Снимки и спомени от близко и далечно минало - 4

Тук възниква въпроса електронните компоненти доколко са били наше производство? Транзисторите, интегралните схеми? Чуваше се, че нашата електроника е работила добре в космоса, докато съветската не.

Калкулаторите с функции съдържат и тангенс, котангенс, логаритми-десетичен и натурален, експонента, степенна функция, корен n-ти. Те обезсмислиха търсенето в четиризначните таблици, но въпреки това години след появата им употребата на таблиците продължи според учебната програма.
Заместиха успешно и сметачните линийки.

Произвеждахме основно биполярни транзистори които ме бяха лоши. Полеви не сме правили. Интегрални схеми се правеха хибридни основно.Имахме и производство на пасивни компоненти. После се правеше фамилията СМ600 аналог на Моторолската и май технологията беше NMOS.
Основно внасяхме компоненти. Руснаците правеха добри полеви транзистори КП серията. Някой от вх бяха специално за зарядочувствителни прибори и правехме такива при това доста успешно. Нямането беше научило българина да мисли много преди да прави нещо и всичко се анализираше в детайли и от всевъзможни сценарии. Това нещо сега липсва - инженерното мислено. Изобщо в училищата се наблягаше да се мисли и подхода беше систематичен. Учебниците бяха написани разбрано, особено по математика и физика. От последните още си ги пазя.
В по-старите учебници и програми логаритми - десетичен и натурален, както и корен втори и трети се е изучавал основно и се е пресмятал на ръка. Също и за тригонометричните функции. Няма таблици а методика за пресмятане с примери. Някъде имам и такъв учебник запазен.
Защо се е наложило ли - за тригонометрията специално заради приложението и в геодезията и навигацията. В последствие се появяват и таблиците които облекчават методите.
С тригонометрична линийка съм смятал няколко пъти. Основно с таблици с после с калкулатор. Дядо ми си смяташе с линия и беше по-бърз от калкулатора - просто наместваш скалите и то веднага показва. Още пазя една Логарекс и една Райс линийки.
Между другото с та лица се смята по-бързо от колкото с калкулатор. Например пресметнал си логаритъма на едно число. Ако към него трябва да прибавиш друго число и трябва да пресметнеш пак логаритъма - въвеждаш новото число и натискаш бутона, докато на таблицата просто преместваш пръстта в другата графа и виждаш резултата.

Ох, Лан, като ги пишеш тия сметки и като се сетя за физиката и математиката в училище, чак ми припада. Айде, математиката иди-дойди, като видиш принципа и решаваш задачата, малко като решаване на кръстословица ми идваше. Обаче физиката и химията ми бяха голям мор. Учила съм ги, имах шестици, но ми бяха тъмна Индия. Особено задачите по физика. Колкото и да ми ги обясняваше баща ми, който преподаваше подобна специалност, много трудно вдявах какво се иска, камо ли да ги решавам. Имахме един готин даскал по физика, малко по-голям от нас, който беше на позицията, че нито един от нас няма да стане физик, но поне да се освободим от матура и шляпаше шестици както му падне.

Ха ха ха, Пони, припомних си моя учител по физика в основното училище, който решаваше задачи на дъската, объркваше нещо и казваше за крайния резултат - "Абе нещо такова е..."  А оценките ни ги пишеше с "Учил - не учил, пиша ти 3 и половина". В техникума гледах като теле в железница по физика. Но попаднах на даскалица, която каза, че ще пише 6 на всеки, който може да опише работата на четиритактов двигател! Няма такова зубрене от целия клас. Горна мъртва точка, долна мъртва точка... Стига ви толкоз, само това помня! 😜

Един полицай го изпитвали и му се паднал баш този въпрос. А той мълчи и се пули.
Комисията:
- Е хайде, кажете нещо, не можете ли да опишете как работи.
- А може ли не по учебника, а със свои думи?
- Разбира се давайте спокойно!
- Бррррррррр

Физиката ми помогна да си обясня много неща защо така работят. Дядо ми имаше добра библиотека и ми даваше да разглеждам книгите му. А в старите книги илюстрациите са невероятни и това също ми помогна да разбера много неща.
В момента трудно се намират книги и учебници които да са систематизирани, ясно написани да достъпен език, с качествени илюстрации. Хартията също беше много добра.

+1

Аз имах едни готини книжки по занимателна физика, много научих от тях. А също и една много забавна:

Е, то отдавна има виц по темата.

Ами часовете по биология или " Ами то така стана...." ?

Тя е била много ларж.
Точно това знание е най-много за 3,5. Предполагам, че не сте стигали до отделните системи на ДВГ-запалителна, хранителна, охладителна, мазителна и как работят. Както и до тяхното устройство.
Физиката изучава съвсем повърхностно ДВГ. Но пък се занимава с доста други важни неща. Като че ли 90% от населението не знае нищо по физика.

Попитайте някой младеж който сега е в гимназия/техникум, защо като си разклати дезодоранта преди да се напръска, металния флакон става студен и гледайте отговори.
В училище имахме специализирани кабинети и правехме експерименти - по физика, химия. По биология разглеждахме препарати под микроскоп и рисувахме това което виждаме с цветни моливи. Беше си интересно и се научаваха много неща.
Сега не знам дали има такива занимания в училище. Всичко е виртуално.

И ние имахме кабинети и гледахме под микроскопи, но не мога да ти отговоря на въпроса

Аз не знам и не се сещам. Няма какво да изстуди флакона от клатене. Виж при пръскане да. Тогава втечненият материал вътре под налягане се изстрелва навън освобождавайки това налягане (изпарява се частично), което отнема топлина.