Да се оплачем... 2026

  • 195 236
  • 3 518
  •   22
Отговори
# 3 480
  • Мнения: 23 108
Аз се оплаквам, че отново се чувствам като хипопотам.
За пореден път качвам килограми само за няколко месеца, и то след доста труд миналата година.
Слаба в този живот няма да се видя. Тежи ми, чувствам се кофти. Дрехите ми стават, ама този корем е все едно съм си сложила пояс отпред.

И сега с един въпрос, има ли момичета със студенти във Варна?
Дъщерята ще кандидатства там, и макар че гаджето и е първа година студент сега, все пак искам и друга информация. Той ходи основно на лекции и в квартирата, живее сам и не може да ми е ориентир.-

# 3 481
  • Мнения: 2 669
Рави, утре пак да се похвалиш.
Жаки, какво стана с бабата?

# 3 482
  • Варна
  • Мнения: 1 874
Едва ли някой ще ми дава да отглеждам бебета, мъжка майка съм и не мисля, че ще ми се гласува такова доверие
Аааа,Веси, недей така! И мъжките майки можем да гледаме добре бебета-внучета!
Само нека дойде и това време!

Можем , разбира се, стига да ни се гласува такова доверие от снахите. Кло хубаво казва така, ама сега младите хора  са по-различни, много не премълчват и става обидата и сръднята бързо...
  Хора - различни, ако искат помощ и да работим , все още  -  ще се организираме някак. Със снаха е по-особено от с дъщеря, ако не гледаш детето по нейните правила / да кажем/ може да си навлчеш омраза доживот. Ако не искат помощ - не бих се натискала. По-скоро държа да имаме приятелски, не заядливи взаимоотношения, и няма да се разправям как да храни и да облича детето си..примерно, ако има  по- други разбирания.
  Аз след като в чужбина нямах помощ 4 години близо / идваха да ни видят но за по няколко дни/ после помощ не съм отказвала  . Майка ми ми помагаше, свекърва ми и свекър ми / на бившия/ също, нали баща му е в чужбина и при тях сме го оставяли в друг град още от 5-6 годишен по 2-3 седмици всяка година. Но аз не търся кусури. Както искат така да го отглеждат да го хранят или глезят ....абе  жив и здрав да го заваря, това е...а и да се разболее, дете е все пак, никога не съм се сърдила. Не всички снахи са такива,  има много стриктни с много строги правила Simple Smile.
  Но те всички бяха пенсионери, все пак...това също е от голямо значение, за да могат да гледат внуче.

Последна редакция: ср, 11 фев 2026, 15:40 от Vessi_to

# 3 483
  • Мнения: 7 797
За помощта само мога да кажа, че имаме късмет, че родителите ни сами са си шефове. Горе-долу на два месеца се виждаме.
Веси, аз пък имам другия проблем - разбрана свекърва и майка, която си мисли, че може всичко да й се размине. Колкото и да обяснявам, все не разбира, че има причина да настоявам за някои неща покрай гледането на детето, а не е просто прищявка (да ляга в определен час, да не яде постоянно между основните хранения и подобни неща, които са важни за здравето и развитието на детето). И според нея все го тормозя това малко вечно усмихнато създание. Ама това второто май си е обща черта на бабите Grinning
Другата седмица идват за 4 дни, докато ММ е на ски. Със сигурност ще са огромна помощ. Само да има кой да постои с детето, докато изведа кучето вечер, ми стига.

Оплаквам се, че боледуването попреминава, но идва последният етап - херпеса на устната. Тоя път го хванах навреме и се надявам да го пресека преди пак да ме обезобрази.

# 3 484
  • Варна
  • Мнения: 1 874
Това за яденето, Лютиче и мен много ме дразнеше като виждах Grinning , защото беше злояд и съвсем като яде някакви неща между храненията се разваляше всякакъв режим . Обаче като не съм там и не виждам какво е ял и после дали е вечерял и обядвал нямах проблем, да го гледат там както намерят за добре , все пак и нас са ни отгледали навремето. Аз нали взимах  въздух дето се казва и почивах няколко часа или дни хич и не мислех за режима.. Laughing

# 3 485
  • Мнения: 7 797
Точно. Ако я гледат през целия ден и те се мъчат с хранене и тръшкане от преумора, нямам проблем. Но ако си правят, каквото си знаят, и после ми я връчат аз да се оправям, не е окей. Особено след като триста пъти съм обяснила подробно защо нещо трябва да се случи по определен начин.

# 3 486
  • Мнения: 7 510
За гледането да се включа - по принцип съм казала, че няма да гледам внуци. Ама като се знам и като знам как няма на кой да ги оставя за 2 минути сега децата, най - вероятно, стига да искат ще ги гледам.

# 3 487
  • Мнения: 15 756
Рави, утре пак да се похвалиш.
Жаки, какво стана с бабата?


Задейства се! Цял ден сме ма телефоните, пиша и стъпка по стъпка какво да говори и прави.
Надявам се още днес или най- късно утре да я приемат. Трябва ни документ Тофес17, като нашия талон 7 за хоспотализация. ЛЛ не вдига, ММ звъни и синът му звъни… Има и друга и опция ако не се свържем, но е по сложно. Дано имаме късмет и я вземат още днес.

# 3 488
  • Мнения: 6 669
Дано всичко да се нареди добре, Жаки!

Моето мамче днес е по-добре, пу-пу! По часовник давам хапчетата като на малко дете, но ме слуша. Благодаря на всички от сърце за палчетата!

# 3 489
  • София
  • Мнения: 19 935
И моя баща днес е с чист скенер и туморни маркери, 6 месеца след последните химии. Пупу!

# 3 490
  • Мнения: 11 060
Браво! Все такива хубави новини да четем в темата. 🙂

# 3 491
  • Мнения: 6 669
Браво! Все така да е!

# 3 492
  • Бургас
  • Мнения: 26 601
Момичета, радвам се за добрите резултати на близките ви!
Само такива хубави неща да четем!

# 3 493
  • Мнения: 9 255
Браво, Тетка! Все така да сте.
Моята майка имаше способността постоянно да тъпче децата и да се оплаква, че ядат малко. Да, вярно е, че бяха и злояди, но това е абсолютно грешен подход. И не, че не разбираше от деца.

# 3 494
  • Северозапада
  • Мнения: 5 813
Стискам палци на всички в нужда за хубави резултати и успешно лечение!
На тези, които са получили добри резултати, да е все така!
Аз още не мисля за внуци. Далечно ми се вижда. Ама сигурно ще гледам, ако поискат, като се знам как не мога да отказвам.
Оплаквам се, че на работа не мога да си свърша заплануваното, защото постоянно ми се дават някакви други задачки. Днес останах да доработвам, но утре няма да мога.

Общи условия

Активация на акаунт