Здравейте,
Имам нужда от съвет.
С приятеля ми сме малко над година заедно и напоследък все повече започнах да се замислям дали изобщо ще направи следваща крачка към мен.
Ситуацията е такава, още от самото начало "живеем заедно" т.е донесе си малко багаж в нас и заживяхме на семейни начала, защото в тях живеел с брат му, който щял да се изнася, а и преди да се преместим трябвало да направи някакви ремонти. Дотук добре, не съм и настоявала да се местя в тях, въпреки, че тук живеем под наем, а той има собствено жилище. Въпроса е там, че половината му багаж е там, половината тук..
Още в самото начало той заяви, че има сериозни намерения към мен като съжителство, брак, деца и т.н както и аз ясно заявих, че искам да изградя семейство и гледам в тази посока, а не просто забавление и всичко беше цветя и рози, на думи....
През тази една година аз правих много жестове, подаръци, изненади, положих много грижа за него, за комфорта вкъщи, планирах, мечтах, подкрепях..
Той купуваше по някой букет от време на време, някой ненужен подарък за празниците, изненади никога не ми е правил с предтекст, че " не знаел как и не му идеали идеи, но се бил грижил до мен когато съм имала здравословни проблеми, тъй като и с това се сблъсках през тази година, а за капак и с това се обосновава, че заради мойте здравословни проблеми ние сме сме могли да имаме "honeymoon" периода от нашата връзка и просто му трябвало още време..
Оправдаваше се с това, че гради бизнес, няма време, главата му е пълна с други неща, а аз доколкото можех, появявах разбиране.
И така дотук, наскоро имах рожден ден и някак си се надявах, че ще предприеме следваща стъпка, уви цял ден беше на работа, вечерта ми взе една торта от фантастико, един букет и ненужен подарък, хапна и си легна...не съм материалистка и ценя всеки жест към мен, но аз за всеки негов празник полагах толкова много грижи, толкова внимание и естествено финанси, че очаквах поне някаква изненада..
За коледа аз му взех подарък за 1000лв който знаех, че той иска , а той на мен бордова игра.. Но наистина въпроса не е в това кой колко е дал, а кой е чул и е положил усилия.
Моята надежда бе наистина, че един път ще се зяви, че аз съм неговия избор, споменаваше пръстен, говореше за тези неща и аз наистина тайно се надявах, че този момент е дошъл и въпроса дори не е в самия пръстен, а в това да затвърди свойте думи, никога не съм натягала никого насила да бъде с мен, да се женим, да ми прави деца и т.н....
И така след празниците реших да проведа "разговора" - изобщо има ли намерение за дом, семейство и т.н и тук вече дойде шока.
Искал, но не точно сега, бил говорил, че иска деца и семейство защото бил влюбен, но не се чувствал готов, трябвало му още някой месец, година за да види дали ще го усети, че иска деца и т.н
Искал да бъде с мен, но в "неангажираща връзка" която той разбира като връзка в която той един вид не ми обещава нищо, а нещата щели да се случат от самосебе си, без да го притискам. А реално той бе този които заговори за семейството и прочие и ми даде надежда, мечти..
На 27 години съм и не смятам, че съм последен влак, но вярвам, че е време да се замисля за следващ етап от живота си и се чувствам готова за изградя едно здраво и стабилно семейство, но уви за това трябват двама.
Нямам много приятели и наистина имам нужда от съвет, аз ли бъркам, притискам ли го, луда ли съм или просто този човек няма житейския опит и не е дорасъл за подобни отношения и е време просто да търся щастието си другаде. Обичам го, уж и той ме обича и не знам дали не допускам грешка, но сякаш просто не сме на един етап и не знам аз дали мога да го изчакам той да стигне до този етап или изобщо дали ще. Знам, че една година не е много, но не и малко за да знаеш какво искаш, не искам да притискам никого, но той хем не иска да се разделим, хем не е готов за нещо повече от това да сме си "гаджета" и да се обичаме т.е без да се носи отговорност за взети решения, а все си мисля, че за семейство само любов не стига..
Не е лош човек сякаш, не е и лош партньор, но сякаш не е и мъж готов за семейството, а едно дете с травми над които има много да работи..
Извинявам се за романа предварително, не знам дали имам нужда от друга гледна точка или малко смелост да направя това което самата аз знам, че е правилно.
Имам нужда от съвет.
С приятеля ми сме малко над година заедно и напоследък все повече започнах да се замислям дали изобщо ще направи следваща крачка към мен.
Ситуацията е такава, още от самото начало "живеем заедно" т.е донесе си малко багаж в нас и заживяхме на семейни начала, защото в тях живеел с брат му, който щял да се изнася, а и преди да се преместим трябвало да направи някакви ремонти. Дотук добре, не съм и настоявала да се местя в тях, въпреки, че тук живеем под наем, а той има собствено жилище. Въпроса е там, че половината му багаж е там, половината тук..
Още в самото начало той заяви, че има сериозни намерения към мен като съжителство, брак, деца и т.н както и аз ясно заявих, че искам да изградя семейство и гледам в тази посока, а не просто забавление и всичко беше цветя и рози, на думи....
През тази една година аз правих много жестове, подаръци, изненади, положих много грижа за него, за комфорта вкъщи, планирах, мечтах, подкрепях..
Той купуваше по някой букет от време на време, някой ненужен подарък за празниците, изненади никога не ми е правил с предтекст, че " не знаел как и не му идеали идеи, но се бил грижил до мен когато съм имала здравословни проблеми, тъй като и с това се сблъсках през тази година, а за капак и с това се обосновава, че заради мойте здравословни проблеми ние сме сме могли да имаме "honeymoon" периода от нашата връзка и просто му трябвало още време..
Оправдаваше се с това, че гради бизнес, няма време, главата му е пълна с други неща, а аз доколкото можех, появявах разбиране.
И така дотук, наскоро имах рожден ден и някак си се надявах, че ще предприеме следваща стъпка, уви цял ден беше на работа, вечерта ми взе една торта от фантастико, един букет и ненужен подарък, хапна и си легна...не съм материалистка и ценя всеки жест към мен, но аз за всеки негов празник полагах толкова много грижи, толкова внимание и естествено финанси, че очаквах поне някаква изненада..
За коледа аз му взех подарък за 1000лв който знаех, че той иска , а той на мен бордова игра.. Но наистина въпроса не е в това кой колко е дал, а кой е чул и е положил усилия.
Моята надежда бе наистина, че един път ще се зяви, че аз съм неговия избор, споменаваше пръстен, говореше за тези неща и аз наистина тайно се надявах, че този момент е дошъл и въпроса дори не е в самия пръстен, а в това да затвърди свойте думи, никога не съм натягала никого насила да бъде с мен, да се женим, да ми прави деца и т.н....
И така след празниците реших да проведа "разговора" - изобщо има ли намерение за дом, семейство и т.н и тук вече дойде шока.
Искал, но не точно сега, бил говорил, че иска деца и семейство защото бил влюбен, но не се чувствал готов, трябвало му още някой месец, година за да види дали ще го усети, че иска деца и т.н
Искал да бъде с мен, но в "неангажираща връзка" която той разбира като връзка в която той един вид не ми обещава нищо, а нещата щели да се случат от самосебе си, без да го притискам. А реално той бе този които заговори за семейството и прочие и ми даде надежда, мечти..
На 27 години съм и не смятам, че съм последен влак, но вярвам, че е време да се замисля за следващ етап от живота си и се чувствам готова за изградя едно здраво и стабилно семейство, но уви за това трябват двама.
Нямам много приятели и наистина имам нужда от съвет, аз ли бъркам, притискам ли го, луда ли съм или просто този човек няма житейския опит и не е дорасъл за подобни отношения и е време просто да търся щастието си другаде. Обичам го, уж и той ме обича и не знам дали не допускам грешка, но сякаш просто не сме на един етап и не знам аз дали мога да го изчакам той да стигне до този етап или изобщо дали ще. Знам, че една година не е много, но не и малко за да знаеш какво искаш, не искам да притискам никого, но той хем не иска да се разделим, хем не е готов за нещо повече от това да сме си "гаджета" и да се обичаме т.е без да се носи отговорност за взети решения, а все си мисля, че за семейство само любов не стига..
Не е лош човек сякаш, не е и лош партньор, но сякаш не е и мъж готов за семейството, а едно дете с травми над които има много да работи..
Извинявам се за романа предварително, не знам дали имам нужда от друга гледна точка или малко смелост да направя това което самата аз знам, че е правилно.
