Публикувана: 14 ян. 2026, 09:08 ч.
Последно мнение: 27 ян. 2026, 15:03 ч.

Любители на кучета - 157

5 218
204
1

# 180 26 ян. 2026, 21:02 ч.

Бургас
Мнения: 9 821

Седират ги за рентгена.
Честно казано, не виждам смисъл от него. Ако нищо не покаже - ок. Ако обаче покаже разсейки, какво? Химиотерапия?

# 181 26 ян. 2026, 21:22 ч.

вкъщи
Мнения: 2 668

Не знам,и аз имам съмнения.

# 182 26 ян. 2026, 21:27 ч.

Бургас
Мнения: 9 821

Нашият ветеринар не го препоръчва. Макар че има в клиниката. Единствено преди операцията, за да не я прави, ако види разсейки. Той и химиотерапия не препоръчва, макар и да е правил на някои кучета.
Като цяло подходът му е животното да не се мъчи и да си изживее спокойно колкото му остава, ако операцията не е помогнала или не може да бъде направена.

# 183 26 ян. 2026, 22:38 ч.

София
Мнения: 1 218

Само да ви кажа - с Чарли ви следим и МНОГО, МНОГО, МНОГО ВИ ОБИЧАМЕ!!!
С вас сме и в добро, и в лошо.

# 184 26 ян. 2026, 22:44 ч.

под тепетата
Мнения: 11 507

Януари ми е труден месец откъм загуби

М+М

# 185 26 ян. 2026, 22:48 ч.

София
Мнения: 20 532

Прегръдки Зъбчо и Мия. Много тъжно. Дано не се мъчат кученцата.

# 186 27 ян. 2026, 08:35 ч.

София
Мнения: 23 874

От снощи ми е заседнала буца, даже си и поплаквам докато чета някои постове. Каквото и да кажа, мъката е голяма. Всеки ден плача за Харли и изпитвам огромен гняв към... де да знам - съдбата, обстоятелствата, пустия му "късмет". Повтарям си, че не е честно. Изпитвам завист (не злоба!) към всички кученца (и стопаните им), доживяли до старост, и имали възможността да бъдат с човешките си родители дълги години. Все още не мога да си пречупя езика да мамосвам Нарчето и да кажа, че я обичам, защото не ми идва отвътре, въпреки че тя е едно прекрасно и мило създание. Убедена съм, че с времето всичко това ще се промени, но моят Харли беше уникален и единствен по рода си, така както и всяко едно живо същество.

Другото което е, че съм развила някакъв страх да не би Нара да е болна от нещо. Някой път скимти без обяснима причина, понякога диша тежко и учестено. Вкъщи е топло, но при нас има двойна изолация и не пускаме парно, а ходим по къси ръкави. Не знам дали е от това, но ще й запиша час в клиниката, ако трябва да й прегледат сърцето и дробчетата... На дърти години ще стана кучо-хипохондричка. От сега ме е страх да не се случи и с нея нещо лошо.

Изпращам прегръдки на всички болни кученца и техните стопани. В крайна сметка болката остава за нас.

# 187 27 ян. 2026, 09:13 ч.

Бургас
Мнения: 6 121

Тонка, аз също обичам Ева и Пипин по различен начин.
Не казвам, че не обичам Ева. Напротив, много я обичам и винаги ще се старая, както съм се старала за Пипин. Но той ми е огледалото. Нрава му, желанията му, те са и мои. Обича море, както го обичам аз. Обича да играе, както обичам аз. Общува, както общувам аз. Той ми е, душевния пес.

Тя е прекрасна проклетия. Мамосвам си я редовно. Гушам, обичам. Но обичам по друг начин.

То и с децата е така. И двете ги обичаш еднакво много, но някак различно Simple Smile

С първото вече си изиграл филма и за второто имаш притеснения, които преди си нямал, защото не си знаел, че са на масата Simple Smile

При Пипин няма смисъл от никакви изследвания. Той на операция няма да издържи.
На Ева сме правили рентген на глава и челюсти и тя си лежеше, без упойка. Просто я сложих да си легне на масата и и казах да стои. Има специфични снивки обаче, където упойка си трябва.

# 188 27 ян. 2026, 09:20 ч.

Мнения: 1 159

Прегръдки, момичета! Heart

Не се забравят пухкавите ни ангелчета. Все нещо ни подсеща за тях и знаем, че са се сгушили в сърцата ни и живеят в спомените ни. Heart

Дано Пипин да си има още годинки, в които да ви радва. Уж при по-възрастните туморите се развивали по-бавно. Поне при хората уж е така.

# 189 27 ян. 2026, 09:50 ч.

Бургас
Мнения: 6 121

При кучетата рака на пик.мехур не е от най - щадящите. Бърз е, не се биопсира, лечението е почти невъзможно, дори и да е младо животно. Той няма годинки. Максимум 6 месеца.

Аз се надявам младите кученца с подобни проблеми да имат годинки. Защото те имат още много да въртят опашки.

За Пипин се надявам да можем да му дадем някой друг месец, без болка и без да го “друсаме”. Приела съм уж, че той е на финала, просто не си го представях така.

Кити, предното ни куче си почина от старост. Нямаше болки просто си ставаше все по - бавна и съвсем естествено си отиде. Но при Пипин, е тежко да гледаш как се тресе и вие и не знаеш как да помогнеш. И то рязко се случи. Докато разберем от какво има нужда си беше малък ад.

# 190 27 ян. 2026, 09:53 ч.

София
Мнения: 20 532

Тонка, и на мен ми отне време да свикна с Босилчо. Първо, че беше огромен, второ, че ме нападаше от засада. Бебешки игри, но на 3 месеца вече беше над 10 кила.
За остаряването, не знам. Първото кученце се наложи да приспим. Рак, дълго лечение. Тежко беше. Второто почина за часове и ни спести това.
Нито една загуба не е лесна. Остаряването и при хората и при животните не е красиво и не е леко. Аз, понеже за себе си съм решила, че при нерешим проблем, предпочитам евтаназия, някак по-леко приемам това и за другарчето ми.

# 191 27 ян. 2026, 10:28 ч.

София
Мнения: 23 874

Ре, никога не бих подложила на страдание кучето ми, така че евтаназията е трудна за нас, но за тях е най-доброто решение. На мен ми се наложи да го взема за секунди. Само като си помисля, че Харли е агонизирал тихичко около месец и ми идва да се гръмна. Ако знаехме диагнозата и че страда ужасно... А аз го влачех навън почти насила, защото нали... уж имал поведенчески проблем като първа диагноза, а като втора - гиардия. Не ми се коментира дори. Единствената утеха за съвестта ми, ако мога така да се изразя, е че този рядък тумор се провява със симптоми чак когато положението е безнадеждно и необратимо, иначе никога нямаше да си го простя, че не съм направила всичко възможно за да живее.

# 192 27 ян. 2026, 10:35 ч.

Мнения: 6 193

Здравейте!
Какво бихме ми препоръчали за козината на Джак. На 3 месеца е, а много пада. Добавки, нещо?
Отделно да се оплача, че като играе с детето много се настървява и го хапе, понякога доста болезнено. Как да процедирам? Карам му се, наказвам го и все едно нищо.

# 193 27 ян. 2026, 10:37 ч.

Мнения: 3 403

Всяка загуба е тежка, независимо дали е младо и неочаквано или вече са остарели другарчетата ни. Аз честно казано не искам да знам нищо повече от това, което знам за състоянието на Макси. Има артрит, има болки, има измемение на пръстите на едната лапа, видими и с просто око. При масаж напипваме най-различни по размер бучки, някоя ни се стриват по органите, други подкожни. При разговор с вет заключихме заедно, че и да чоплим за да разберем какви точно са това може да доведе до още по-големи притеснения, а той има доста такива. Та единственото, което се стараем е да му даваме добавките за артрита, когато го заболи по силно си имаме терапия, която прилагаме и така. Като изключим артрита, видимо всичко друго е на ред, което предвид и че му напредва възрастта ме устройва. Просто искам да не го боли много и да не се мъчи.

# 194 27 ян. 2026, 10:48 ч.

София
Мнения: 23 874

Цитат на: Mирa в вт, 27 яну 2026, 10:35

За козината не мога да дам съвет, ние с предишното ни куче просто си приемахме, че козината пада и си живеехме така. Относно хапането - всички малки хапят. Когато се разиграе му давайте играчки - въженца или топки на въженца, за да хапе тях, а не вас. Нашата също хапе, аз никога не й се карам, а вкарвам играчките в действие. Това преминава с възрастта поне от моите наблюдения. Като пораснат могат да си контролират силата на захапката и "хапят" нежно, без болка.

Препоръчани теми

Любители на котки - Тема 212

Ти какво сготви? Снимай, покажи! 144-та тема

Празнична традиционна кухня – имени дни с традиционни гозби!

Прибори за хранене

30
Нашият дом

Причина:

Причина: