Енгин Акюрек. Нови и стари проекти – Тема 443

  • 6 366
  • 173
  •   4
Отговори
# 135
  • Пловдив
  • Мнения: 36 194


Влизайте на топло...
Спокойна да е нощта ни.
А музиката в "Стари пари"...

# 136
  • Мнения: 24 833
❄❄❄ Добро утро момичета! 💕
Хубав и успешен понеделник, както и нова работна седмица!
Сняг, студено - стойте си на топло, чай- кафе каквото предпочитате.
☕☕☕🍩🍩🍩

# 137
  • Пловдив
  • Мнения: 36 194




Добро утро в понеделник, успешен да е.
Да пием по кафе и чакаме нещо ново.




На днешния ден преди 9 години - 12 януари 2017 г., бе излъчен епизод 1 на сериала "До живот".

# 138
  • Варна
  • Мнения: 1 812
Добро понеделнишко утро !
Успешна седмица !
Чайче от Умут

# 139
  • Пловдив
  • Мнения: 36 194


https://www.instagram.com/p/DTZerthjx39/

От дистрибуторът на "Казвам се Фара" преди малко:
Следваща спирка: Content Americas!
Нямаме търпение да се срещнем с нашите клиенти, да се свържем с партньори и да представим най-доброто от каталога на Calinos Entertainment.
Ще се видим там!

Hilton Downtown Miami
Апартамент 502

# 140
  • Мнения: 24 833


Сериал със силен СЦ, имащ огромен потенциал да разгърне една необичайна история, която да има в крайна сметка поука и положително развитие.
За съжаление с влизането на определени нови персонажи се тръгна в посока твърде опасна и непредвидима. Насилие, кръв и убийства, намеси се някаква мафия и фокусът се измести от основната идея.
Идеята, как по злощастно стечение на обстоятелствата един невинен човек попадна под ударите на закона и влезе доживот в затвора.
Просто, за да угодят на някого - СЦ взеха да  отделят твърде много внимание на персонажа му, в резултат  на което издигнаха в култ  злото, без никаква тенденция за обратно развитие. СЦ сами погребаха всичко добро, ценно и смислено в този живот, накрая в безсилието си да излязат от цялата сътворена мръсотия убиха единствените светли и добри хора. Единият /Даахан/ - физически, другият /сестричката му/- психически, като я свързаха с убиеца на баща ѝ и прекият виновник за нещастията на брат ѝ. 

Даахан Сойсюр - образ за който Енгин се готви доста дълго и подходи към него с типичната си професионална отговорност.
Същото сега се случи и с "ПЗ" и Йомер Берекетоолу.


# 141
  • Пловдив
  • Мнения: 36 194


https://www.instagram.com/p/DTaOueBE6hj/

Имаме нова реклама на Енгин и Шел Турция.
Написаха: Приказките са просто извинение, кафето е невероятно! Shell, с винаги вкусното си, ароматно кафе, е винаги на върха за тези, които го обичат.
☕️

# 142
  • Мнения: 24 833


ШЕЛ и Енгин!

# 143
  • Пловдив
  • Мнения: 36 194


https://www.instagram.com/p/DTacd9NEYaj/

И още едно рекламно видео отпреди малко на Енгин и Шел.
Момчето си работи,  но почти винаги след рекламите му с Шел излиза и новина за нов проект. Дано и сега е така.

# 144
  • Мнения: 24 833




Страхотен аутфит в двете реклами!

Гледайки, направо ми се допи кафе и на мен!






Снимката с мъжа от рекламата е от 1 декември, значи тогава е снимана самата реклама.

https://www.facebook.com/monicasusanaalzua/posts/pfbid02EWJD6yBr … sfivfDr9zh13m9u6l

Последна редакция: пн, 12 яну 2026, 19:17 от Марта_49

# 145
  • Варна
  • Мнения: 1 812
Е, ето и новинка, благодаря момичета !





пуснал е стори Енгин

# 146
  • Пловдив
  • Мнения: 36 194


Момичета, ето и превод на историята написана от Енгин в бр.66 на списанието.
С благодарност на Barisea.

МЪГЛА

Sis
Kafasına göre, 66
Jan/Feb, 2026


Мъглата проникваше през най-затулените ъгълчета и оцветяваше стените. Времето навън очакваше дъжд. Облаците се поздравяваха един друг, боядисваха небето в сиво и шепнешком зовяха дъжда.

Мирисът на дъжд се появи, още преди да започне самият дъжд. През прозореца се процеждаше не само мъглата, но и този предвещаващ дъжд мирис.

Хикмет бей опита да затвори прозореца със сила, но ръбовете му бяха изгнили, пластмасата се беше разтопила, прозоречните рамки се ронеха и бяха покрити със сажди – ясно, че прозорците бяха за смяна. Не бе спал цяла нощ. Впрочем, винаги беше смятал, че три чáса непрекъснат сън му е достатъчен. Затътри се към хола, чудейки се дали да запари чай или да излезе на разходка без да закуси. С въздишка се отпусна в креслото. Дори без да си поглежда часовника, винаги знаеше колко е часът  – всеки ден се събуждаше по едно и също време, отваряше очи с изгрева на слънцето. Чакаше да удари стенният часовник с кукувичка и мълчаливо отброяваше ударите. Сега облаците скриваха слънцето и не беше ясно изгряло ли е или не. Хикмет бей чакаше часовника с кукувичка и като не го чу, обърна глава и погледна към него. Беше четири и половина сутринта. Значи беше спал само един час. Слънцето не бе изгряло, сивият въздух отразен в стъклата на прозорците омекотяваше тъмното мрачно небе. Затвори очи, прииска му се да поспи още малко, но през всичките си осемдесет и пет години нито веднъж не бе заспивал седнал. Тъй като всеки ден се събуждаше по едно и също време, днешното ранно събуждане си обясни с мъгливото време; не искаше да се заседява над мисълта защо се е събудил така рано – дали не е болен или има някакъв проблем? Беше неподготвен за тези въпроси, задаването им изглеждаше като самоизтезание. Обясни си всичко с мъглата.

Докато стигне осемдесет и пет години, човек понаучава това-онова, макар и малко – ако някой го попита къде отива, няма отговор, краката му сами знаят накъде да тръгнат. Известно време Хикмет бей вървя в тъмното, само фаровете на колите пронизваха мъглата, улиците бяха обгърнати от непрогледен мрак. Махна на задалото се в далечината такси и се изненада, когато то спря. Промуши се през мъглата и седна в него.
- Автогарата.

Шофьорът на таксито нагласи огледалото за обратно виждане на нивото на очите на Хикмет бей.
- Случило ли се е нещо, чичо? Къде отиваш?
- В родината.

Шофьорът говореше в огледалото, слънцето се появи и докосна фаровете на колата.
- Къде е родината ти, чичо?

Хикмет бей сякаш не го чуваше, а си говореше сам:
- Отдавна не съм бил по родните места.
- Кога за последен път беше, чичо?
- Повече от шейсет години има – откакто се уволних от казармата.
- Много време е минало, сигурно всичко се е променило, да видим ще си спомниш ли.

Хикмет бей облегна глава на стъклото и излезе от полезрението на шофьора; даде му да разбере, че не иска да говорят, но въпросът на шофьора почна да връща в съзнанието му черно-бели спомени.

От дълбоката му въздишка стъклото се изпоти, а по някаква причина слънцето отказваше да изгрее. Таксиджията настрои гласа си в съответствие с погледа в огледалото:
- В колко часа ти е автобусът, чичо? Ако искаш, може да карам малко по-бързичко.
- Още не съм си купил билет. Като пристигнем, ще видя.

Всеки разговор, който шофьорът опитваше да завърже, прекъсваше още преди да е започнал. Възрастен човек към осемдесетте сяда в таксито на разсъмване и казва, че не е бил по родните места шейсет години; естествено, съдейки по държанието му, иска да си почива. За таксиджията това беше материал за история, която да разказва цял ден. Беше много сръчен в подбора на думите, стремеше се да намери равновесната точка между продължителността на пътуването и броя на отговорите, които ще получи.
- Имаш ли деца?
- Три – двама синове и една дъщеря.
- Аллах здраве да им дава.
- И тях не съм виждал от години. Преди идваха за байрама. Но в последните три-четири години не само не съм ги виждал, ами и гласовете им не съм чувал.
- Ай, чичо, бива ли така? Може ли човек да не се обажда на родителите си? Да не се интересува от тях?

Хикмет бей от години пресичаше подобни разговори, като задаваше на шофьорите един и същ въпрос, с който им показваше колко са нахални. Сега в душата му цареше примирение, а в тялото – нагодило се към него спокойствие.
- Не говори така, синко. На твоите години и аз говорех така.
- Прав си, чичо, не бива да говоря така, но и аз имам две деца, целуват ми ръка. Искам да кажа, че като ги гледам сега, не мога да повярвам в това, което казваш. В този живот всичко е за човека.
- Те загубиха рано майка си, опитах се да им бъда и баща, и майка, но очевидно не успях.

За таксиджията това не беше тема за обикновен ежедневен разговор. Меките нотки в гласа му се втвърдиха, гласът му стана по-сериозен.
- Явно имаш проблеми, чичо. Мога ли да ти помогна с нещо?
- Синко, не ме занимавай с автобуси и прочие, ами направо ме закарай дотам. Ще ти платя отиването и връщането в брой.

Таксиджията, за да разбере колко сериозни са намеренията на Хикмет бей, опъна ръце на волана, облегна се назад и попита:
- И за къде да карам, чичо?
- Към Бурса.
- Оттук са най-малко триста километра. Сигурен ли си?

Хикмет бей измъкна от вътрешния си джоб пачка пари, за да покаже, че намеренията му се сериозни.
- Добре, чичо. Ще ти взема парите, когато пристигнем. Щом си сериозен, няма да те занимавам с автобуси и прочие.

Хикмет бей облегна глава на прозореца, слънчевите лъчи, падащи върху запотеното стъкло му помагаха да усеща колко е часът. Сякаш целият му живот се събра в таксито. Очите му бавно почнаха да се затварят, всичко се сля със звука на асфалта по пътя. Стори му се, че е не в таксито, а пред часовника с кукувичката и се опитва да вземе решение какво да прави. Не искаше да гледа всички снимки, изплували в паметта му след въпросите на шофьора. Връщайки се в родното място, искаше да го види в цветове и те да оцветят снимките от паметта си. Осъзнаваше, че спи, дълбока болка и мъчителна миризма пронизваха всяка снимка, която виждаше.

След като се върна от казармата, се закле никога повече да не стъпи в този град, но да учи, да постигне големи успехи и да има много пари. Повече никога не стъпи; учи, стана хирург, от когото всички се възхищаваха, спечели много пари...

Беше ли щастлив, живя ли наистина както иска? Така и не разбра. Изпитваше неописуемо съжаление, струваше му се, че ако успее да достигне до това неведомо чувство, ако успее да го определи, всичко ще си иде по местата. След казармата отвръщаше с мълчание на всеки снизходителен поглед. Презрението на мащехата му, отсъствието на любов от страна на баща му бяха оформили целия му живот. Той никога нямаше да прилича на баща си и на мащехата си; на онези, които го удряха по лицето с факта, че е сирак, щеше да отвръща със състрадание и човечност. Злобните жители на града щяха да го гледат завистливо отдалеч, а когато се разболеят и изнемощеят, щяха да хлопат на вратата му. Не знаеше дали го гледаха завистливо отдалеч, но онези от родния му град, които идваха да се лекуват, той дори не поглеждаше в очите.

Никога нямаше да бъде като баща си – постоянно си напомняше това, но отношенията със собствените му деца бяха много студени. Човек винаги стига там, откъдето бяга. Имаше щастлив брак, но ранната смърт на жена му го накара да се отдръпне от всичко. Хикмет бей се учи на любов заедно с жена си; с нейната смърт тази любов все едно се разтвори в празнота и безтегловност. Всичко, което докосваше, се превръщаше в нещо неопределено. Проникна във всичко преживяно от момчето в онова градче, във всичките му емоции. Хикмет бей се превърна в озлобен мъж, в баща неспособен да проявява любовта си, в човек изгубил състрадание и не желаещ да показва слабостта си. Човешкият живот е като затворен кръг – винаги по някакъв начин те връща в изходна точка.

Като влязоха в околностите на Бурса, таксиджията събуди Хикмет бей:
- Чичо, навлизаме в Бурса, какво ще правим?

Хикмет бей, без да отваря очи:
- Продължавай, ще ти казвам накъде да караш.

Завиха по страничен път, изкачиха няколко хълма, после излязоха на един горски път. Без да отлепя глава от прозореца, Хикмет бей даваше указания:
- Десен завой, сега наляво. Добре, излез оттук.
- Направо ме разбиваш, чичо, знаеш пътя без грешка. Сигурен ли си, че никога не си идвал тук?
- Оттук карай направо, без да свиваш никъде.
- Тези пътища са променени хиляда пъти. Аллах да те поживи, как ги помниш само.
- Отпред има едно място, нещо като площад. Остави ме там.
- Да беше ми казал просто името на мястото, нямаше да те занимавам.

Хикмет бей извади от вътрешния си джоб пачката с парите, подаде я на таксиджията, лицето му се озари от бледа усмивка:
- Благодаря ти, синко.
- Това са много пари, чичо.
- Приятен ден и карай внимателно, синко.

Хикмет бей пое с тежка крачка към градския площад. Сякаш нищо не беше се променило – това бе градът на неговото детство. Облаците не се разсейваха, мъглата обгърнала дома му сега бе покрила целия град. Всичко наоколо губеше цвят като черно-белите снимки опитващи да се проявят в паметта му. Лицата и телата на хората се превръщаха в черно-бяла снимка. Явно знаеше къде отива. Ускори крачка, плетеше крака и не чуваше нищо, освен шума от прашния асфалт. Излезе на пътека с дървета от двете страни; хората, които го задминаваха, сякаш бързаха нанякъде.

Вля се в тълпата и закрачи заедно с нея, опитвайки се да спазва нейното темпо. Усети умора, не му достигаше въздух. Тълпата спря и той също спря, пое дълбоко дъх. Насочи поглед към една точка и прочете надпис на парче дърво върху прясно изкопан гроб – Хикмет Йълмаз, роден 1940 – починал 2025. Молитвата на имама се смесваше със звука от копаене на лопата. Хикмет бей подмина бавно, седна под един чинар и започна да наблюдава как съгражданите му хвърлят пръст. Облегна гръб на дървото. Опита се да разгледа лицата на хората – видя децата си, приятели, които не бе виждал от години. Чу неочакван шум – някой се облегна на дървото до него. Беше момченце, което го поздрави с усмивка:
- Здравей.
- Здравей, синко.

Момченцето гледаше гроба пред тях, наблюдаваше плачещите хора. Хората постепенно почнаха да се разотиват, мъглата се разсея. Слънцето светеше така, сякаш току-що е изгряло...

# 147
  • Мнения: 10 906
Благодаря за преведения разказ.

Много тъжен отново..."Човек винаги стига там, откъдето бяга." В една или друга степен повтаряме съдбата на родителите си , не можеш да избягаш от гените и фамилната обремененост. И родното място винаги те тегли, независимо с хубаво или лошо, като магнит.

Пак успя да ми бръкне в душичката Енгин 💓
Скрит текст:
преди три години заведох децата в родното си градче, не бях ходила повече от 20години, същите улици и дървета , сградите различни, имаше и малко запазени. Отседнахме в апартамент в съседство с кооперацията на баба и дядо , където съм живяла като дете. Има една улица , която започва с болницата и родилния дом, където и аз съм се родила, а завършва с гробищата. Единия ден бяхме на градския басейн, съвсем близо до болницата , а на другия ден преди да си тръгнем - на гробовете на баба и дядо. И така човек наистина се връща от където е тръгнал , рано или късно.

И аз се чудя като наблюдавам и слушам разкази за деца, които не се обаждат дори на родители, баби, дядовци, дори да ги питат как са. Дано не го изпитам от първо лице , сега ми се вижда невъзможно , както и на таксиметровия шофьор. Защо и как се късат връзките между хората, колкото и близки да са били

# 148
  • Пловдив
  • Мнения: 36 194


Първата реклама от днес с Енгин и Шел с превод на български:

Тук: https://vk.com/video223680451_456239994

И тук: https://videa.hu/videok/film-animacio/1-12-2026-klTxMhndZDOXoGur




Втората реклама от днес с Енгин и Шел с превод на български:

Тук: https://vk.com/video223680451_456239995

И тук: https://videa.hu/videok/film-animacio/2-12-01-2026-FYVOFX21DSqKVL2T

# 149
  • Варна
  • Мнения: 1 812
Добро утро!
Благодаря за разказа  Барисеа Two Hearts Марияна Yellow Heart
Днес ще го чета, Енгин дълбае надълбоко в човешките души ! Араселия Yellow Heart

Рекламата е много свежарска, ех, как искам да играе Енгин в нещо комедийно,
да не е изцяло комедия, но да има по-голям процент Simple Smile

А, аз да сложа това от полския фейс за Стари пари, много е дълго и го слагам в сполйлер

Скрит текст:
Стари пари (Netflix 2025) – Емоционален и психологически прочит на властта, любовта и наследството
Защо „Стари пари“ се усеща различно от другите драми на Netflix


Нещо специфично се случва, когато Netflix си сътрудничи с турски творци. Историите спират да се носят бързо. Те дишат. Те позволяват на емоциите да се разгърнат без обяснения, без неотложност, без натиска да забавляват всяка секунда. „ Стари пари “  ( Enfes Bir Akşam ) принадлежи към онази рядка категория сериали, които се усещат по-малко като шоу и по-скоро като атмосфера, в която влизаш и забравяш как да си тръгнеш.


Още от първите си сцени сериалът установява сетивен, а не наративен език. Саундтрак, изтъкан като коприна, пейзажи, които изглеждат емоционално осъзнати, тишина, третирана като диалог. Сериалът не се опитва да убеди зрителя в своята дълбочина – той я предполага.


За какво всъщност се казва „Old Money“ в Netflix?

На хартия „ Старите пари“  е история за богатство, статус и борба за власт между старите и новите пари. В действителност това е история за наследство, която няма нищо общо с финансите.


Старите пари тук представляват емоционална структура – ​​правила, сдържаност, традиция и лоялност към системи, които предшестват личното желание. Новите пари олицетворяват инерцията – амбиция, глад, разруха и нуждата да се докаже стойност чрез движение, а не чрез произход.

Това, което се сблъсква, не е капитал, а идентичност.


Онлайн дискусиите често свеждат това напрежение до противопоставяне на привилегии срещу заслуги, но сериалът тихо разкрива нещо по-неудобно: и двете системи нараняват хората по различен начин и нито една от тях не гарантира емоционална безопасност.


Морето като жива емоционална система

Мраморно море не е фон. То се държи като външна нервна система. Настроенията му отразяват вътрешните състояния на героите – ярост, кипяща във вълни, спокойствие, утаяващо се в тишина, неразрешено напрежение, разбиващо се ритмично в брега.


Нихал се връща към морето не за размисъл, а за регулация. Психолозите често говорят за това как ритмичната природна среда намалява когнитивното натоварване и успокоява състоянията на свръхбдителност. „Old Money“  никога не обяснява това, но се доверява на тялото на зрителя да го разпознае.


Морето слуша, без да изисква думи. А в история за хора, обучени да се въздържат, това има значение.


Махир – Гневът като стратегия за оцеляване

Махир не е ядосан по природа. Той е ядосан, защото се адаптира.


Неговото негодувание към наследените привилегии не е идеологическо – то е въплътено. Всеки жест се усеща стегнат, компресиран, готов да се разкъса. Изпълнението кара гнева му да се усеща опасен не защото избухва, а защото рядко го прави.


Психологически, Махир представлява модел, често срещан сред хората, които са научили рано, че любовта следва постижението. Гневът се превръща в гориво. Контролът се превръща в защита. Успехът се превръща в единствения социално приемлив израз на болка.


Романтичната му връзка разкрива цената на тази структура. Мекотата е привлечена от огъня, надявайки се да го успокои, и рискува да изгори вместо това. Това не е представено като трагедия, а просто като неизбежност – динамика, стара колкото мита.


Арда – Тихата привилегия на емоционалната безопасност

Арда често обърква зрителите, защото му липсва видима борба.


Той се движи леко, игриво, без острите ръбове на негодувание или дълг. Някои онлайн реакции го отхвърлят като нереалистичен, но самата тази реакция е показателна. Научили сме се да не се доверяваме на хора, които видимо не се борят.


Арда представлява емоционална сигурност, а не морално превъзходство. Той имаше възрастни. Имаше приемственост. Няма нужда да доказва своята стойност, защото тя никога не е била поставяна под въпрос.


Връзката му с Берна функционира като контрапункт на доминиращото напрежение в сериала – любов, която не се кове чрез конфликт, а чрез взаимно заземяване. В култура, която отъждествява интензивността със смисъла, този вид връзка често остава незабелязана.


Осман и Нихал – Контролът среща признанието

Осман често е етикетиран като студен, пресметлив, дори чудовищен. Но сериалът внимава никога да не го морализира.


Неговата сдържаност е научена. Контролът му е роля. Той рано разбра, че някой трябва да държи структурата целина и сам се превърна в този някой. Мълчанието се превърна в неговия език на отговорност.


Нихал го нарушава не чрез бунт, а чрез признание. Тя вижда какво е било изтръгнато от него чрез дисциплина. Разговорите им се усещат като дуели не защото търсят господство, а защото никой от двамата не е готов да се предаде първи.


Психологически, тази динамика съответства на това, което изследователите описват като силно възбудими връзки на привързаност  – връзки, които събуждат спящ емоционален материал. Те се чувстват опияняващи и дестабилизиращи, защото заобикалят навика и достигат директно до същината.


Семейни роли и модели на привързаност в Old Money

Всеки брат носи роля, оформена много преди зряла възраст:


Махир се превръща в бунтаря, който доказва стойността си чрез сила. Осман се превръща в спасителя, който носи колективна тежест. Арда се превръща в детето, което избира радостта пред битката.


Теорията за семейните системи предполага, че тези роли стабилизират групата, като същевременно ограничават индивида. Old Money  третира това не като патология, а като лоялност. Трагедията не е в повторението – трагедията е в това колко трудно става напускането на тези роли, без да се загуби изцяло идентичността.


Епизодите на „Стари пари“ – Общ преглед на сезон 1

 Първият сезон на „Old Money“ се състои от 8 епизода и е излязъл по Netflix през 2025 г.


Netflix представя епизодите като непрекъсната емоционална дъга, а не като самостоятелни истории.


Официалните списъци ги наричат ​​просто Епизод 1 до Епизод 8 ( Bölüm 1–8 ), което подсилва усещането, че това е една дълга вечер, а не осем отделни глави:


Епизод 1 – Наследството

Епизод 2 – Тежестта на тишината

Епизод 3 – Солена вода

Епизод 4 – Разломни линии

Епизод 5 – Къщата, която побира

Епизод 6 – Огън и контрол

Епизод 7 – Това, което никога не беше казано

Епизод 8 – Тишина преди бурята


Този структурен избор подкрепя завладяващото темпо и емоционалната приемственост на сериала.


Ще има ли втори сезон на „Стари пари“?

Да. „Old Money“ беше официално подновен за втори сезон.

Доклади от индустрията потвърждават, че е планиран втори сезон, като продукцията се очаква през 2026 г. Netflix все още не е обявил точна дата на излизане, но подновяването отразява силната ангажираност на публиката и умишлено неразрешения край на първи сезон.

Очаква се втори сезон да продължи да изследва емоционалната и силовата динамика, останала отворена в края на първия сезон, вместо да предлага просто решение.


Актьорски състав на „Стари пари“ – главни герои и актьори

Емоционалната достоверност на „Старите пари“  се основава до голяма степен на актьорския състав.


Основният актьорски състав включва:

Енгин Акюрек като Осман

Аслъ Енвер като Нихал

Исмаил Демирджи като Махир

Таро Емир Текин като Арда

Зейнеп Оймак като Берна

Серкан Алтунорак


Изпълненията разчитат предимно на тишина, дишане и микроизрази, а не на открит диалог.


Къде е заснет филмът „Стари пари“?

Първият сезон на „Old Money“  е заснет в Турция , като основните локации включват Истанбул и околните региони , както и крайбрежни места близо до Мраморно море .

Тези места не са декоративни. Архитектурата, водата и пространството функционират символично, подсилвайки темите за ограничаване, видимост и емоционална дистанция.


Защо „Старите пари“ резонират толкова силно със зрителите

Зрителите, които търсят обяснение на „Стари пари“ , значение на „Стари пари“ или психология на „Стари пари“,  рядко се объркват относно сюжета. Те са обезпокоени от разпознаването.

Сериалът отразява как любовта се изкривява в рамките на твърди системи, как контролът може да се маскира като грижа и как емоционалният глад оцелява дори в среда на изобилие.

То не предлага решения. То предлага огледала.


Подобни сериали и филми по емоционална тема
Наследяване  – изследва наследената власт, съперничеството между братя и сестри и любовта, обусловена от представянето, а не от присъствието.
https://www.feelreel.io/diary/old-money-netflix-emotional-analys … 7qUJ4Zs-8q-HtqavA
Хубав ден!

Общи условия

Активация на акаунт