Гласуване за театрална постановка на 2025 г.

Аз съм използвала принципа, по който правим класациите в темите за книгите. Освен Аня И Алиса , сега не мога да се сетя друг от вас влиза ли там.
В новата театрална се прави една анкета и се съобразяваме с мнозинството - няма по-правилно от това.

Озадачена съм какво се случва в темата. Инициативата да се номинират, а после и да се гласува за победител/и, е толкова полезна, приятна и позитивна.
Безценно е да се сортират около 10 заглавия, които са гледани и оценени високо от публика с отношение към театъра.
Благодарение на миналогодишната тема и брилянтната селекция изгледах чудесни представления (както и на препоръки и споделена информация в съседната тема, в която редовно се споделят топли-топли впечатления).
Нима има значение коя пиеса ще спечели вота? И какво като е стара или неактуална? Нали е стойностна и хубава.
Още повече, тук в гласуването попадат и нови постановки (Слон в стаята). Очевадно е, че много хора не са я гледали, това прави ли ги виновни?

И 90, и Последната нощ на Сократ са нови постановки, но не са най-доброто, което съм гледала и не бих ги препоръчала (давам пример с първите, които се сетих, които не попадат в списъка за вот).
Аз, например, не съм в Бг. Всеки път, когато съм или планирам да съм, гледам каквото е възможно на конкретните дати. Даже се е случвало да идвам за определени представления. А има и такива, които може и да са планирани в дните, които ме устройват, но билети няма. Дори да искам да планирам месец/и по-рано, театрите нямат публикувана програма. И въпреки тези фактори съм успяла да гледам 51 представления миналата година. Някои нови, други стари. Но по-важно е кои са били хубави и бих препоръчала.

Ако изключим пък дискусията, още по-комично е, че вотът се компрометира. То не бяха нови потребители, гласуващи роднини… пълен смях.
Голяма драма кой ще вземе приза Театрална постановка за годината в бг мама.

sea.sea, благодаря за труда и времето ти, вложени в това начинание (вече втора година). Сигурна съм, че на мнозина е наистина полезно.

Ох, Аня, защо пък някой да е виновен, че не е гледал нещо, никой не е твърдял такова нещо, по-скоро, че не е справедливо нови постановки да се състезават с доказани, но стари такива на 7-8 години, въпреки че на мен Богът…или Чамкория… са ми в топ 3, заедно с Лисичета.
И къде са тези нови и роднини, аз виждам само познати аватари тук, никой нов освен един.

Много хора, които изобщо не пишат в темите гласуват в анкетите.

Анкетата е разумно предложение. sea, би ли пуснала такава към следващата театрална тема?
Подкрепям идеята да се гласува за постановки, чиято премиера е била през последните 3 години. Ограничение само до последната година би било твърде рестриктивно за хората, живеещи извън София.
Правилата за номиниране могат да останат същите – нека всеки да споделя какво най-много му е харесало. Така организаторът на следващите номинации няма да се натоварва с проверка на дати. В самата анкета обаче, ще влизат само заглавия от последните 3 години. Ако не бъркам, по тези правила тази година би отпаднало само „Богът на касапницата“, така че не виждам голяма драма или „дискриминация“ в това.

Още миналата година поставих въпроса с премиерата на постановките. Три години назад е достатъчно време.

За мен е супер позитивно, че има обсъждане, дебат и всеки изразява свободно мнението си в тази тема. И тази атмосфера се дължи до голяма степен и на модератора sea.sea. Също така погледнах и темата със селекцията на спектакли от миналата година. И там част от участващите застъпват мнението за давността на спектаклите. т.е нищо ново. И нещо чудесно забелязах също, че тази година предложенията са в пъти повече от миналата, както и е по - богат избора и то все с качествени постановки. Повече хора дават предложения - значи гледат театър и се вълнуват от него. Това е успех за темата, а не обратното. И гордост за модератора, че я направлява по най - добрия и демократичен начин. Ако има анкета и аз се присъединявам за правило 3 години.
П.Н добавям - sea. sea сега прочетох, че имаш мисли да се оттеглиш... За мен Темата Хайде на Театър я прави твоето сърце и вдъхновение. Независимо, че повякога сме на различни позиции, но пък много пъти на еднакви, няма друг, който да организира и вдъхва душа/ живот тук толкова ползотворно и със страст, която се предава на всички ни. Премисли пак. Аз лично бих съжалявала много, ако се оттеглиш.

Ще има 3 опции:
1) Да няма никакви ограничения
2) Да са постановки до 3 г назад
3) Да са постановки само от последната година
И мнозинството печели.

Гласувам за представлението, което ме накара да изпитам истински емоции, а именно “Представление и Наказание”. Ако не сте го гледали, препоръчвам горещо!

А защо се трие в темата …? Последните ми постове ги няма, а не са били дори остри …, а само уточняващи как една конкретна постановка “Представление и наказание” се величае масово напоследък в темата. И понеже съм от хората, които са го гледали и не са го харесали никак, призивът ми беше да не се прави такава реклама, защото ще подведе много хора. Има си публика и за такъв тип с претенции за интелигентност театър, но далеч не се харесва на всеки.

Някой е докладвал мненията вероятно.
И аз не го харесах изобщо даже не просто не го харесах, буквално ми стане зле като излазох и трябваше два, три дни да влизам в час, че все го мислих. 😃

Изключително удобно е част от дискусията да бъде „изчистена“ чрез докладване, особено когато в нея вече са се появили обиди, лични нападки и емоционални внушения, които удобно отклоняват разговора от първоначалния въпрос. А именно: посочени бяха конкретни, проверими несъответствия в публично написани твърдения.

Вместо ясен отговор по същество, последваха лични квалификации, обвинения в „тон“, опити за морализиране и групово пренасочване на вниманието. Това не решава проблема, а само го прикрива.

Фактите не са агресия.
Въпросите не са заяждане.
А критичното мислене не е „разваляне на уют“.
Истинският проблем не е в това, че някой си е позволил да провери написаното, а в наличието на поведение, което системно заблуждава, манипулира доверие и токсично влияе на една общност, изградена именно върху споделен личен опит.
За всеки страничен читател вече е ясно какво беше обсъждано – и какво старателно беше избягвано.

1. Не съм докладвала нищо в темата. Друг е. Дали от погнуса или от осъзнаване, че целта на темата Театър, се измести в разрушителна насока -  нямам представа. Но му благодаря.
2. Няма как да забраниш, на абонирани профили да пишат, изказват мнение и гласуват. Пък били те и нови. В БГ мама има огромен приток на хора. Можеш да се съмняваш в мотивите им може и не. Това е положението. Ако искаш темата ти да се ползва от 20 души, я затваряш за повече посетители. Вероятно може да се направи. Аз нося отговорност само за себе си, собствените си мнения, гласуване, позиции и за никой друг. Хеле пък за непознати.
3. Когато съм разбрала, че нещо става в разрез с правилата на БГ мама, коректно веднага съм съобщила в групата. Защото държа/ държах на темата и хората в нея. Ако исках да крия нещо, или съм извършила некоректно действие - то бих запазила мълчание. И вероятно щеше да мине и замине. Всякаква друга логика изтъкната от непознати хора (каквито се всички ние) e напълно допустима, но не доказва нищо. Твърдение срещу твърдение и сблъсък на гледни точки в свят на силно развити технологии, които притежават механизми, всяко едно нещо да се манипулира и постави под съмнение.
3. Така наречения “Лондон гейт“ (засмях се като чух това твърдение). Когато имаш необходимите контакти, познанства, в 21 век, понякога ти се предоставя възможност да гледаш, присъстваш  и преживееш мигове, които някои хора нямат. За тях  вероятно е невъзможно поради тесен фокус, липса на средства, точни контакти и го смятат за “фантасмагории“според собствената си “черга“ . Мислене от типа “Щом на мен е невероятно да се случи, значи и на никой няма как да се случи“. Да твърдиш, че в наше време е трудно или невъзможно да гледаш театър извън границите на родината е комично. В 21 век всичко се дигилитализира, не само в изкуството. В България може и да не е настъпил този етап, но по света е отдавнашна практика, особено когато е свързано с огромни бюджети, участващи звезди и пр.  Как, кога и пред кого ще се излъчи това решават продуцентите, а не канала  MickeyJoTheatre в Ютюб. В поста си за Лондон не съм навлизала в подробности ( като ясно съм подчертала, че става въпрос за извънредна прожекция) за да не предизвикам неприятни усещания от типа “тази може, а аз не“ . И тъй като сме непознати всички тук, няма как някой да твърди имам или нямам подходящи контакти/възможности довели до присъствие на определено събитие. Исках да споделя с вас и написах това, което съм смятала за концентрат от една прекрасна вечер без излишни подробности  - това е всичко.
4. Защо съм използвала изречения от ревю, без да посоча автор, списание и пр. Защото ме е вдъхновило и съм искала да предам по - точно атмосферата, защото харесвам много членове тук. И тук red reven е права - не е етично. Но е написано в любителска тема като скромно мнение, не се явявам на конкурс за ревю в Variety А също така и не ползвам този подход често, дори никак.
5. Най - забавно ми беше “обвинението“, че след това не съм писала за Париж и Берлин. Мое решение е дали ще пиша нещо или не. Бях в момент на лична покруса, но и изпитах огромно огорчение от целенасочен хейт от профил с 1 ( един ) коментар изобщо. До сега този профил има съществуващи 3 ( три ) коментара, които единствено и само се занимават със скромната ми личност. И никога по накакъв повод не е дал отзив за спектакъл, който е гледал, не е попитал нещо свързано с целта на темата, не е проявил  дори най - малък интерес към нещото наречено Театър. Не е писал и в други теми. Защо?! Загадка.
6. Гласуването към днешна дата не ме интересува, ама грам. Не ме интересува и от колко още кладенци ( клади) ще се изкарат псевдо аргументи за да  се подклажда агресиращо напрежение в темата.  Аз казах каквото имам да казвам. И всякакви други спекулации предизвикани от лично отношение  или изкривени представи за истина, морал, “факти“ от непознати  - престанаха да ме занимават още снощи. Аз бях тук за да говорим за Театър/ Сцена и няма да участвам в съсипването на магията и превръщането и в махленски пазар. Написах тези точки за хората тук, които уважавам и харесвам. Те знаят кои са. Прекарах с тях прекрасни минути. И с удоволствие споделях над 300 коментара само тук. Живеем във сложно време и страшно лесен е изборът да нападаш, вместо да проведеш човешки разговор, когато нещо не си разбрал в  другия. Жалко, но факт.
Напускам темата с голяма тъга. Поздрави!