Тарти, честит ти мъжов празник. Лошо, когато боли. Аз нали имах проблеми с коляното. На мен волтарен ми помага, даже е по-ниска концентрацията, но моето е бели кахъри. Всъщност, отдавна не съм имала проблем. Каквото и да е, не е нещо сериозно….
Аз имам имплант и фасети. Почистване ми правят 2 пъти годишно. Предишния зъболекар настояваше на 4 пъти, но според мен е заради използване на застраховката ми.
Да каже, че тази вечер с мъжа ми опитахме българско розе, Пентаграм, хареса ни. Ако има, ще взема още.
За викането - и аз съм от крещящите майки. Добре че сме отдалечени от съседи, че не са ни слушали! Отдавна забравих за крещенето, тоест, всичко минава и заминава. Децата растат и нямат нужда от корекции… Ако се наложи да ѝ кажа, че нещо ме тревожи го казвам като на голям човек. Има светлина в тунела!


Така няма да ме бъде
....Ще трябва за започна да работя и в събота и неделя, за да мога да наваксвам изоставането през седмицата. Карам до обед и после заспивам на компютъра, съвсем буквално. Събуждам се забила нос в клавиатурата, а на няколко пъти щях да падна от стола. Изобщо не усещам кога заспивам. Баща ми беше така. Той заспиваше върху чертожната дъска, беше конструктор. Живя до 86 години, но заспиваше във всякаква поза и където свари. Казваше, че не усеща кога заспива. Сигурно е страдал от някакво заболяване, а аз съм го наследила, защото и аз спя седнала и не усещам кога заспивам. Налага се да спя всеки ден около обяд, за да избегна да падна отнякъде. Това ми пречи на работата и резултата е трагичен в цифри. Ох!
Никога в България не е имало истински глад. Бедни е имало, но никога хората не са яли кучета, котки и разни неядливи животни, за да оцеляват. Значи тук мястото е благодат. Дано някога пак стане такова.