга страна на Кадир.
А това с репликата „човек би се срамувал да ме нарече свой син“ наистина беше много емоционално. Това показва, че той не се самозалъгва. Кадир знае какъв е станал. Знае, че е прекрачил граници. И точно това го прави по-интересен и по-страшен персонаж, защото не е сляп за злото си, а го приема.
Фразата за сираците е още по-тежка. „Тези, които се раждат сираци, са вече мъртви“ не е поза, а философия му на оцеляване. Ако си вече „умрял“, какво друго може да те изплаши? Това обяснява защо Кадир върви напред без спирачки, не защото няма страх, а защото няма какво да губи. Както каза и на  Хъдър, аз нямам проблем да се справя и с баща си, или нещо такова. Според мен в този момент имаше предвид това, което направи с Якуп баба.
Той можеше да стреля и по Хъдър, но не го направи. И не от слабост. А защото вътре в него има нещо, което не му позволи да премине тази граница. Точно там се вижда разликата между Якуп Баба, бащата, който го е отгледал и възпитал и Хъдър, бащата, който се появява късно, но все пак събужда някаква спирачка, морална или човешка.
А Хъдър… той беше изненадващо силен в тази линия. Не оправда Кадир, не изми вината му, не се опита да я обясни. Направи единственото, което можеше- да го защити като баща, но без да предаде принципите си. Да го прати далеч не беше бягство, а последен опит да го спаси от самия него.
И най-важното, изборът му да остане до Ешреф. Това беше ясно послание от страна на Хъдър -кръвта е факт, но ценностите са избор. Като предаде титлата на Ешреф, Хъдър всъщност каза „Ти си човекът, който трябва да води.“
Интересня динамика ще се получи между Хъдър, Кадир и Ешреф, когато и той научи. Но тук интересното е, че нява черно и бяло. Има вина, избори и пропуснато време. И всеки плаща цената по различен начин.
Всъщност аз имам някакъв спомен, че в началото Хъдър каза, че е мислел, че са убили детето му, заедно с майката.
А сега се оказа друго...

Аз в началото разбрах, че са ги убили и двамата, после Неджля дали не каза просто, че има информация за сина му т.е. снимката. Но може още от първата серия да съм била изгубена в превода или да е казал нещо от рода, че този негов враг му ги е отнел, а не убил.

Аз също си спомням, че Хъдър в  началото каза, че е смятал, че сина му е мъртъв.
Но сега каза, че го е поверил на Якуп баба, за да го предпази.
Но Кадир не мисли така.
Тук конфликтът между него и Хъдър е много по-дълбок от „изоставил -спасил“ и затова ще е толкова труден за примиряване.
Но, каквото и да се случи между тях, тази историята ми показа Кадир по начин, който не очаквах. И не за да го оправдае, а за да го направи  нормален човек. Видяхме не просто амбицията и жестокостта му, а вътрешното разкъсване, дори срама. Това, разбира се, не го прави по-малко опасен и безскруполен, но го прави пълен образ, а не комичен герой.
И точно затова Eşref Rüya ми харесва. Тук всеки герой носи белезите на миналото си. Всеки има причина да е такъв, какъвто е, не като извинение, а в контекста на историята. Никой не е само жертва, никой не е само злодей. Доброто и лошото съжителстват в едни и същи хора, както в живота.
Това е сериал, който не сочи с пръст, а оставя зрителя сам да съди. И точно това му дава дълбочина, защото героите не са функции на сюжета, а хора.

Изгледах го. Беше страхотна серия, за миг не поисках да превъртя нещо. Нали го бях гледала без превод и понякога се изкушавам да превъртя на моменти. Не и тази серия. Държа напрежението от от първата до последната минута.

Имам една две марки забележки. Първо как като ги опощиха в колата, тя после пак се появи, как си намериха телефоните и кой им ги беше изключил. И другото, тази, Айтен няма ли да я питат къде са парите. На Фарук явно не му е важно колкото на мен.

В тази серия най-силна ми беше историята на Кадир и Хадър. Прави сте, че историята не е чернобяла. Тук и двамата имат своите доводи. И много по-силни ми бяха думите на Кадир. Може да не го харесвам, но беше прав за всичко. Това, че е той е такъв е и по вина на Хадър. Оставяйки го без грижа, го е превърнал в човек без съвест. Дори не искам да коментирам доводите на бащата. Казали му да забрави и той го направил, но после като размислил и не можел да го намери. Чакал е десетки години, докато Якуп Баба умре, за да го търси.
После и разговора с Кенан беше силин. Наистина, Кадир какво очаква. Баща му е престъпни, синът едва ли ще се занимава с наука и да измисля лекарство за рака. А и Кенан като е имал баща да не е стигнал по-далеч. Бяха много лични разговори. И повечето пред хора. Представяте ли си да трябва да ги говорите тези неща, а десет човека да ви гледат. Че и да се месят.

Най-после Нисан се размърда и въпреки абсурдните разговори, почна да мисли.
Прокорорката чака други жени да ѝ свършат работата.
Чийдем сякаш само следи събитията. Не е в етап на оцеляване, не води парада и съответно мишкува в коридора на полицията, за да слухти.

Много красиво беше заснет финала. И това за сериал, за един епизод от него, не за филм, който ще излъчват дълго.

Специално внимание ще отделя и на отвличането и на спасяватето. Но това друг после. Сега само ще ви покажа къде мисля, че е заснета сцената с бягството.




Това е при последния мост на черно море. Отсреща е къщата на Даахан. Може да е минал да погледне.

Гери, даже я бях забравила Айтен вече. Много антипатична героиня. Професорът се раздява всячески за нея, без да очаква абсолютно нищо, а тя просто стои? Между другото, единственото интересно нещо, което беше покрай нея, за мен е, че Харун я обвини, че си има трети мъж, което би обяснило побоя. Останах с впечатлението, че не е от Харун в крайна сметка.

Нисан една работа имаше и я свърши отлично. Сети се, че знае името и лицето на бащата на Динчер, върна се в къщата, провери часовниците и си тръгна с информация. Очаквах епизодът да завърши със сцената, в която тя осъзнава, че е Руя, но може би ще и трябва още малко време. В крайна сметка Руя не е част от миналото и, за да и изплува, но ако някой я спомене като име, вероятно ще свърже всичко. Аз не мога да си спомня, когато ги отвлякоха и Ешреф разказваше за Руя, каза ли на Нисан, че първото му убийство е свързано с нея? Защото, ако не е, отидоха още 5 епизода. 😀 А и малко ме притеснява, че Чийдем е осведомена кой с каква информация разполага и донякъде може да играе с това.

И нямам търпние да кажа колко добре беше заснета сцената с церемонията. Още от приготвленията на Ешреф, до пристигането с колите, после как вървеше в сградата, заснемане и музика, всичко беше в перфектен синхрон. Наслада за окото.