Детралекс пия. Нещо друго имам за мазане, останало от ММ. Пууу хич не обичам да си слугувам за болежки. Хапчетата за кръвно докато свикна да ги пия доста време мина. Само очила и лещи нося редовно.
- Публикувана: 1 ян. 2026, 00:17 ч.
- Последно мнение: 10 фев. 2026, 01:24 ч.
Да се оплачем... 2026
Хапчетата за кръвно докато свикна да ги пия доста време мина. Само очила и лещи нося редовно.
Само,че не за кръвно, а за сърце са моите!
Иначе без лещи и очила, не мой'
Детралекс пия. Нещо друго имам за мазане, останало от ММ. Пууу хич не обичам да си слугувам за болежки. Хапчетата за кръвно докато свикна да ги пия доста време мина. Само очила и лещи нося редовно.
неда2схемата на Детралекса за хемороиди я пазя от 20 г. Докторът хирург все се чуди как съм я запазила. Ама късно започнах да ги пия хапчетата, защото аз такова нещо нямам. Абе, много съм трудна да си слугувам на здравето . Ако беше ММ или брат ми досега щяха да са при хирург.Хем съм виновна, хем се оплаквам.
При мен след раждането се появиха и няколко години след това са се възпалявали, много болезнено беше.Знам и много съчувствам. Вече 10-12 години нямам проблем, ей така се свиха и изчезнаха , но ежегодно имах веднъж поне - главно лятото 4-5 дни в които беше някакъв кошмар.Около 5-6 години това и после край..
неда2схемата на Детралекса за хемороиди я пазя от 20 г. Докторът хирург все се чуди как съм я запазила. Ама късно започнах да ги пия хапчетата, защото аз такова нещо нямам. Абе, много съм трудна да си слугувам на здравето . Ако беше ММ или брат ми досега щяха да са при хирург.Хем съм виновна, хем се оплаквам.
Значи ако е мъжът ти веднага го пускаш по пътеката, а за себе си се скатаваш.... хахаха
sumply ако знаеш колко пъти ме е било срам заради тях пред лекарите защото и за глупости ходят.
Той, ММ като не ме послуша накрая на Ковид вълната и под карантина стояхме. Аз бях отпуска така или иначе и чистих къщата на село, ама той и сина си разбраха. После и аз де, да прекъсвам отпуска и да съм болничен.
Той, ММ като не ме послуша накрая на Ковид вълната и под карантина стояхме. Аз бях отпуска така или иначе и чистих къщата на село, ама той и сина си разбраха. После и аз де, да прекъсвам отпуска и да съм болничен.
Вчера имахме много неприятна случка с мъжа ми. Не ми се пише, не защото е някаква голяма тайна, а е дълго и сложно за обяснение. С доста пари олекнахме. Ужасно се разстроих, той пък се ядоса, вдигна кръвно. Днес ни е първи работен ден в Италия, винаги е тежко и напрегнато, и днес така. Ние двамата - без хъс и настроение, травмирани, обидени, смачкани. Но, прибрахме се в хотела, хапнахме хляб, сиренца, грозде и чери доматки. От супермаркета си ги взехме, чудесна вечеря. По ресторанти не ни се ходеше никак. И едно уиски си взехме и току го преполовихме. И го попреглътнахме някак. Здрави сме. Ще се живее.
