Ами добре,ето го моя случай-
под 25г. съм(без да уточнявам),но имам желание да бъда майка, и то не от скоро.(преди да попитате-добре обмислено решение е и бих имала възможността да осигуря условия за тази голяма стъпка в живота т.е. не са ,,на гол корем чифте пищови)Та,същината на това защо въобще пиша тук.Мъже готови на тази стъпка в млада възраст не се намират,а с доста по-възрастен от мен не си се представям,и смятам за неискрено да търся контакт с такива мъже само,защото хипотетично би се намерил някой по-склонен към тази стъпка.
В момента имам човек до себе си,обичам го,дали е взаимно не съм сигурна,но там и дума не може да става за детенце от негова страна.(Опипала съм почвата,доста категорично си е)Та,да дойда на директното си питане,колкото е глупаво да прозвучи,опитайте се да ме разберете.
Да предприема ли донорска инсемимация?
(отговора ми от край време клони-да,но премислям,защото това е сериозно решение)Ако някоя от вас тук има опит,ще се радвам да сподели къде е направена,колко време и финанси отнема целия процес-от изследвания,прегледи за проследяване,същинската процедура,успеваемостта и,избирането на донор и т.н и т.н..Мога ли да го направя без моите близки да разберат?(Разбира се,взема ли това решение ще се разделя с човека до себе си,не желая да лъжа или наранявам когото и да е било)
Зная,отстрани вероятно звуча като луда,но вие тук знаете колко силен може да бъде майчинският инстинкт и какво голямо желание се поражда в женската душа.
Очаквам отрицателни мнения спрямо темата и питането си свързани с ролята на бащата,която би липсвала ако детенцето е плод на донорска ин.,както и разубеждаване поради възрастта ми.Разбирам тези критики,те са напълно валидни,но моля и за съвети и информация относно случаят ми и моите питания.(Също така,ако някъде не съм се изказала достатъчно добре или разбираемо,съжалявам,ще правя оточнения по темата щом се наложи!)
Предварително,огормно благодаря на всеки отделил от времето си да изчете темата и да даде своето мнение!
-Р.🤍