Жилището от него ли е, в смисъл веднага не е за изнасяне и има нюанс да се идържаш. Само не казвай , че и мама е в картинката.
- Публикувана: 16 ян. 2026, 16:48 ч.
- Последно мнение: 17 ян. 2026, 22:38 ч.
Тема Табу - за отношението, подкрепата и очакванията
Тео–2801,
Какъв ти е въпросът към бг-маммите?
Аз да те питам: защо стоиш с този егоист?
Съвет: Още днес разделяш домакинската работа 50 на 50 и го питаш коя поливина е за него. Ако откаже, утре е събота. Събираш багажа (твоя или неговия) и се разделяте, така тормозът свършва.
Малко след това ще се почувстваш свободна и щастлива.
Какъв ти е въпросът към бг-маммите?
Аз да те питам: защо стоиш с този егоист?
Съвет: Още днес разделяш домакинската работа 50 на 50 и го питаш коя поливина е за него. Ако откаже, утре е събота. Събираш багажа (твоя или неговия) и се разделяте, така тормозът свършва.
Малко след това ще се почувстваш свободна и щастлива.
Аз само да добавя, че домакинстването у дома е на 90 процента моя отговорност, останалатите 10 на децата. Казвам го, с идеята, че не е чак толкова възмутително мъж да не прави нищо вкъщи. НО това е обсъдено, изговорено и т.н. Съжителството ни е спокойно и хармонично. Той поема всичко останало, които пък на мен не ми допада откъм дейност.
Ако няма подобна "уговорка" и разбирателство и няма надежда някога да има такива... няма смисъл.. от уважение към себе си, най-малкото.
Ако няма подобна "уговорка" и разбирателство и няма надежда някога да има такива... няма смисъл.. от уважение към себе си, най-малкото.
Това се гледа преди да се заживееш с някого.
Това беше едно от първите неща, които ми направиха впечатление, че ММ не е с ръце пъхнати там дето слънце не огрява.
Да тръгна да уча мъж на елементарни неща е изключено.
Когато съм работила до късно на работа и е имало човек в къщи и през ум не ми е минавало да готвя и оправям.
Ако и двамата сме били до късно, правим нещо бързо и готово. Той седи и иска да е подредено, чисто и сготвено.Да не е уредник на музей или мениджър на апартамента.
Колкото и да ми е било напрегнато на работа, винаги съм знаела, че когато се прибера ще ми е спокойно.
Освен това чистенето не е кой знае колко изтощителни занимание. Ние, като се хванем и за час и нещо изчистваме къщата. Когато не е занемарени е лесно.
Работила съм с хора с умствено изоставане и дори те могат да пускат пералня и сушилня без проблем. Да си чистят стаите и да си оправят леглата.
Да се юркам, докато някой в разцвета на младостта и силата си мрънка от дивана е изключено.
Това беше едно от първите неща, които ми направиха впечатление, че ММ не е с ръце пъхнати там дето слънце не огрява.
Да тръгна да уча мъж на елементарни неща е изключено.
Когато съм работила до късно на работа и е имало човек в къщи и през ум не ми е минавало да готвя и оправям.
Ако и двамата сме били до късно, правим нещо бързо и готово. Той седи и иска да е подредено, чисто и сготвено.Да не е уредник на музей или мениджър на апартамента.
Колкото и да ми е било напрегнато на работа, винаги съм знаела, че когато се прибера ще ми е спокойно.
Освен това чистенето не е кой знае колко изтощителни занимание. Ние, като се хванем и за час и нещо изчистваме къщата. Когато не е занемарени е лесно.
Работила съм с хора с умствено изоставане и дори те могат да пускат пералня и сушилня без проблем. Да си чистят стаите и да си оправят леглата.
Да се юркам, докато някой в разцвета на младостта и силата си мрънка от дивана е изключено.
Здравейте,
доста съм объркана напоследък,
поради което искам да чуя и други гледни точки.
На 24г.съм.
Живея с човек до себе си от година. Натоварва ме фактът,че съм длъжна да се грижа за всичко - пазаруване, готвене ,чистене-тук ще подчертая, че от време на време и той се включва в пускането на една прахосмукачко,но при удобен момент ми го натяква.
Работя в напрегната среда - бизнес комуникация с клиенти, тези които работят в тази среда биха рабрали какво е чувството след работен ден. Дразни се,че понякога (не системно), се налага да отговоря по телефона след работния ден. Пита ме въпроси от сорта "Ти нямаш ли работно време?" Искам да кажа, че човекът се прибира в 16:00ч следобед от работа , и дори личи,че се дразни ако го изпратя до магазина за някой продукт. Аз се прибирам не по-рано от 18:30/19:00ч. Отделно следвам висше образование, отделно изучавам и език, и просто като се сблъскам с целия този битовизъм,учене и работа..адски много се натоварвам. Той постоянно намира кусури за нещо, а в същото време една чаша не може да измие, иначе е перфекционист.
Държи всичко да е под конец и по негов вкус. При всички положения домът ни е подреден, просто имам чувството, че той държи аз да съм от "желязо". Когато му кажа, че съм изморена или изявя недоволство, отговорът му е " всички хора така живеят, това е във всеки един дом, това е животът"- та дори и караниците. Били нормани и разни подобни. Отказва да погледне друга гледна точка и да възприеме друго мнение по каквато и да било тема.
Благодаря на отзовалите се.
доста съм объркана напоследък,
поради което искам да чуя и други гледни точки.
На 24г.съм.
Живея с човек до себе си от година. Натоварва ме фактът,че съм длъжна да се грижа за всичко - пазаруване, готвене ,чистене-тук ще подчертая, че от време на време и той се включва в пускането на една прахосмукачко,но при удобен момент ми го натяква.
Работя в напрегната среда - бизнес комуникация с клиенти, тези които работят в тази среда биха рабрали какво е чувството след работен ден. Дразни се,че понякога (не системно), се налага да отговоря по телефона след работния ден. Пита ме въпроси от сорта "Ти нямаш ли работно време?" Искам да кажа, че човекът се прибира в 16:00ч следобед от работа , и дори личи,че се дразни ако го изпратя до магазина за някой продукт. Аз се прибирам не по-рано от 18:30/19:00ч. Отделно следвам висше образование, отделно изучавам и език, и просто като се сблъскам с целия този битовизъм,учене и работа..адски много се натоварвам. Той постоянно намира кусури за нещо, а в същото време една чаша не може да измие, иначе е перфекционист.
Държи всичко да е под конец и по негов вкус. При всички положения домът ни е подреден, просто имам чувството, че той държи аз да съм от "желязо". Когато му кажа, че съм изморена или изявя недоволство, отговорът му е " всички хора така живеят, това е във всеки един дом, това е животът"- та дори и караниците. Били нормани и разни подобни. Отказва да погледне друга гледна точка и да възприеме друго мнение по каквато и да било тема.
Благодаря на отзовалите се.
Препоръчани теми