index.hr пише: Тревожен доклад за водата. „Ситуацията е на червено, ще се водят войни за нея“
На фона на хроничното изчерпване на подпочвените води, прекомерното разпределение на водата, деградацията на земята и почвата, обезлесяването и замърсяването, всичко това изострено от глобалното затопляне, светът е на червено и е на път към глобален воден фалит, се казва в доклад на ООН за водата.
На фона на хроничното изчерпване на подпочвените води, прекомерното разпределение на водата, деградацията на земята и почвата, обезлесяването и замърсяването, всичко това изострено от глобалното затопляне, светът е на червено и е на път към глобален воден фалит, се казва в доклад на ООН за водата.
Скрит текст:
index.hr пише: Тревожен доклад за водата. „Ситуацията е на червено, ще се водят войни за нея“
На фона на хроничното изчерпване на подпочвените води, прекомерното разпределение на водата, деградацията на земята и почвата, обезлесяването и замърсяването, всичко това изострено от глобалното затопляне, светът е на червено и е на път към глобален воден фалит, се казва в доклад на ООН за водата.
С доклада, публикуван преди два дни, ООН иска да изпрати послание до всички, които решават, че няма време за чакане. Той цитира поредица от статистически данни - големите езера по света са загубили 50 процента от водата си от началото на 90-те години на миналия век (като 25% от човечеството зависи пряко от тези езера), а в световен мащаб има 40 процента по-малко вода за напояване от кладенци.
През последните 50 години са изчезнали 410 милиона хектара естествени влажни зони, което е почти колкото размерът на Европейския съюз. Три милиарда души живеят в райони, където общите водни запаси намаляват или са нестабилни, а повече от 50 процента от храната в света се произвежда в тези региони.
Това е само част от данните, които съпътстват заключението, че през 2026 г. водата вече не е просто природен ресурс, а и нова глобална валута, основа на сигурността, политиката и международното влияние.
В свят, където изменението на климата, нарастването на населението и интензивната индустриализация все повече натоварват водните ресурси, контролът върху реките, езерата и подземните води става толкова стратегически важен, колкото и контролът върху петрола и газа през последния век.
Професор Кавех Мадани, който ръководеше работната група на ООН, заяви, че рекорден брой населени места в света са преминали прага на напълно застрашаващ достъп до питейна вода.
Борбата за вода
Климатолози и стратези предупреждават, че бъдещето ще бъде белязано от битки за достъп до вода, а не само за територия или енергийни ресурси.
„Водата вече не е само екологичен проблем – тя е въпрос на сигурност и власт“, се казва в доклада, като се отбелязва, че „градове като Техеран, Кейптаун, Сао Пауло и Ченай са се сблъсквали с кризи с питейната вода, докато броят на конфликтите, свързани с водата, в световен мащаб се е увеличил от 20 през 2010 г. до над 400 през 2024 г.“
В международната политика водата все повече се третира като критичен ресурс за сигурността. Големи реки като Нил, Ефрат, Тигър и Инд са се превърнали в епицентрове на дипломатическо напрежение и потенциални конфликти.
Майкъл Грийн, британски експерт по сигурност и ресурси, обяснява, че в тези случаи вече не става въпрос само за питейна вода, но и за енергия, селско стопанство и политическо влияние: „Който контролира потока, контролира бъдещето на региона.“
Примерите са многобройни - от напрежението между Етиопия и Судан заради големия етиопски язовир на Нил, до споровете между Турция и Ирак за Ефрат и Тигър, до дългогодишното напрежение между Индия и Пакистан за река Инд.
Дори в развити страни като Съединените щати или Испания, планирането на управлението на водните ресурси се е превърнало в ключов въпрос за националната сигурност и дългосрочната стабилност.
Хидрохегемония
Недостигът на вода носи със себе си множество опасности и рискове.
ООН изчислява, че до 2050 г. около пет милиарда души ще живеят в райони със значителни проблеми с водоснабдяването, което увеличава риска от вътрешни и регионални конфликти, дестабилизация на държавите и засилен миграционен натиск.
Експертите предупреждават и за нов тип „хибридни конфликти“ за вода: държавните власти и частните компании използват резервоари, язовири и регулаторни проекти като средство за политически натиск или инструмент за преговори в по-широки геополитически игри.
„Виждаме как водата се превръща в инструмент за преговори и дори в оръжие в регионални спорове“, предупреждава Селим Рахман, анализатор по международни отношения от Дубай.
Към това се добавя и изменението на климата, което нарушава хидрологичния цикъл, правейки наводненията и сушите по-чести, а замърсяването на реките и подземните води допълнително намалява наличните ресурси.
Рязко увеличение на търсенето на вода
Експертите прогнозират, че глобалното търсене на вода ще нарасне с почти 50 процента до 2050 г., докато наличността в сухите региони ще намалее. Тази разлика между търсенето и предлагането изисква фундаментални иновации в управлението на водните ресурси, разширяване на капацитета за обезсоляване и рециклиране на вода, както и по-голямо международно сътрудничество.
„Световните лидери трябва да разберат, че инвестициите във водната инфраструктура са също толкова важни, колкото и във военните“, казва Джулия Фернандес от Лондонското училище по икономика.
Примери за успешно сътрудничество включват създаването на международни комисии за съвместно управление на реките, разработването на технологични решения за пестене на вода и сключването на регионални споразумения за споделяне на ресурси. Но анализаторите предупреждават, че ако политиката не следва реалните нужди, конфликтите за вода могат да се превърнат в реалност, особено в региони като Близкия изток, Северна Африка и Южна Азия.
През 2026 г. концепцията за „хидрохегемония“ придоби изключително важно значение в международните отношения. Държавите, които контролират изворите на големи реки, т. нар. държави нагоре по течението, използват водата не само като източник на енергия, но и като политически инструмент срещу тези надолу по течението. Големият язовир на Нил в Етиопия остава гореща точка, където Етиопия използва контрола върху водния поток, за да получи стратегическо предимство пред Судан и Египет.
Европейски син план
Европейският съюз също призна стратегическото значение на водата. Синият план е стратегия, която третира водата със същото ниво на приоритет, както енергията съгласно Зеления план. ЕС инвестира милиарди в кръгова водна икономика - повторно използване на пречистена вода и намаляване на зависимостта от вносни селскостопански продукти от засегнати от суша региони - в стремежа си да укрепи своята ресурсна независимост и да стабилизира границите.
„Водата вече не е безкраен ресурс и ние трябва да я защитим, не само заради живота, но и заради стратегическата независимост“, каза Джесика Розуол, европейски комисар по околната среда.
Глобалната структура на търсенето и начинът на живот също се променят. Светът е разделен на държави с естествени водни ресурси и такива, които зависят от технологиите.
Държави като Саудитска Арабия, Израел и Обединените арабски емирства задоволяват повече от половината от нуждите си чрез обезсоляване на морска вода, енергоемък процес, който диктува техните енергийни политики и стратегически приоритети.
„Водната грамотност“ се превръща в неразделна част от образованието и потребителите все по-често избират продукти с по-малък „воден отпечатък“.
Държавите, които не инвестират в устойчиво управление на водите и международно сътрудничество, сега рискуват да загубят стратегическата си автономност в бъдеще, докато тези, които признават жизненоважната роля на водата, полагат основите за стабилност, сигурност и влияние в бурния свят, който предстои.
Превод: Гугъл транслейт
На фона на хроничното изчерпване на подпочвените води, прекомерното разпределение на водата, деградацията на земята и почвата, обезлесяването и замърсяването, всичко това изострено от глобалното затопляне, светът е на червено и е на път към глобален воден фалит, се казва в доклад на ООН за водата.
С доклада, публикуван преди два дни, ООН иска да изпрати послание до всички, които решават, че няма време за чакане. Той цитира поредица от статистически данни - големите езера по света са загубили 50 процента от водата си от началото на 90-те години на миналия век (като 25% от човечеството зависи пряко от тези езера), а в световен мащаб има 40 процента по-малко вода за напояване от кладенци.
През последните 50 години са изчезнали 410 милиона хектара естествени влажни зони, което е почти колкото размерът на Европейския съюз. Три милиарда души живеят в райони, където общите водни запаси намаляват или са нестабилни, а повече от 50 процента от храната в света се произвежда в тези региони.
Това е само част от данните, които съпътстват заключението, че през 2026 г. водата вече не е просто природен ресурс, а и нова глобална валута, основа на сигурността, политиката и международното влияние.
В свят, където изменението на климата, нарастването на населението и интензивната индустриализация все повече натоварват водните ресурси, контролът върху реките, езерата и подземните води става толкова стратегически важен, колкото и контролът върху петрола и газа през последния век.
Професор Кавех Мадани, който ръководеше работната група на ООН, заяви, че рекорден брой населени места в света са преминали прага на напълно застрашаващ достъп до питейна вода.
Борбата за вода
Климатолози и стратези предупреждават, че бъдещето ще бъде белязано от битки за достъп до вода, а не само за територия или енергийни ресурси.
„Водата вече не е само екологичен проблем – тя е въпрос на сигурност и власт“, се казва в доклада, като се отбелязва, че „градове като Техеран, Кейптаун, Сао Пауло и Ченай са се сблъсквали с кризи с питейната вода, докато броят на конфликтите, свързани с водата, в световен мащаб се е увеличил от 20 през 2010 г. до над 400 през 2024 г.“
В международната политика водата все повече се третира като критичен ресурс за сигурността. Големи реки като Нил, Ефрат, Тигър и Инд са се превърнали в епицентрове на дипломатическо напрежение и потенциални конфликти.
Майкъл Грийн, британски експерт по сигурност и ресурси, обяснява, че в тези случаи вече не става въпрос само за питейна вода, но и за енергия, селско стопанство и политическо влияние: „Който контролира потока, контролира бъдещето на региона.“
Примерите са многобройни - от напрежението между Етиопия и Судан заради големия етиопски язовир на Нил, до споровете между Турция и Ирак за Ефрат и Тигър, до дългогодишното напрежение между Индия и Пакистан за река Инд.
Дори в развити страни като Съединените щати или Испания, планирането на управлението на водните ресурси се е превърнало в ключов въпрос за националната сигурност и дългосрочната стабилност.
Хидрохегемония
Недостигът на вода носи със себе си множество опасности и рискове.
ООН изчислява, че до 2050 г. около пет милиарда души ще живеят в райони със значителни проблеми с водоснабдяването, което увеличава риска от вътрешни и регионални конфликти, дестабилизация на държавите и засилен миграционен натиск.
Експертите предупреждават и за нов тип „хибридни конфликти“ за вода: държавните власти и частните компании използват резервоари, язовири и регулаторни проекти като средство за политически натиск или инструмент за преговори в по-широки геополитически игри.
„Виждаме как водата се превръща в инструмент за преговори и дори в оръжие в регионални спорове“, предупреждава Селим Рахман, анализатор по международни отношения от Дубай.
Към това се добавя и изменението на климата, което нарушава хидрологичния цикъл, правейки наводненията и сушите по-чести, а замърсяването на реките и подземните води допълнително намалява наличните ресурси.
Рязко увеличение на търсенето на вода
Експертите прогнозират, че глобалното търсене на вода ще нарасне с почти 50 процента до 2050 г., докато наличността в сухите региони ще намалее. Тази разлика между търсенето и предлагането изисква фундаментални иновации в управлението на водните ресурси, разширяване на капацитета за обезсоляване и рециклиране на вода, както и по-голямо международно сътрудничество.
„Световните лидери трябва да разберат, че инвестициите във водната инфраструктура са също толкова важни, колкото и във военните“, казва Джулия Фернандес от Лондонското училище по икономика.
Примери за успешно сътрудничество включват създаването на международни комисии за съвместно управление на реките, разработването на технологични решения за пестене на вода и сключването на регионални споразумения за споделяне на ресурси. Но анализаторите предупреждават, че ако политиката не следва реалните нужди, конфликтите за вода могат да се превърнат в реалност, особено в региони като Близкия изток, Северна Африка и Южна Азия.
През 2026 г. концепцията за „хидрохегемония“ придоби изключително важно значение в международните отношения. Държавите, които контролират изворите на големи реки, т. нар. държави нагоре по течението, използват водата не само като източник на енергия, но и като политически инструмент срещу тези надолу по течението. Големият язовир на Нил в Етиопия остава гореща точка, където Етиопия използва контрола върху водния поток, за да получи стратегическо предимство пред Судан и Египет.
Европейски син план
Европейският съюз също призна стратегическото значение на водата. Синият план е стратегия, която третира водата със същото ниво на приоритет, както енергията съгласно Зеления план. ЕС инвестира милиарди в кръгова водна икономика - повторно използване на пречистена вода и намаляване на зависимостта от вносни селскостопански продукти от засегнати от суша региони - в стремежа си да укрепи своята ресурсна независимост и да стабилизира границите.
„Водата вече не е безкраен ресурс и ние трябва да я защитим, не само заради живота, но и заради стратегическата независимост“, каза Джесика Розуол, европейски комисар по околната среда.
Глобалната структура на търсенето и начинът на живот също се променят. Светът е разделен на държави с естествени водни ресурси и такива, които зависят от технологиите.
Държави като Саудитска Арабия, Израел и Обединените арабски емирства задоволяват повече от половината от нуждите си чрез обезсоляване на морска вода, енергоемък процес, който диктува техните енергийни политики и стратегически приоритети.
„Водната грамотност“ се превръща в неразделна част от образованието и потребителите все по-често избират продукти с по-малък „воден отпечатък“.
Държавите, които не инвестират в устойчиво управление на водите и международно сътрудничество, сега рискуват да загубят стратегическата си автономност в бъдеще, докато тези, които признават жизненоважната роля на водата, полагат основите за стабилност, сигурност и влияние в бурния свят, който предстои.
Превод: Гугъл транслейт