Снимки и спомени от близко и далечно минало - 4

И един месец без училище?

Помня ги розите по Цариградского шосе, ама бяха много прашасали горките. Вижте сега розите по България, нещо подобно бяха

Да  октомври без училище
но трябва да си на бригада-иначе пишат отсъствия
имаше хора които си вадеха медицински и не идваха на бригада
те работеха в заводите Саня и Мизия в Плевен
После ноември, декември и януари се вземаше
материала за първия срок
Но аз съм завършила Техникум по облекло и основно
си шиехме имахме 1 ден само практика
цял ден шиехме работни дрехи които се продаваха в магазина на училището.
А класния ръководител той си шиеше дрехи на частно
само ги скрояваше (панталони предимно)
и ни даваше ние да ги шием да ги гладим
той все повтаряше
"Час-пром=весел дом"

Защо ви е толкова чудно? И училища, и университети ходеха по месец на бригада и след това започвахме училище. Можеше и да се освободиш с медицинско или частично да вършиш някаква административна работа, където те пратят

Мале, и за часпрома е експлоатирал детския труд, не го ли е било срам или поне страх, че ще го хванат за "нетрудови доходи". 🤭

Не 'фанàх аз часпром-а в държавното, малка съм, като завършвах - закриваха държавното, не можах да се възползвам от далаверата, тюууу... 🤣 "Кражбà колко може - и това е" 🤣

Имаше една тънкост и тя се нарича балансиране. Дрехите трябваше да бъдат равномерно подредени. Иначе радиалното биене беше ужасяващо.

Перални като показаната понякога бяха истински убийци, ако на корпуса дойде фазата.

Имах такава центрофуга, под нея имаше един надуваем гумен пръстен, който балансираше, но също дрехите трябваше да са подредени равномерно, за да не тръгне да простира. Беше удобна, ако си изпрал нещо дребно на ръка, или пък обувки също се центрофугираха добре, само да не заемаше толкова място

Не балансираше, а възпрепятваше предаването на вибрациите от нея. Вътрешна гума от мотокар беше за предпочитане. Балансирането ставаше единствено на ръка чрез правилното подреждане на дрехите.

С такава центрофуга си отгледах децата. Перлата беше само с 400 или 500 оборота. После всичко минавах през центрофугата, за да се доизцедят и да изсъхнат по-бързо.

Много съм я ползвала центрофугата, но сегс ми е безмислена - ако искам нещо да центрофугирам, слагам такава програма на пералнята и не мъкна това тежко нещо из къщи.

Натрупването на начални капитали беше разпространено клише, копирано май от Маркс. Те бяха натрупани от майката партия много по-отдавна. През 1990г. тя раздаде на своите хора куфарчетата. Но това не означаваше, че им е подарила парите!
Задграничните дружества бяха основани преди 1989г. пак с партийни пари, откраднати от цялото население.

През 1988г. Т.Живков се молеше на Щраус да му издейства заеми от ФРГ, защото фалитът на НРБ почти беше дошъл. През 1990г. наистина дойде и Луканов обяви мораториум върху плащанията на външните дългове.

За живота в ГДР малко ще възразя. Заплатите им бяха подобни на нашите. Един шофьор получаваше малко над 200лв. Тогава 3марки се разменяха за 1лев, докато през 1969г. са били 5!

Чакаха 10г. за Трабант, 12г. за Лада и 3г. за хладилник. Цените на някои стоки вкл. на хранителни продукти бяха по-ниски от нашите. На велочастите също. Високото качество на ФРГ липсваше. Но там цените бяха много по-високи.

Имаха някакви техни цветни телевизори, които струваха 1500лв. и на всичко отгоре бяха със съветски кинескопи, които много бързо дефектираха. Поради тези причини нашите приятели не си бяха купили цветен телевизор. Не видяхме от съветските, докато в Прага имаше. И цената беше като нашата.
За 1500лв. у нас се продаваха София 81 и 82. Те бяха с висококачествени кинескопи-Филип, Тошиба......Даже на София 81 всички части бяха белгийски.

Нашите приятели от Телтоф се чудеха как са ни пуснали до Париж! С приятели всичко се уреждаше. И с подкупи.....Но ние нямахме възможност да раздаваме подкупи. Корупцията се ширеше и в онези години у нас, обаче беше табу.

От бригадите си спомням с умиление брането на ягоди. Ядяхме на корем сочни, ароматни, сладки - откъснеш и вместо в щайгата - бам в устата. Кой ти гледа някакъв норматив! Деца!
В с. Плана ни бяха завели да събираме картофи. Тогава за пръв път видях червени такива.