Следваща стъпка?

Дами, безусловна любов има само в семейството между родител и дете.
Любовта в двойката е на принципа на обмена и е доста измекярско единия да се прави на ни чул ни видял и да отбива номера, пък после и да говори, че не бил готов, пък не искал ангажимент. Сервира се класика тук.

Щом въпроса не е нито в материалното измерение на подаръците, нито в пари, нека за разнообразие той да дава повече тая година.
Не иска?
Странно, нали

.Hazel.,възхищавам се на лекотата, с която поставяте психологически диагнози и определяте нивото на чуждото самочувствие спрямо стойността на един подарък. Явно за вас себеуважението е тясно свързано с ценоразписа на жестовете, но за мен то е способността да виждаш човека отвъд предметите и да не измерваш достойнството си в покупки. Изненадващо е, че в опит да защитите женското достойнство, вие всъщност го свеждате до обикновен консуматорски пазарлък.
​Ако според вашите критерии една жена се уважава само когато изисква скъпи подаръци и светкавични сватби, то нашите дефиниции за "обич" се намират в напълно различни измерения. Истинската висока самооценка позволява на човек да бъде търпелив и да не се чувства застрашен от това къде е купено цветето, защото неговата стойност не се определя от магазина. Може би точно това спокойствие, което вие наричате ниско самочувствие, е всъщност най-високата форма на вътрешна свобода.

Интересно ми е какъв е бил "безполезния" подарък

Мен ще ме издразни много повече да си легне като всяка вечер на рождения ми ден без да се забавляваме, отколкото дали ми е подарил подарък, пръстен, заявка за бебче.

Ама каква заявка? Човека иска неангажираща връзка!

Тези скъпи подаръци и непоискани изненади са ужасна манипулация. Хвърляш там едни безумни ресурси и скръстваш ръце да чакаш реципрочна реакция. Изискващо и натоварващо е. Че и сърдита, задето няма пръстен и бебе за 1 година. Ами човекът е с други приоритети и да, ужасно е притиснат от очаквания и изисквания. Все едно аз сега да реша, че ще подаря на мъжа си кола, да тегля заеми, да се видя в чудо и накрая доволна да му я сервирам с панделка, а после да съм сърдита и резочарована, че той не ми е подарил същото, а аз заради него съм потънала в драми и стоя гладна, за да го зарадвам. Ама хора, разберете, че не може по този начин. Това е изнудване. Никой не ви е искал жертвите и драмите, като сте решили да давате повече, отколкото получавате - ваша воля.

Повтарям: не е ли странно че само единия дава, а другия някак си - минава по лайсната че жестовете били по-важни.
И никога няма да се съгласи на размяна - поне за година той да се старае за тази връзка.

Смайл, съжалявам че ще те разочаровам, но точно тази фантазия с жестовете е психологически неиздържана, защото в двойката отношенията НЕ БИВА да са безусловни, получава се кашата, която описахте: единия дава, но на всичкото това му се вменява срам, че очаква поне същото.
Вменява ли се срам, говорим за безочие, какъвто е мъжът-партньор в описаната ситуация, липса на мяра, емоционален ангажимент и - любов.

Не заблуждавайте по-младите жени с глупости как жестовете били важни.

Ще потърся псих. източник и ще пусна линк към консепта за безусловна любов/любовта обмен в двойката, но мисля че Дора Прангаджийска (отличен терапевт) го имаше синтезирано някъде

Има подаръци (безполезни), има и подаръци (полезни) с една и съща парична себестойност! Важното е колко познаваш човекът с когото живееш! Пример, лично за мен с номинал 20 лева/10 евро - цветя или билет за вечното дерби в София? Най ме радва билет за "Левски"- "ЦСКА" на националния стадион, цветя НЕ обичам, но това случаен мъж няма как да знае, знае го моят. После, що да не му купя оная машина за 400 лева, като ще знам, че с нея ще изкара парички и за в къщи?
Живота не е много сложен, важното е отсреща да имаш усмихнати хора и когато подаряваш подарък да видиш пламъчето в очите на другия, което казва "благодаря, че си помислил точно за мен"!

Той защо да се старае , като иска неангажираща?
Добре,  като не може/не знае да подарява, полезни неща, да дава пари ? Или да пита ?

Торта, букет и подарък не се броят. Какво се е очаквало всъщност?

Таз година булка, догодина люлка..
И като няма, има драма и тема.
Всъщност няма лошо,но мъжът май не е много на тая вълна, или просто не с авторката

Пръстен?

Торта от фантастико . И си легнал...

Благодаря за отговорите, уважавам мнението на всяка една дама тук и оценявам, че отдели време за да изкаже мнението си.
Отново казвам, че въпроса не опира до 1000лв, милион или 1 левче, а до старанието, до желанието, до това някой да те накара да се почувстваш неговия избор и естествено, че това не е в това дали ще ти подари Бентли или пакетче дъвки, а в това че за да подари Бентли той ще избира, отиде до някъде конкретен магазин, ще се понитересува кой цвят харесвам, какъв да е интериора, а няма просто да мине през магазина след работа и да вземе пакетчето дъвки, аз и на пакетче дъвки ще се зарадвам, но нека са любимите ми дъвки, а не тези които не обичам.

Изобщо въпроса не е в подаръците, може би аз съм се изразила неправилно, не искам да навлизам в конфронтации и виждам грешката си, че съм дала толкова много и под много не визирам предметите и финансовата им стойност, а старанието, времето, идеите и вярвам, че когато обичаш идеи ти идват а и за една година ти хич да не е трябва да познаваш партньора си.
Аз не очаквам да се държат с мен като с кралицата на Англия и съвсем не живея в романтична приказка, но и вярвам, че един мъж трябва да бъде кавалер, да дава внимание, стабилност, да те кара да се чувстваш като неговия избор и дори да сте тръгнали той да продължава да те печели с жестове и внимание, да знае какво обичаш, както и жената има своята роля във връзката, а не просто е "жената която изисква" и не не искам брак, деца и прочие на момента защото е каприз, а защото за мен пръстена е дума, символ на това, че "аз избирам теб" и ти давам нещо за да затвърдят думите си, жестовете също, изненадите, подаръците..
Нека не превръщаме темата в спор, пуснах я защото съм в емоционален момент, а когато човек се чувства така той взема неправилни решения под влияние на емоции и гняв. Не търся одобрение, съжаление или да се почувствам права, а може би гледна точка която аз не виждам и емоцията ме заслепява.
В никакъв случай не твърдя, че съм права, но на тази възраст не би ли трябвало една връзка да има поне минимално развитие в някаква посока?

На мен ми звучи като да имате "енергийно" разминаване, имам предвид, че ти влагаш всичко във връзката, а той по скоро и се наслаждава без да си дава много зор. Честно казано не смятам, че сте заедно от чак толкова отдавна, че да сте убедени, че сте един за друг и да трябва вече да се преминава към брак и деца.
Например, нищо че съм жена, романтичните жестове не ме трогват особено много и изключително рядко правя такива, да не кажа, че от години не съм, също така и не очаквам такива. Мъжът ми е приел този факт и определено не е водещо в отношенията ни, макар че той се старае повече.
Според мен, ако продължиш да го пристискаш, ще се откаже напълно от връзката. Той е заявил какво иска и какви очаквания има на този етап и ти няма какво да направиш, за да ги промениш, това си е негово право. Или се съгласяваш, успокояваш се и си карате живота заедно, или се разделяте и търсиш друг, по-подходящ.