🎥 Всичко за филмите: Гледах! Искам да споделя! Ревюта, премиери, новини...LXVII 🎬

То за пуканките ставаше въпрос.
Ха, гласувах в анкетата, сега я видях.

Гледах на кино Супергърл (2026) на Джеймс Гън.
Много съм разочарован. Ако се колебаете, не ви го препоръчвам.
Обширно ревю написах във фен темата за DC.
https://bg-mam.ma/p/1403796/51308884

Накратко:
Слаб сценарий. Филмът беше на много места едновременно, но не и фокусиран над най-важното - да ни пука за историята и героите...
-
5.0 / 5.5

---

Още няколко филма за които едвам намерих време покрай световното. 😊

Играта на играчките 5 (Toy Story 5) (2026)
https://www.imdb.com/title/tt29355505
 
С петия си филм Пиксар задава един много актуален въпрос: ако децата спрат да играят, какво ще стане с играчките - и с тях самите?
Този път в централната роля е Джеси, а не Уди (таман в крак с новите тенденции).
Основната тема е за електронните устройства (таблети и пр.) и как те заместват класическите играчки и как децата не си играят и не комуникират помежду си.
Всичко това е поднесено сравнително умно - без евтин морал, но е достатъчно подчертано и ясно, така че родителите да имат за какво да поговорят с децата си след края на филма.
Не ми хареса линията с Баз светлинна година, второстепенните персонажи също не стояха никак убедително.
Като цяло приятен филм, заслужава си да се гледа от родител и дете. И също така забравим. Магията на старите филми на Пиксар я няма вече. И те самите носят вина за това.
-
7.0 / 6.5

 
Един тъжен и красив свят (Nujum al'amal w al'alam / A Sad and Beautiful World) (2025)
https://www.imdb.com/title/tt32622406/
 
Тих, меланхоличен романтичен филм за двама души, които се срещат в момент, когато животът им е емоционално опустошен (действието се развива в Бейрут, така че се сещате за какво става въпрос).
Любовната история не е толкова за самата романтика, колкото за опита да намериш светлина и смисъл в един свят, пълен със загуби, разочарования и несбъднати мечти.
Красотата и тъгата в живота вървят ръка за ръка. Хареса ми посланието - да не се страхуваме да обичаме, дори когато усещаме, че може да е временно и че животът не се измерва с това колко дълго траят нещата, а с това колко дълбоко ни променят.
 
Красив, поетичен и много човешки филм. Нежна и тъжна медитация върху любовта и преходността в живота.
-
7.5
 
 
Алфа (Alpha) (2025)
https://www.imdb.com/title/tt32275943/
 
В главната роля е 13 г. Алфа, която си е направила татуировка и това отприщва страховете на майка и.
На този фон светът е поразен от странна болест, която бавно превръща хората в бели, почти мраморни фигури.
Филмът използва телесния ужас като метафора за страха от болестта, смъртта, зависимостите и социалното отхвърляне.
Тялото се използва като карта на душата - любим похват на Дюкурно. Болестта е метафора за нашите страхове - от порастването, от различността и от собствената ни смъртност.
 
Алфа е смел, амбициозен и визуално впечатляващ филм, но и твърде разпилян. Идеята е добра, метафорите също, но твърде много се залита в абстрактното. Твърде претрупан ми дойде и емоционално хаотичен.
-
6

Мерси, но аз няма да ходя да го гледам, подари на друг И мисля скоро да си отида на село за известно време и да ходя на плаж на Дунава - сигурно премиерата на Одисея ще ме завари там.
Ще чета по телефона как се е приел и какво е станало
Впрочем, Цирцея ме шокира - не бях я забелязала до сега... Прочетох, че жената била много добра актриса, но са я направили да изглежда като крепостна селянка...