?Въпроси всякакви за СО? 2026

Еми то това си е водещото - да има да се мрънка. Айде, 2-3 часа дядо ми да се прави на патриарха, че му се "чувала" думата не ми пречи (да се чете баща ми, свекър ми, свекърва ми..) През останалото време, внимателно съм сложила границите и толкоз. Ако пък е драма, не ходиш/не се срещаш с всичко произтичащо от това, добро и лошо.

Да ви кажа при мен нещата са по-различни. Аз драми с родата нямам. Майка ми живее на десет минути от мен и се виждаме най-редовно.
Изключително привързана съм към род и рода. Обаче в последните години такива сбирки ме натоварват. На майка ми тази година й беше криво, че всеки е нанякъде и нито аз, нито брат ми бяхме в семейния дом.
Свекърва ми не поиска да види майка си, нито свекърва си. И двете баби са самотни и как не пожела да ги покани с нас на семейната вечеря не мога да си го обясня.
Не пожела да посети даже майка си в коледните дни. С мъжа ми и детето отидохме сами.
Имам чувството, че това, че са сам сами и си живеят двамата на много км от нас, а и ММ рано е напуснал родния дом и от над 15 години не е там допринася да не са свикнали да гледат дете през деня, да се занимават с нея и да са с много хора в една къща.
И аз тази година трудно ги изтърпях.
И това никога не е било. По принцип с мерак ходя, с желание общувам с тях  и там съм си като у нас си.
Та, искам да кажа ,че тази година умора ли, досада ли що ли, не знам но има моменти, в които все повече не ми трябва общуване с хора. И явно не ми с е получи приятно изкарване на празниците.
Наблюденията ми са, че все повече хора се чувстват така около празниците, нямат ентусиазъм и желание и искат просто да си лежат у да си почиват.
И няма значение дали се разбират с роднини или не.
Аз да ви кажа вчера цял ден бях със семейство на брат ми. А грам не исках да съм там. Имах си работа и задачи и исках да си стоя сама. Но това беше единственият ден, в които можехме да се видим всички и трябваше да го направя заради майка си.
Явих се на трапезата с крайни нежелание.
Обаче се оказа, че само съм се навивавала излишно и си изкарахме супер.

Ами за мен това е неприемливото, когато трябва да се видя с някого, ЗАРАДИ друг, или защото така трябва, или защото така се прави, а не защото искам.

Caroline_Bingley, правилно ли схванах, че упрекваш свекърва си, защото не пожелала да празнува с нейната майка и свекърва, но същевременно и ти не си била с твоята майка, а си я оставила да празнува сама?

Понякога не купищата роднини са токсични и неприемливи на талази, а общият знаменател.

Свекървата на Каролин Бингли сигурно е някъде около 60 години, има жива майка и свекърва, каква късметлийка, а не иска да види две самотни жени в залеза на живота им. Сигурно да не ѝ изядат сърмите. Нищо, колелото се върти.

Така е.
Само че не разбирам какво значи “принудени“.
Как може някой да принуди друг да отиде някъде, където не се чувства добре?
Да, разбирам - уважение, макар и изкуствено /предполагам/, опит да се запази семейната хармония и да не се обиди половинката /вероятно/, спазване на някакви традиции /евентуално/....но всичко си има цена.
И ако тя е личния ти комфорт и здраве - защо?
Казвам го като “селянка“, която посреща. И повярвай - за нас, селяните и посрещачите също не е ок да идват намусени и мрънкащи “граждани“, които наистина те изцеждат и вместо да си починеш, изразходваш и време, и два пъти повече енергия /предвид ЕГН-то/, за да направиш всичко както трябва /според желанията и претенциите им/, и накрая да получиш насреща...описаното от теб.
Коментирам го от гледна точка на любимия ми постулат, че монетата винаги има две страни, не от личен опит, засега. Но си е тегаво, факт.

Ама да не си идеш за Бъдни вечер и Коледа би било адски обидно и скандално. И човекът може да си обича и държи на родителите, примерно, или на баба си, и да не иска да ги засегне, а досадата да иде от други роднини, които вървят в пакет с най-близките. Имам приятелка, млада жена, по нейни думи на всеки празник е точно описаната от Горджъс картинка. Родителите ѝ са супер свестни и с кеф си ходи заради тях, но всичко оттам нататък - широка рода, "приятели", бивши съученици и всичко останало, я натоварват адски много. И не върви да реже наред, щото после цупене, подмятане и клюкинки се изсипват на главата на нейните родители и баба ѝ. То в малките населени места хем всички са навързани в някаква сложна паяжина от отношения, хем за всичко се прави драма, абе не е лесно. То и в града спокойно може да си в такавва фамилия, ама поне отмяташ вечеря/обяд, хващаш таксито и се прибираш, а инак трябва да се пържиш 5-7 дни в компот от гости и роднини от сутрин до вечер, че и път, нерви. Абе разбирам защо се оплакват хората.

Именно, за това говоря.
“Адски обидно и скандално“ на цената на личен комфорт и здраве.
Защото те нещата се натрупват с годините, а това влияе върху взаимоотношенията генерално.
Говорене му е решението, сядаш и казваш на когото трябва какво те притеснява, ако нямам чуваемост и разбиране - на следващата година променяш нещата.
Например - посрещаш ти, и каниш само най-близките, без “родата до десето коляно“.

Ами, генерално ако трябва всяка Коледа да се караш с мъжа си, не знам кое е по- малкото зло.
Или ти да искаш да отидеш при майка си и баба си, а той да си пази душевния комфорт и да не иска.

И аз не знам.
Баналното “всеки сам си преценя“ вероятно.
Но поне може да се намали времетраенето на такива престои, когато са натоварващи.
Или другото - младите посрещат.
Само най-близките.

То си е избор тип "кое е по-малкото зло". Младите хора, а предимно те се оплакват, хем са по-чувствителни към чуждо мнение, хем по-малко загрижени за здравето си, щото стресът и умората са с натрупване и по-късно се обаждат. Та търпят. С годинките човек се научава как и кога да си пуска пердето, и става по-малко склонен да понася точно такъв дискомфорт, но то пък в средната възраст колко и какви стринки да са ти останали, дето да ти дреме за тях. Към 35-40 и нагоре, вече като си имаш свое семейство, лесно пращаш всички на полагаемото им се място. Младите доста повече се връзват, колкото и да се правят на намахани. Все пак и най-често заради родители се търпи това нещо, никой не се лашка 8 часа с БДЖ заради вуйчо си или съседката.

Много страшни тези малки населени места. Как пък няма да каня хора, които са ми неприятни или ме натоварват, защото щели да "разнасят клюкини" за мен. Аз от три години спрях сестра ми (а ги канех всяка Коледа и Великден, в продължение на 20 години), заради "заслуги", па какво остава някакви съученици, братовчеди и прочие.

Коледа съм я разбирала винаги и единствено в тесен семеен кръг. До майки/бащи от двете страни. От там насетне – няма нужда.
Не каня никого за Коледа – деца, мъж и аз.
Тази година отидохме да празнуваме с майка ми, защото живее много далече и да не е самичка. Бяхме само по женски - ние със сестра ми и нашите дъщери. Напълно достатъчно за коледна и семейна атмосфера.

Аз съм от малко населено място и родата до десето коляно никога не сме канили на празници. При свекърите ходехме Коледа на обяд и Великден само нашето семейство и семейството на девера. Тъй като са наблизо, по коледно време никога не сме оставали с преспиване, за Великден сме оставали понякога. При баща ми пък ходехме само ние, обикновено за Бъдни вечер, без преспиване. Сестра ми е в чужбина и си идва веднъж годишно лятото. В къщите зимата е студено, гостували сме за по-дълго и на двете страни извън отоплителния сезон. Когато бях дете се празнуваше повече Нова година, но пак максимум с още едно или две роднински семейства и нас или на гости. Когато сме канили у нас с мъжа ми гости, пак е било същото.