Да се оплачем... 2026

Не знам колко са ви големи децата, дето ги финансирате, обаче аз днес подпалих страшно на тази тема. Моят син  на цели 35 г, още не е женен, отдавна изучен и работи. Напълно го издържахме като студент, включително финансиране на обучението по чужди езици извън следването. Аз като голяма бяла птица преди 5 г купих 75 кв м апартамент с наследството от родителите ми и лични спестявания и му го подарих. Съвсем официално дарение направих тази есен, за да му спестя изплащането на заем от едни 150 Хил евро, колкото струва жилището. Сега фирмата, в която работи, нещо забуксува и от  новата година повечето са на 4 часа, а кога и дали ще се минат пак на 8 не се знае. Съответно започна подготовка за смяна на работата заедно с курс по немски за ниво   С 1.2, защото  С 1.1 му се виждало малко... Добре, но курса струва 700 евро, а синковеца нямал пари. И Кой да го плати? Баща му великодушно предложи аз да го платя, че принца нямал време да доработва някъде, за да си изкара парите.... Целия блок сигурно разбра какво мисля по въпроса... А мисля, че съм направила повече, отколкото трябва.

Уф, Ън, на готово много сте го научили. Аз също се притеснявам така, че е един , расте сам и това го прави егоист. Доста се изказва все , че това и онова щял да направи, да се изнесе и да е самостоятелен, ама малко детски приказки са това. Много родители са осигурили децата си, с което им правят услуга голяма в живота, но това не ги учи на борбеност и амбиции , да направят същото и те за своите деца/ ако изобщо имат такива/ ...като гледам какви егоистчета растат...Най-много ако имат деца, да ги сурнат и тах на родителите си.

За Швейцария да кажа - не съм била никога (а ми е мечта). Но като четох автобиографичната книга на моята любимка Тина Търнър - тя нали е живяла последните 20 години от живота си там заедно с втория си съпруг. В разкошна къща на брега на Цюрихското езеро. Та, току що пристигнала, са били канени на някакво тържество като гости, и те разбира се, закъснели. Швейцарците обаче и казали Фрау Търнър, няма значение, че сте известна, тук това не се толерира ! Та явно се е коригирала, даже по-късно е била на изпит за швейцарско гражданство, където са я измъчили бая (не само език, а и история на страната и т.н.) - но го е взела. Много интересна книга, препоръчвам на всички.

Ън. разликата между С1 и С2 е малка - сигурна съм, че може да се подготви и сам вкъщи, без курс. Да си купи един учебник за нивото, и да си прави сам упражненията. Да гледа немски филми. Отделно на сайта на Гьоте има примерни тестове, които са се падали на изпитите през годините....И вече да се яви на самия изпит, който май беше 170 лв.

Еми правилно са ѝ го казали.
Като се сетя и тук колко често има оплаквания за закъсняващи гости.

Да, тя пише, че това и харесало там - че живее нормален живот. Не като в САЩ да я зяпат и преследват по улиците за снимки и автографи - в Швейцария изобщо не и обръщали внимание, с 2 думи. ))

Тя много си е харесвала мястото, където живее и е подарила коледната украса.

Ън, до човек си е. Моите родители ми дадоха апартамент и къща, а аз изплащам ипотека с мъжа ми за друг имот, в който живеем. Плащаха ми семестрите бакалавър в частен университет, последната година аз си покрих. Последващото образование сама си плащах.
Ти си го улеснила и може би е изгубил стимул, според мен му кажи, че нямаш възможност и да си измисли вариант.

Човек на 35 и аз не бих спонсорирала за каквото и да е. Единствено за здраве и помощ за имот.

Ън, човек на 35г., работещ, с подсигурено жилище трябва да има спестени едни 700 евро. Любезно му откажи и да се спасява...
Аз не разбрах синът ти ли е поискал парите от теб или мъжът ти поиска ти да ги дадеш? Защото ако е второто има разлика.

Ън, разбирам те, права си.
Трудно се отказва на дете, дори да е на 35.

Аз вчера отказах да направя сандвич посреднощ на средния. Още имам угризения, но ми е писнало да обслужвам 24/7. Целия ден прекарах в чистене, правене на закуска, обяд, принасяне и отнасяне. Цяла нощ лъсках кухня, фурна, т.н., буквално не съм седнала. Отивам вече да си мия ръцете и да лягам и той от дивана се провиква, мамооо, направи ми тостер. Кипнах и се развиках. Той каза, че тогава няма да яде. Ако иска! Гузно ми е, че е слаб и почти не яде, ама не е бог знае каква философия да сложиш хляб с кашкавал в тостера. И нагло ми отговаря, защо тогава аз не го направя. Ми щото правя 1000100104947 неща на ден, които явно за тях са нищо.

Честито на щерката на Тони! И честит ви много сняг! Аз му се радвам, но нямам планирани задачи. Утре като затръгва народа на работа ще му се види дереджето. Мм трябва да ходи в едно село до София, да видим.
Шумът е забранен и тук в събота и неделя, но има нахални хора. Звъни се на патрул,идват и шума спира. Такава е наредбата за обществения ред на СО.
Помагам с разходите на щерката, но има приоритети и лимит. Сега не може вече да работи,набляга на ученето, затова доста помагаме, според възможностите. И тъй като в момента не са ни големи , ще се съобразява. На спестовност не я научих аз, не успях, но там където я пратих да учи ще я научат. Вече виждам резултатите ,спестила си е джобните, маха маникюр, носи си храна. Хаха ,понякога трябва и доза хитрост. Че като слуша от мен " не било така ", но сега вижда съучениците и как пестят и започна да разсъждава, "  по- добре да си спестя за екскурзията, отколкото да ям навън например".

Честита да е дъщеря ти, Тони ! Желая й здраве , спокойствие и постигнати цели.
При нас вали толкова плътно, че от  вътре  изглежда сякаш е пелена бяла . Мързелуваме  съвместно на дивана . Вчера си изтървах йогата, от яд се хвърлих на тренировка от която днес ме боли  гърба , так че и лежането не ми носи радост . Мъжът ми гледа rip , мен ме загуби още в първите 15 мин. Така шумно се стрелят , че и да спиш е трудно . Реших да почна житния тежим уикенда за да мина тежкото без натоварване , в резултат главата ме боли зверски . Как ли ще карам утре , очертава се поредна тежка седмица . Дано ми се проясни главата , не искам да прибягвам до хапчета .  Хубаво би било сега една сауна да изчисти токсините , ама как ме мързи да излизам … ще си страдам тихо на дивана  .

Донау, не помня на колко е средния , но има нещо сбъркано в това да очаква от теб да му правиш сандвич посреднощ.
На приятелка сина й, на 18г я беше събудил една сутрин в 5ч да му правела чай. 🙄 WTF?!

Както ги научим. Моята си прави сама палачинки, спагети...Няма да ме чака да се прибера и да стои гладна. Но на приятелка детето ( на 20 е вече) чака да му сложи и вдигне после.
Тук много силно вали сняг и натрупа. Много коли не бяха готови за такова време и бутахме да помагаме на закъсали. Обаче се подхлъзнах и си натъртих коляното. Не е синьо, но аз винаги си нося арника и веднага намазах

Аз сама съм осигурила се е си чрез образованието си, но съм завършила езикова гимназия и медицина когато всичко беше безплатно. Като добавим и стипендиите, не съм им струвала много. И апартамент си купих сама. Детето е “друга бира”. На нея и плащах частно училище 10 години, университет 4 години, но понеже и тя работеше, а и баба и дядо и изпращаха пари всеки месец по 100 паунда, плащахме само семестриалната такса и квартирата. Другото сама си го плащаше. Не помня дали и платихме първата семестриална такса за магистратурата, но оттам нататък сама си плаща всичко. Аз я бях абонирала за доставка на храна - доставят продуктите, рецептата и тя си приготвя храната. Аз я плащах, но то беше по около $100 на месец.
Дъщеря ми е много спестовна. По-спестовна е от мен. Аз обичам глезотийки, докато тя е дисциплинирана. Аз и купувам глезотийките, на които е свикнала.
Жилище не сме ѝ осигурили, но ще и остане нашето, а и свекърите имат голяма хубава къща, която един ден ще остане за двете внучки. Виж, образование сме и осигурили. Оттам нататък сама ще се оправя. Аз пак ще и купувам глезотийки, но основните неща си осигурява сама.
Дъщеря ми е глезена принцеса, но с баща ѝ сме я подготвили да се справя сама с трудностите и да не очаква нищо на готово. Ако се наложи, ще се справи и с нямане, и с трудности. Може да реве в процеса на справяне, но накрая ще излезе от ситуацията, ще се отръска, и ще продължи.
Не е идеална, не е перфектна (освен в моите очи и надявам се, в очите на Д).

Аз като един организатор, съм организирала следобеден чай за една групичка колежки. Половината са моя възраст, другата половина младички, около 30 годишни. Всички са родени в Канада, но една от тях е с корени от Южна Корея, друга - Китай. Миналата година бяха в Корея и Япония за два месеца и сега ще дегустираме чайове от Азия от тях, а от нас - английски. Ще носим и специалните чаши и чайници, да ни е хубаво…
Янтре, да ти покажа чайника? От втора употреба е всичко.