Нямам нищо и никого и не знам как да продължа напред.

Като начало, може тук да почнеш изцяло наново, реално в момента си без приятели, както би била и в другата държава. Какви стъпки би предприела там, за да се сближиш с хора? Пробвай ги тук и сега.
Не си внушавай, че си средно хубава. Всеки е хубав, стига да има самочувствие. Въпрос на желание е да си смениш прическата и стила на обличане. Помисли мално и после направо действай.

Мило момиче, първо - прегръщам те и ти казвам - няма да е все така.
Имаш си родители, с които явно имаш добри отношения - щом все пак общувате. Правилно си се ориентирала - напред те чака нещо по-добро. Но първо проучи въпроса дали и тук може да учиш добра специалност, желателно нещо, което харесваш и би могла да се реализираш в него и обсъди с родителите ти, защото все пак финансово трябва да могат да те подпомогнат в началото, после ще трябва да се включиш и ти - дали със стипендия или работа, но това освен, че ще облекчи тях, ще облекчи и теб. Отделно работата ще ти помогне да се социализираш, да се научиш как да работиш в екип и завържеш нови контакти. Ще ти донесе и самочувствие, че си независима. В университета също би било едно ново начало за теб - защото там всички започват от нулата
Колкото до аутизма - не се вторачвай в това, дори и да си от спектъра, това не те прави втора ръка човек - просто гледай напред и дръж около себе си хора, които ти носят хубави емоции. А така нар. приятели от миналото ти се опитай да ги забравиш - това са хора, които проектират и избиват свои комплекси върху теб и от теб зависи, да не поддаваш и да се учиш да се цениш и обичаш, такава, каквато си

Може би не е нужно чак в чужбина (все пак в България имаш родителите си). Но може да отидеш в по-голям град, да започнеш да учиш нещо след гимназия - висше, полувисше, което ти допада като специалност

Благодаря ви за отговорите. Доколкото специалността, не ми е толкова до специалността, а смяната на държава. В България хората (повечето) имат много изкривено мислене и просто не вярвам някога да си намеря приятели тук😃. Пък и имам нужда от нещо напълно ново. Също, няма да ме издържат родителите ми, аз ще работя 1 година тук, ще си спестя пари и тогава ще отида.

Моя съвет - първо и най-вече, не превръщай това да си намериш приятели във фикс-идея - насила нещата няма да се получат. Помисли - какво ти харесва на теб в хората - като навици, характер, интереси, поведение. След това, идва по-трудната част - да се вгледаш в себе си - как изглеждаш ти в очите на другите. Това не го казвам в смисъла на "промени себе си, за да се харесваш на другите", а по-скоро "работи върху себе си" - изграждай/надграждай себе си, но не за другите, а за себе си. Ангажиран човек, който има амбиций, интереси и се развива, е много по-атрактивен за другите от някой, който е "забил на едно място".
С думи прости - развивай се, пък приятелите все ще ги намериш/ще те намерят.

Не си отшелник,не се чувствай така.
Вероятно твоите кръгове от хора не са твоето място,а понякога е по добре да държиш дистанция,тишина и твоя си свят ,отколкото излишен шум,хаос и повърхностни разговори.

Имаш много живот и години пред себе си,имаш и ясна представа предполагам какви теми са ти интересни,какви хора искаш за приятели и гаджета и като цяло все пак вероятно имаш някаква визия за бъдещето си.

Това,че си сменила квартири,не те прави,че нямаш нищо.Прави те независима,да разчиташ на себе си ,изисква се отговорност  за това.Много хора живеят на квартири,общежития в студентски години и а по натам в живота вече с изградени семейства.Не си го лепи като етикет или комплекс.

Относно среди и приятелства-по добре роднини и една приятелка,отколкото много излишен шум и хора,които реално не те разбират и не са на една вълна с теб.

Относно девствеността ти-там няма правило или срамно от това ти положение.Когато(с времето) попаднеш на човек,който те предразположи,дали сте си време когато ти си готова и е търпелив и разбран,нещата ще ти се случат естествено.Не е нужно да страдаш и за това сега.
По-добре така,отколкото с някой,който ще те ползва само за това и евентуално захвърли.

Вдигни си самочувствието,усмихвай се,грижи се за себе си и външния си вид,прави с малки стъпки важните неща за теб.Когато си удовлетворена от вътре и навън си личи.Хората го забелязват.

Хайде сега се усмихни,направи си план лично за теб за важните неща и започни с малки стъпки напред.Всичко ще си дойде на мястото.Научи се да вярваш в себе си.Много важно е.
Казваш си-АЗ МОГА!
Излъчваш ли това ,то е видимо за хората около теб и не се изискват усилия за контакти,разговори,приятелства,връзки.Те си идват естествено.
По начина ти на писане,усещам,че си добър и чувствителен човек.Тогава няма начин,да няма начин.

Щом смяташ, че хората са ти проблем, няма голямо значение в коя държава си.
Ако темата е реална, моят съвет е да поработиш върху себе си, върху характер, социални умения и подобни.

Проблема е, че не знам какво не ми е наред, че да работя върху него 😃😭

Истинските приятелства са в университета. Потърпи да завършиш училище, запиши се студентка от някой голям град , ще излизаш, ще се запознаеш с разни хора и нещата ще се подредят

Спокойно, можеш и в България да си намериш приятели, а също така и в чужбина може да не те приемат.

Фокусирай се за завършиш училище - учи, подготвяй се за специалност, която искаш, запиши се да учиш език (ако имат родителите ти възможност да го платят).
Не забрявяй, че в училище сте събрани по бал, а не по интереси, в университета е малко по-различно, там най-малкото всички имате интерес в някаква област.

Колкото до шумни компании и приятелски кръгове - защо трябва да се тровиш, само, за да си сред хора, с които нямате общ светоглед? Ако това те прави аутист, то и аз съм.
Колкото до гаджетата - на 18 не е задължително да си сменила 10. Всяко нещо с времето си. Ще се намерите с твоя човек в университета, то там са и най-дългите и устойчиви приятелства, по мое мнение.

Разбирам те, че ти е самотно и криво - но ти казвам - НИЩО ти няма, аутизъм пък съвсем. Недей си слага диагнози, защото нямаш такива. Ти си млада дама със стандарти и изисквания, понякога това може да е самотно, но е правилното. Като завършиш училище - ще смениш средата, познанствата, града или държавата и всичко ще се нареди. Видях го с очите си при близки деца.

И ти не харесваш хората, няма как да си приятел с тях. Достатъчно е да си намериш познати по интереси, и да не настояваш да са съвършени по други показатели. В чужбина, което е много общо понятие, със сигурност ще ти е още по-трудно. Ще отидеш в университет тук, ще срещнеш нови хора с твоите интереси и все с някого ще се сприятелиш. Това с гаджетата в твоето поколение е доста условно, вече по-малко се интересувате от това и по-често нямате гадже. Пък и ако е за идеята все някой ще ти стане гадже, за момиче е по-лесно, но ти харесваш ли си някого? Просто така няма смисъл да си хващаш гадже, трябва да се харесвате и двамата.
Вече за аутизма – аутистите, тези в спектъра, защото тежка форма очевидно не подозираш, също си имат приятели и гаджета. Малко по-дървенки са в общуването, но допреди 15-тина години тоя спектър изобщо не съществуваше за науката и хората си живееха с особеностите. Нищо ново няма и сега.
Още си в пубертета и от там всичко ти се струва толкова драматично, а не е.

Това състояние донякъде се дължи  и на възрастта. Ако учиш в университет, ще смениш средата. Сигурно никога няма да ти е лесно да общуваш с хората, то и на тях не им е лесно да общуват.
Има и лъчезарни, усмихнати, привлекателни хора, с атрактивни семейства. Те умеят да пораждат интерес. Но не всички сме така.
Рядко някой е всепризнат красавец. Повечето са средно хубави, но както си забелязала и по-малко хубави и по-малко умни си имат своето обкръжение.
Не се разочаровай, защото всичко хубаво ти предстои!

Така като гледам, малко еднозначно ги гледаш нещата и следваш/приемаш определени модели на обществото и средата.
Може да спреш да гледаш негативно, сега си само на 18 и толкова много неща може да направиш, промениш и научиш.
Това, че хората се държат лошо, не означава и ти да станеш "лоша". Развий своята вътрешна енергия и излъчвай позитивност, опитвай се да си изправяш главата, а не да забиваш поглед надолу. Ако трябва се упражнявай пред огледалото и прочети малко литература. И трябва да повярваш в себе си.
Имала си тормоз, нямаш приятели - ок, оцеляла си, оживяла си и си справила. Браво. И това е по-добре, отколкото да си самотен сред приятели, или да си сред хора, които са с фалшиви усмивки или от снизходителност са те допуснали.
Дали ще попаднеш на хора и приятели в университета няма никакво значение. Ти отиваш там да се научиш. Че има създадени приятелства, има, но животът е пълен с неизвестности и много често пътищата ви се разделят. Замисли се, създаваш приятелство и след университета, единия отива в Азия, друг в Америка, трети в Австралия. Да от време на време се чувате, пишете, но всеки си има свой живот. Не трябва твоя живот да се базира на приятелства, а на теб. Не трябва твоя живот да се базира или осмисля от това дали хората те харесват или не.
Отделно, да приемем, че в чужбина е по-добре (това с мисленето не е много ясно какво имаш предвид). И там не е цвете за мирисане, има и такива и онакива хора. Там така или иначе още от малки косвено ги учат да са егоисти и да намират оправдания за всичко, и все някой друг им е виновен. Но това е друга тема.
Концентрирай се върху учене, умения, започни с аз мога, аз знам, аз ще се справя, и малко по-малко ще събереш увереност и кураж, и вяра в себе си.
За съжаление, много хора им харесва да мачкат другите, когато видят, че са слаби. Сега може да се притаиш, да се развиеш, и да започнеш на чисто, с нови сили.
Разбира се, би било неприятно да се превърнеш в манипулатор, студен и не изпитваш емпатия и чувства човек.
Това за девствеността пък дори няма смисъл да се коментира. Винаги може да си намериш, с кой да я загубиш.

Прекрасна идея. Имаш ли финансиране от родителите? Знаеш лу добре езика, на който искаш да продължиш да учиш? Имаш ли познати, които учат там, където искаш да идеш да учиш?

Само да знаеш, че ученето в чужбина няма да ти създаде нови приятелства като с магическа пръчка. Моите деца учат в центъра на огромния парижки район и все още не са създали почти никакви близки приятелства. Аз учих и живях дълго в Лондон и нямам нито един близък приятел от университета. Добри познати - да.

Според мене проблемът ти е, че живееш на село или в малко градче и би трябвало да работиш в посока голям град, голяма столица с много хора, а не непременно чужбина. В София ще имаш много повече възможности за запознанства, отколкото в малко австрийско градче, примерно.

Според мене е грешно да търсиш приятелства на всяка цена. Важното е да общуваш с много хора и приятелствата ще се създадат естествено.

Другото е да не търсиш приятелства, защото всички така правят. Някои хора сме много контактни, а други са по-затворени и нямат много енергия и време да влагат в приятелства и други контакти.

Прави ми впечатление, че доста от приятелските ти връзки са се разпаднали, но пишеш, че е винаги по вина на другата страна. Струва си да помислиш защо все на тебе се случва и да се опиташ да промениш поведението ти ако искаш трайни връзки.

Гледам, че споменаваш външност. За момчетата е важна, но не съм забелязала да има корелация между дебелина и брой приятели. Познавам много грозни хора с много приятели и много красиви без никакви.