Иска деца, а аз не.

Е каква сродна душа е това?
Да не е заради битови въпроси жилището негово ти не плащаш наем?
Ти както пишеш даже не го понасяш след 1 година.

Ако като цяло смяташ да имаш деца по-рано е по-добре. Смятай, че идно дете ти взима цялата енергия поне 10 години напред. Кредита мислиш ,че ще е цял живот , ама и детето е.

На 20 не се усещат безсънните нощи , стреса и притесненията колкото ще ги усетиш но 30 или 40 плюс. Знам ,че сега масово се ражда след 30 , но за мен златната възраст , особено ако ще има повече от едно дете е 20-25 .

На 20 си доста по-неорганизиран, лутащ се и подобни, та много добре си се усещат безсънните нощи. Иначе да речем, че безхаберието на 20 помага да не ти дреме колко качествено правиш нещата. Обаче повече истерични млади родилки съм виждала, отколкото зрели жени.

Аз си мисля, че стига човек наистина да има желание , няма значение на 20 или 30, или 40 ще родиш.
Също инза възстановяването - някои приятелки родиха на по 24-25 и им беше по-тежко от мен, дето съм на 35.
Всичко е до късмет и гени.

На теория също разбира се е по-труднонда се забременее, колкото повече време минава, но отново - тази година много мои съученички са с бебета.

Важното е момичето да има желание, ако няма , не трябва да става майка, само за да отбие номера

Напълно си права, важно е децата да са искани и желани и от двамата родители, а не родени, защото така трябва. Преди много години имах съседка родила първото на 19, второто на 21, две палави момченца, с мъжа й ги гледаха сами, без баби и дядовци. От 6 годишни се прибираха сами от училище и се гледаха сами, докато родителите им са на работа. И тя ги пердашеше на лягане и на ставане. Защото е живота е скъп и труден, защото се бута сама и няма кой да й помогне, защото мъжа й не й помага с домакинската работа, а и взема по-ниска заплата от нея, пък не му пука и на всичкото отгоре тези чудовища само бели правят. Не знам дали тогава е имало Закрила на детето, беше преди повече от 30 години, но като я слушах ми идеше да я набия. Да не й е направил някой насила тези деца. Иначе не бяха останали гладни, не-добре облечени и без помагала за училище. И тогава се зарекох, че ще имам толкова деца, колкото имам капацитета да гледам нормално и когато го имам. Ако и едно не мога и едно няма да имам. Щях да се опитвам да съм полезна на близките си и обществото по някакъв начин, за да не чувствам живота си безсмислен. Такова отношение към децата съм срещала едно време у много станали родители, защото така трябва, а не защото са ги искали. Иначе познавам много прекрасни млади родители, хубаво е, но когато това е тяхното желание, не когато е насила. Ако някой те манипулира да започнеш работа, която не то е по сърце, ще напуснеш; но ако те манипулира да родиш нежелано дете - няма как да го върнеш.