🌊 ТОВА МОРЕ ЩЕ ПРЕЛЕЕ/Taşacak Bu Deniz 🌊Teмa 3

Цвети, благодаря за новата тема

Благодаря, момичета ! Разкошни сте !

Чета ви с удоволствие

Момичета, има нова статия на младия вълк.
Слагам сега  една част, а другата като се прибера.

Ulaş Tuna Astepe като Adil Koçari в Taşacak Bu Deniz: Песента на лед и огън

Адил Кочари е представен на публиката като почти перфектна морална фигура. Той е емпатичен, щедър, емоционално отворен и непоколебим в чувството си за добро и зло. В продължение на двадесет години той обича Есме без притежание, без негодувание и без компромис, превръщайки продължителното страдание в тихо достойнство. Тази издръжливост го издига над обикновения протагонист и го поставя здраво в сферата на идеализирания герой. И все пак „Taşacak Bu Deniz“ не се интересува от запазването на този идеал непокътнат; интересува се да изследва какво струва подобна морална чистота на човек, който е бил оформен почти изцяло от загуба.

Добротата на Адил не съществува във вакуум, а се кове чрез лишения. Двадесет години раздяла, мълчание и прекъснат живот не само са го наранили; те са структурирали неговата идентичност. Неговата морална увереност е изострена именно защото е живял без решителност, без домашен мир и без компромисите, които идват с обикновеното щастие. Липсата на споделен живот с Есме е запазила праведността му в кехлибар, недокосната от противоречия. В резултат на това Адил става едновременно възхитителен и опасно негъвкав, човек, чиито добродетели никога не са били смекчени от пълноценното им преживяване.

Именно тук „Огън и лед“ на Робърт Фрост предоставя проницателна рамка за разбиране на вътрешния конфликт на Адил. Стихотворението на Фрост не е за апокалиптичен спектакъл, а за емоционалните крайности като двигатели на разрушението. Огънят символизира желание и обсесивно убеждение, докато ледът представлява емоционално отдръпване и тихо опустошение. Адил не е унищожен от жестокост или егоизъм, а от сблъсъка на тези две сили вътре в него. Неговата трагедия се състои във факта, че и двете произтичат от качества, на които публиката е насърчавана да се възхищава.

Желанието на Адил да убие Шериф не е импулсивно или водено от сляпа ярост. То е преднамерено, обосновано и вкоренено в дълбоко интернализиран морален кодекс, който го е ръководил през целия му живот. За Адил справедливостта не е символична или институционална; тя е лична, непосредствена и не подлежи на обсъждане. Той вярва не само, че Шериф трябва да бъде спрян, но и че спирането му е морално задължение, което не може да бъде отложено. Тази сигурност превръща отмъщението в огън – не хаотичен, а поглъщащ в своята неизбежност.

Опасността от този пожар не е, че Адил губи контрол, а че отказва да се откаже от него. Вярвайки в безспорната си правота, той се доближава до това да се превърне в това, което презира. Убийството на Шериф няма да възстанови моралния ред; това би разрушило границата, която определя Адил като фундаментално различен от него. Сериалът прави това напрежение изрично, позиционирайки Адил в постоянно състояние на вътрешна буря, където сдържаността се усеща като съучастие, а действието - като самопредателство. Неговата война, макар и праведна по намерения, рискува да се превърне в пирова победа, която разрушава бъдещето, което той едва започва да си представя.

За разлика от този външен огън, борбата на Адил с леда се разгръща навътре и далеч по-тихо. Той не се откъсва емоционално от Есме; той се опитва - и многократно не успява - да го направи. Всеки път, когато Есме се жертва, за да го предпази от необратими последици, Адил отговаря с дистанция, която никога не се втвърдява напълно в отдръпване. Неговата студенина не е отхвърляне, а рефлекторен опит за оцеляване, когато любовта се превърне в непоносимо. Ледът, в случая на Адил, не е безразличие, а сдържаност, която не може да задържи.
/следва продължение/

Мерси за всичко споделено 🤗
Усещам, че епизодът довечера ще е голям купон, но аз ще ходя на друг и този ще го пропусна. Ще наваксвам уикенда, на вас приятно гледане и може някой спойлер да споделите 😎

Аз ли нещо съм пропуснала?
Адил и безразличие към Есме?
Толкова е многословен,че понякога губя нишката на мисълта му

VAL, Робърт Фрост не е така многословен в стремежа си да представи света остро драматичен.

Огън и мраз
 
Едни в пожар очакват края,
а други - в мраз.
За страстите каквото зная
и аз в пожари виждам края.
Но и гнева познавам аз,
та ако свършва дваж светът,
за свършека му мисля мраза
работи както и екстаза.

Нали сме едно море, което прелива, днес отново ни заливат със снимки. Няма да слагам всички, видели сте ги, само някои. Вмрежата е пълно.

Младият Адил и мъничката Фадиме.



И пораснали и двамата.



Ох, пак ще има разбити сърца...



Тези хора на сватба ли отиват?



И тези.



Момичета, ако ви падне някъде онлайн превод с руски дублаж /т.нар. озвучка/, пуснете линк тук. Засега не намирам. Ако намеря- ще допълня този пост. Да пробвам тази вечер да гледам.

Момичета, прибрах се слагам и другата част на статията.
Вал, сега ще допрочетем какво е писал Вълка и ще разберем какво е искал да каже. То аз още не съм чела статията, само я пуснах на преводач.

Най-важното е, че Адил разбира защо Есме прави това, което прави. Няма разказ за невежество или неразбиране, а по-скоро за емоционална неспособност да приеме истината за своите жертви. Есме защитава най-святото за него - неговия морал, неговата почтеност и неговата невинност. Като му пречи да убие Шериф, тя запазва версията на Адил, която все още може да живее със себе си след това. Това знание не носи мир на Адил; то засилва мъката му, защото го принуждава да се изправи срещу собствената си неспособност да я защити в замяна.

Тази динамика често кара публиката да съди Есме сурово, тълкувайки сдържаността ѝ като възпрепятстване или предателство. Такива тълкувания разчитат на опростен подход разбиране за героизъм, което не оставя място за психологически щети. Адил е идеализиран, защото е ранен, а не въпреки това, и тези рани оформят най-опасните му импулси. Изборите на Есме отразяват собствената саможертва на Адил, като той дава приоритет на моралното си оцеляване пред емоционалната си безопасност. Да я осъди означава да не разбереш симетрията на тяхната любов.

Опитът на Адил да се откъсне от Есме в крайна сметка се оказва опашен, защото любовта отказва да му позволи да се вцепени. Той не може да я намрази, не може да я изостави и не може да спре да я обича, независимо колко силно се опитва да се отдръпне. Ледът му се пропуква многократно, разкривайки не слабост, а човечност. Сериалът не представя този провал като регресия, а като начало на трансформация. Неспособността на Адил да се откъсне от Есме е доказателство, че Нещо в него се съпротивлява на унищожението.

Тази трансформация постепенно се закрепва в Елени, във възможността за семейство и в идеята да се бори с любовта, а не заради нея. Адил бавно научава, че справедливостта не е нужно да се плаща с кръв и че моралната чистота не изисква самоунищожение. Любовта, в този разказ, не е жертва, доведена до краен предел, а приемственост, която позволява на живота да се разширява. Ето защо морето прелива – не за да унищожи, а за да отнесе това, което не би могло да оцелее само.

В крайна сметка, пътешествието на Адил Кочари не е свързано с избор между огън и лед. Става въпрос за осъзнаването, че и двете, ако не бъдат контролирани, са достатъчни, за да го унищожат. Неговото израстване се състои в това да се научи да живее отвъд моралния абсолютизъм, без да изоставя самия морал. „Taşacak Bu Deniz“ не пита дали Адил е добър човек; пита дали може да остане такъв, без да загуби всичко останало. И този въпрос е това, което дава на този герой неговата трайна сила и дълбочина.

Цвети, благодря за статията на Младия Вълк.

Момичета, намерих два линка за онлайн превод на руски.
https://vkvideo.ru/video-161773327_456239095?list=bd65cf87f547c04538
https://vkvideo.ru/video-190076650_456245150?list=649031ade65d4d7c55

Ще пробвам да гледам тази вечер, пък докъдето може.

https://ruturkserial.net/eto-more-perepolnitsya-nmgf504dg5ds5g/5 … q0e48sdg55ry.html
https://turkrutv.net/eto-more-perepolnitsya-13-seriya.html#onlayn_ozvuchka
https://turkrutv.net/eto-more-perepolnitsya-13-seriya.html#onlayn_ozvuchka
Онче, това са линковете, които Цвети и Гудитка са ни давали до сега.
Те не искат регистрации.

Хм....Самият Адил знае ли това за себе си?
Малко в повече ми идва,без да отричам разкоша на написаното
Според мен,Адил действа на момента така,както са действали преди него предците му прави това,което диктува сърцето,а не разумът му.В този край страстите са почти неконтролируеми и винаги взимат превес над разума
В този смисъл,разум ще му бъде Елени,а Есме само ще допълни липсващите нотки на благоразумието.Като гледам Есме,още като млада е била по-луда и от Адил
Двамата са продукт на мястото,рода и кръвта,към които принадлежат
При Адил няма цветове-или само бяло,или само черно
Не знам до колко ще го култивират,но най-големият взрив ще бъде,когато узнае,че Елени е неговото мъртво дете
Няма разумен човек,който да остане спокоен и деликатен в такъв момент
Но това за ледено безразличие на Адил към Есме не съм го почувствала,напротив,във всички моменти,когато са заедно,ще се взриви от емоции

Дааа. И смисълът на заглавието според мен, а в него преливането е в бъдеще време, морето да излезе от своите първични рамки и ... да промени ландшафта на чувствата, укротявайки страстите.

Вал, за Адил не знам, но и сценаристите едва ли знаят всичко това за героя си.
Харесва  ми да чета разсъжденията на Младия Вълк, но в повечето случаи мислите му са доста усукано изказани, че чак не мога да ги разбера.
В крайна сметка аз съм математик и сухарка,  и тези префърцунени изказвания ми идват малко в повече.
Обичам всичко да ми бъде поднесено кратко, точно и ясно, без излишно увъртане.
Като прочетох тази статия  на  Вълка в  един  момент  си  помислих, дали  гледаме  един и същи сериал. Но пък различни хора, различни виждания...

Заповядайте:
https://turkrutv.net/eto-more-perepolnitsa-14-seriya.html

https://ruturkserial.net/eto-more-perepolnitsya-nmgf504dg5ds5g/5 … q0e48sdg55ry.html

Честно казано този път, имам предвид анализите му за Taşacak Bu Deniz, и на мен ми идват малко преувеличени.
Този път е решил(а)да  използва по-„висок“ философски език за нещо, което сериалът понякога показва доста по-просто и директно. Говоренето за „морален абсолютизъм“ и „живот отвъд него“ може да звучи по-дълбоко, отколкото реално е изградено на екран, особено в сцени, където действието е водено от мелодрама и силни емоции. Но според мен, той/тя не твърди, че това е замислено така от сценариста, а че образът на Адил позволява такъв прочит.
С две думи,  ако го четем като анализ на сериала,  ок, малко е преувеличено, но ако го четем като размисъл за героя, не е неуместно.
Адил не е Сократ, но не е и еднопластов „мачо с пушка“.
Той носи вътрешно напрежение, което може да бъде облечено и в по-сложни думи, стига да не забравяме, че в основата си това е история за човек, който се опитва да отстоява себе си в свят на родова вражда.
Така че, аз  бих казала-  малко преувеличено като изказ, но вярно като усещане.
Но, при сериали като този, където силата е в емоцията и отношенията, прекалено абстрактният език може да създаде усещане за дистанция. Хората разпознават болката, ревността, страха, любовта, но не винаги разпознават себе си в термини като „морален абсолютизъм“ или „екзистенциална дилема“, ако те не са преведени на човешки език.