Тя пише, че е под 25, но е взела осъзнато решение за дете и има подходящи условия за отглеждането му. Това всичкото накуп ми е трудно да си го представя. Във всеки случай бих я посъветвала да изчака да порасне още няколко години и ако тогава прецени, че наистина иска и е готова за дете, а няма подходящ мъж до себе си, да търси други методи.
- Публикувана: 29 дек. 2025, 16:14 ч.
- Последно мнение: 31 дек. 2025, 15:30 ч.
Голямо желание
Има едно правило в тоя живот - един проблем не се решава с друг проблем.
Първо, решаваш Проблем номер 1 - не ставаща за семейство връзка.
После - другото.
Първо, решаваш Проблем номер 1 - не ставаща за семейство връзка.
После - другото.
Тази бързаща млада жена, спомена ли образование, работа, обезпеченост и т.н. Може и да съм го пропуснала.
Щом не иска да разбират близките, очевидно не е дорасла за самостоятелност и за родителство.
Иначе сигурно може и от някой сайт за запознанства да забременее случайно, без да разбере донорът. И да се надява, че близките, поставени пред свършен факт, ще помагат.
Има мъже около 25 години, които искат деца. Как пък реши, че няма, като дори не си търсила? А щом твоят не иска и не си сигурна в чувствата му към теб, какво правиш с него? Много несериозно звучи всичко.
Ако наистина искаш дете сега, разделяш се с настоящия и си търсиш партньор, който има същите цели в живота като теб. Млада си, имаш достатъчно време да създадеш нормално семейство.
Ако наистина искаш дете сега, разделяш се с настоящия и си търсиш партньор, който има същите цели в живота като теб. Млада си, имаш достатъчно време да създадеш нормално семейство.
Дъщеря ми е на 21 и има много приятелки във връзки. Повечето седят в тези връзки, колкото да се каже, че имат гадже. Въпросните гаджета имат сума кусури - неориентирани, ревниви, с проблеми... Определено не стават за семейство.
Чудя се на тези прекрасни момичета, които учат и работят, защо седят с тези безперспективни типажи!
Чудя се на тези прекрасни момичета, които учат и работят, защо седят с тези безперспективни типажи!
Аз изчаквах доста докато реша да пиша.
Мило момиче, пожелавам ти един ден да сбъднеш мечтата си и да имаш дете. Преди това обаче ти трябва партньор, а не биологичен донор. Родителството не е егоистично възпроизводство и създаване на живот. Отглеждането на дете също. Разбира се, че много самотни родители отглеждат децата си прекрасно и се справят сами, но рядко това са хора на 25, решили да имат сами дете. Някой горе спомена за котка и май е прав. Друг каза за подредбата на живота и е още по-прав.
Моето лично усещане е, че винаги грешим като даваме съвети на непознати как да водят живота си, но когато има дете имаш отговорност не само по неговото създаване и изхранване, но и носиш отговорност то да стане пълноценен и щастлив човек (поне в първите години). Това нещо се постига много по-лесно и естествено от двама. Зад това толкова силно желание определено стои някаква потребност: нужда от споделеност, любов, преодоляване на самота, самоотвърждаване, семеен или обществен натиск и очаквания, понякога дори желание да се стабилизират отношенията с партньора. В описаната от теб ситуация човек може да направи някои бегли изводи. Обмисли това решение добре канализирай желанието в “правилната” посока. Успех.
Мило момиче, пожелавам ти един ден да сбъднеш мечтата си и да имаш дете. Преди това обаче ти трябва партньор, а не биологичен донор. Родителството не е егоистично възпроизводство и създаване на живот. Отглеждането на дете също. Разбира се, че много самотни родители отглеждат децата си прекрасно и се справят сами, но рядко това са хора на 25, решили да имат сами дете. Някой горе спомена за котка и май е прав. Друг каза за подредбата на живота и е още по-прав.
Моето лично усещане е, че винаги грешим като даваме съвети на непознати как да водят живота си, но когато има дете имаш отговорност не само по неговото създаване и изхранване, но и носиш отговорност то да стане пълноценен и щастлив човек (поне в първите години). Това нещо се постига много по-лесно и естествено от двама. Зад това толкова силно желание определено стои някаква потребност: нужда от споделеност, любов, преодоляване на самота, самоотвърждаване, семеен или обществен натиск и очаквания, понякога дори желание да се стабилизират отношенията с партньора. В описаната от теб ситуация човек може да направи някои бегли изводи. Обмисли това решение добре канализирай желанието в “правилната” посока. Успех.
Според мен за съжаление все още прекалено много хора се влияят от "какво ще кажат хората".
Факт. Със сигурност решение на сама жена да използва донор, за да има дете, няма да се посрещне с бурни овации и ще има въпроси, че и неприятни мнения. Моя приятелка мина по този път и то не в столицата. Само че жената взе решението на 40, а не на 25, след като даде достатъчно шанс да намери мъж до себе си.
На 25 години има достатъчно време да даде същия шанс. А, да, и да разкара веднага настоящия мъж до себе си.
Аз изчаквах доста докато реша да пиша.
Мило момиче, пожелавам ти един ден да сбъднеш мечтата си и да имаш дете. Преди това обаче ти трябва партньор, а не биологичен донор. Родителството не е егоистично възпроизводство и създаване на живот. Отглеждането на дете също. Разбира се, че много самотни родители отглеждат децата си прекрасно и се справят сами, но рядко това са хора на 25, решили да имат сами дете. Някой горе спомена за котка и май е прав. Друг каза за подредбата на живота и е още по-прав.
Моето лично усещане е, че винаги грешим като даваме съвети на непознати как да водят живота си, но когато има дете имаш отговорност не само по неговото създаване и изхранване, но и носиш отговорност то да стане пълноценен и щастлив човек (поне в първите години). Това нещо се постига много по-лесно и естествено от двама. Зад това толкова силно желание определено стои някаква потребност: нужда от споделеност, любов, преодоляване на самота, самоотвърждаване, семеен или обществен натиск и очаквания, понякога дори желание да се стабилизират отношенията с партньора. В описаната от теб ситуация човек може да направи някои бегли изводи. Обмисли това решение добре канализирай желанието в “правилната” посока. Успех.
Мило момиче, пожелавам ти един ден да сбъднеш мечтата си и да имаш дете. Преди това обаче ти трябва партньор, а не биологичен донор. Родителството не е егоистично възпроизводство и създаване на живот. Отглеждането на дете също. Разбира се, че много самотни родители отглеждат децата си прекрасно и се справят сами, но рядко това са хора на 25, решили да имат сами дете. Някой горе спомена за котка и май е прав. Друг каза за подредбата на живота и е още по-прав.
Моето лично усещане е, че винаги грешим като даваме съвети на непознати как да водят живота си, но когато има дете имаш отговорност не само по неговото създаване и изхранване, но и носиш отговорност то да стане пълноценен и щастлив човек (поне в първите години). Това нещо се постига много по-лесно и естествено от двама. Зад това толкова силно желание определено стои някаква потребност: нужда от споделеност, любов, преодоляване на самота, самоотвърждаване, семеен или обществен натиск и очаквания, понякога дори желание да се стабилизират отношенията с партньора. В описаната от теб ситуация човек може да направи някои бегли изводи. Обмисли това решение добре канализирай желанието в “правилната” посока. Успех.
Благодаря за изчерпателния коментар и милите пожелания!Също така,разбирам гледната Ви точка,определено и аз предпочитам и го намирам за много важно детето да има бащинска фигура в живота си.Истината,е че познавайки късмета си до момента се притеснявам дали ще се справя да открия такъв мъж, с който да имаме така силна споделена любов, желание и възможност или пък ако го открия дали ще бъде вече твърде късно...
На коментарите за сравнението,че желанието ми е като да искам домашен любимец,за себе си зная,че не е така, осъзнавам, че да бъдеш родител е най-голямата отговорност на света,и с мъж до себе си или не,не си мисля,че отглеждането на дете е по какъвто и да е начин ,,лесна работа'' или нещо подобно.Но разбира се,за всички тук аз съм непознато младо момиче, и имайки се предвид възрастта ми, разбирам защо бихте си го помислили.
Благодаря на всички коментирали до момента!Чета и мисля върху мненията които получавам.
Знаеш ли, и аз искам да ти кажа, че няма откъде да знаеш какво е да отглеждаш дете, докато не ти дойде до главата. Колкото и опит да имаш - братя, сестри, братовчеди, приятелски деца - докато не се сблъскаш челно, с факта, че имаш едно напълно беззащитно човешко същество, което зависи 100% от теб - не можеш да разбереш тежестта на това решение. И колкото повече порастваш, толкова повече осъзнаваш отговорността.
Детето ти няма да спре да има нужда от теб само, защото си с температура, или защото си в депредия, или си в цикъл и не можеш да мръднеш от леглото.
Въобще, както обичам да казвам, човек трябва да влезе в ролята на родител, когато е напълно осъзнат, че иска това и е готов, поне в мислите си.
И друго много важно нещо - Връщане назад няма. Животът ти, тялото ти, душата ти, мислите ти - никога повече няма да са същите, каквито са били преди детето.
И на майтап малко, ама да знаеш - не ги вземат обратно в родилното
Така, че определено подкрепям мненията на колежките във форума - не бързай и не приемай имането на дете като самоцел. Донорската програма е един чудесен вариант, когато човек няма избор.
Под 25г, работеща и с възможности жена - не е стандартно да подходи по този път. Дай си малко време. Примерно - до 35г. Ако до 35 не си срещнала мъж, който да искаш да е баща на децата ти, не само биологично, тогава - донорският материал е твой.
А този, който не си сигурна дори дали те обича - освободи го от присъствието и грижите си.
И - да, котката е чудесен старт, тренировка и подготовка. Има нужда от ежедневни грижи, храната ѝ зависи от теб, както и поддръжката на тоалетна и чистота в дома ти - също. Завеждаш я на лекар, слушаш какво ти казва, учиш се да даваш лекарства и да следиш състоянието ѝ и т.н. Обръщаш внимание, играеш с нея, грижиш се за здравето ѝ. Пробвай с коте - достатъчно има бездомни пухчета по улиците.
Да подчертая - говоря от собствения си опит. Аз първо си намерих мъж, който да искам и той също да иска да е баща на децата ми. После поживях с него. После - котка. Маминия ми златен косматляк е на 15г.
После дойдоха и децата. Родих на 26, осинових на 30.
Детето ти няма да спре да има нужда от теб само, защото си с температура, или защото си в депредия, или си в цикъл и не можеш да мръднеш от леглото.
Въобще, както обичам да казвам, човек трябва да влезе в ролята на родител, когато е напълно осъзнат, че иска това и е готов, поне в мислите си.
И друго много важно нещо - Връщане назад няма. Животът ти, тялото ти, душата ти, мислите ти - никога повече няма да са същите, каквито са били преди детето.
И на майтап малко, ама да знаеш - не ги вземат обратно в родилното
Така, че определено подкрепям мненията на колежките във форума - не бързай и не приемай имането на дете като самоцел. Донорската програма е един чудесен вариант, когато човек няма избор.
Под 25г, работеща и с възможности жена - не е стандартно да подходи по този път. Дай си малко време. Примерно - до 35г. Ако до 35 не си срещнала мъж, който да искаш да е баща на децата ти, не само биологично, тогава - донорският материал е твой.
А този, който не си сигурна дори дали те обича - освободи го от присъствието и грижите си.
И - да, котката е чудесен старт, тренировка и подготовка. Има нужда от ежедневни грижи, храната ѝ зависи от теб, както и поддръжката на тоалетна и чистота в дома ти - също. Завеждаш я на лекар, слушаш какво ти казва, учиш се да даваш лекарства и да следиш състоянието ѝ и т.н. Обръщаш внимание, играеш с нея, грижиш се за здравето ѝ. Пробвай с коте - достатъчно има бездомни пухчета по улиците.
Да подчертая - говоря от собствения си опит. Аз първо си намерих мъж, който да искам и той също да иска да е баща на децата ми. После поживях с него. После - котка. Маминия ми златен косматляк е на 15г.
После дойдоха и децата. Родих на 26, осинових на 30.