ДВАНАДЕСЕТИ клас 2025/2026 - Тема 2

За мен качественото образование е това, което се учи в училище да се научава там, а не аз да го преподавам на децата у дома. У дома е време за семейството, за учене на други неща. Лично моето дете имаше късмет и в началното, и в основното, и в гимназията (все държавни). Времето ще покаже доколко добро е било образованието й, но за момента съм оптимист, че не е неграмотна, разбира основите на химията, физиката, справя се отлично с математиката, говори три чужди езика. На нищо от това не мога да кажа, че съм я научила аз. Какво повече да искам от образованието ни?

Аз, за разлика от Dive, не мога да се похваля с образованието особено от 8 до 12 клас. Каквито усилия е положила е постигнала въпреки образователната система(а не благодарение на нея) и благодарение на финансирането от наша страна за уроци, за да доусвои неща, които би следвало да научи в училище. И не искам да обобщавам, защото имаше и много прекрасни учители, от които научи много. Но общотото и впечатление е огорчение както от образованието, така и от възпитанието на някой възрастни преподаватели. И тук си мисля, че и при Dive не е точно така, защото тези курсове по немски, които кара детето ти в Австрия са и помогнали да надгражда поне с единия език - нещо, което в училище няма как да се случи. Това касае и всички, чиито деца ходят на уроци по биология и химия, за да се подготвят за кандидатстване, математика, БЕЛ, английски, немски ,да не изброявам. Не искам да се надхващам с никого за нищо, говоря само от моя опит и това, което вие сте споделили, но нещата никак не са розови по отношение на образованието.

О, изобщо не казвам, че това е постигнато само с ходене на училище! Но благодарение на това, което я научиха в училище (как да учи, как да си разпределя времето и усилията), имаше достатъчно време да обърне внимание на извънкласни дейности - изкуства, спорт, езици. Не може всичко да се учи от всички в училище. Важно е да остава време да се изграждат личностите според техните собствени наклонности и желания. Исках да кажа, че в училище я научиха на достатъчно много неща, без да се налага да й помагаме у дома (или да ходи на уроци, за да овладее материала). Оставаше време да се развива и извън училище и съм благодарна за това.

Извинявайте, ама осигуряването на образованието на днешните деца определено не е с осигуровките на баби пенсионерки от Разград. Платили сме го всички ние, които работим и се осигуряваме в момента.
И да определено към студентите избрали медицината има много повече изисквания и очаквания от хората.

не всички са в София у дома си. За мен, като нежител на София, излиза, че няма разлика дали ще имам студент в София или във Виена. Единствено самолетния билет отчитам като минус, но пък плюс който надскача този минус е ценза на дипломата, опита да живееш в мултиобщество, в град, който няколко години водеше в класациите за най-уреден град за живеене.

Предполагам ако давахме 1500 евро нямаше да ги върне, но все пак искам да стане ясно че с описаните от мен  финанси, не е живяла на "хляб и водица" и не е  припадала от глад на лекции. Животът във Виена е скъп ако се храниш по заведения. Иначе ако си готвиш е съизмеримо а на моменти и по-ниско като цена от тук. Казвам го като човек който е поне два пъти годишно там и има преки наблюдения. Верно, че всеки знае 2 и 200, но ако знаеш двеста трудно падаш на 2.  Освен това като я пращаме да учи, от нас не се очаква да финансираме концерти в Берлин и Прага, както и екскурзии с другарчета до Италия или Испания. Научи се да работи, да цени парите и в момента е "факир".  Едва ли щеше да се научи и да печели и харчи  ако й давахме "на корем".




+1
аз също, но и нашата образователна институция е по-специфична . Чисто човешки и като  сблъсък с много неприятни неща, синът ми се научи да оцелява. Опитвам се да гледам на това като плюс.

"Педагог" не е само началната детска учителка и възпитателката в детската градина.
Такива са и гимназиалните учители в СМГ, НПМГ и другите аналогични гимназии в страната.
Такива са и гимназиалните учители в природоматематическите профили в езиковите гимназии, които преподават предмета на съответния език.
И... има огромен глад за тях. За всички. Има недостиг на учители по химия, физика, биология... Масово работят пенсионери далеч след пенсионната си възраст, далеч след времето, когато те самите биха искали да отдъхнат (да, колкото и да ви учудва, преподаването натоварва И физически). Но просто никой не се явява на конкурсите... и, ако случайно някой се пробва, не става за нищо.

Що се отнася до заплащането - няма проблем, стига само да не се взема от бюджетите, идващи от МОН / МЗ. Примерно, ако кажат - от един чуждоземен студент печелим x, тези пари няма да вкарваме в бюджета на институцията, няма да допълваме заплати, няма да плащаме отопление, ще обучаваме за тях, примерно, 1/8 студент - т.е. от 8 чуждоземни ще обучим един наш, който после да отиде в чуждоземието, за да не сключва договор... тяхна си работа, предполагам. Ама нещо не си представям да се случи... Вземат ги от родопските бабички. Парите, де.

etty, никой не предлага да се сключва 45 годишен договор. Говорим за 5 или 6, в зависимост от специалността.

Маги, отговорността е двупосочна. И да, при такъв сценарий държавните и общински болници ще трябва да престанат да са търговски дружества, каквито без друго не са и не могат да бъдат, това е просто един пореден абсурд. И да, споменах, че, ако някой бъде изпратен извън родния си град - е, или на достатъчно малко разстояние от него - да, следва да се осигури жилище в някаква форма. А, ако се задоми човекът - и дом, при преференциални условия за ипотека.

За изпращането на военни някъде - имат право да те изпратят където решат.

Специализантите си показаха публично фишовете със заплатата-800 лева.
 И това е след жестока конкуренция и учене за приемен изпит, както и шест  години здраво учене в университета.  
Хайде сега кажете в кои университетски специалности в България не можеш да влезеш само с резултатите от диплома и матура - май е само медицина! После ми кажете в коя специалност студентите не могат да си позволят да работят по време на следването -май пак е единствено медицина! Докато техните връстници още от първи курс имат възможност и време да си получават едни прилични доходи.
 А след 6 годишно нон-стоп учене, ако имат късмет и най-вече връзки за заветната специализация, младите лекари започват работа с непрекъснати нощни дежурства и такива по празници за 800 лева. Нека да сравним усилията, които са положили тези деца , отговорността, стреса и липсата на перспектива пред тях с тези, избрали други професии- IT,  икономика, право, учители. И докато, извинете, ама, едни си  щракат с пръсти и по време на следването и след това, със завидни заплати и без никакви усилия и отговорност, дайте сега тези, дето и 800 лева са им много, да ги заселим по селата, щото няма кой да ни лекува. Няма и да има, щом продавачката в Лидъл или учителката, дето грам не й дреме да си преподаде урока, но пък води и частни уроци, вземат тройно по-високи възнаграждения от младите лекари!

Много зависи и от това дали студента живее на общежитие или квартира в чужбина.
В Холандия, в малко градче самостоятелна стая с баня и обща кухня е 800 €. За общежитие там и дума не може да става. Отделно на месец родителите дават около 500 €. Девойката работи от тази година на 1/2 ден, но мисля, че не всеки ден.
В Белгия, положението е сходно - 600 € за квартира, месечно дават отново токлова. Младежът към момента няма възможност да работи, заради естеството на следването.
Родителите и на двамата казват, че децата се справят. Понякога по - трудно, ако са се отпуснали и са посетили клуб, заведение или са си позволили да се поглезят с нещо по така. Следващият месец гледат да не прекаляват и се простират според възможностите си.
В София, младеж от провинията живее на квартира с още двама, плаща 400 лв. и отделно му дават около 800 лв. Отново заради специалността към момента няма възмоност да работи.
Моят младеж живее вкъщи, защото най - доброто обучение по право е в София, а не защото аз така искам Всеки месец получава по 400 лв. или 200 € (с тенденция да станат 250). Тези пари са му само джобни. Храна, транспорт (карта за гр. транспорт, бензин), карта за фитнес, пари за фризьор и всякакви от сорта му осигуряваме ние. Към момента няма как да работи. Работи само през лятото. Като се има предвид, че и девойката ще остане в София, вкъщи и тя ще е като брат си.

jennyb, веднага казвам, че освен медицина и архитектурата в УАСГ се влиза само с изпит и то 4 на брой. Това е единствента спеиалност която има 4 кандидат студентски изпита. Да, три от тях са рисуване, но някой да не си мисли, че рисуват коне и пейзжи.
И освен студентите по медицина и студентите по право не могат да работят. Със сигурност има работещи сред тях, но то е за сметка на учението.

Марти, спокойно се работи докато се следва право. Аз съм го правила от втори курс, дъщеря ми от трети. Не страда ученето, а ако работиш в кантора, даже му помага.

И фармация и стоматология и ветеринарна медицина са с изпити. Не е само медицината.
Имайте предвид, че на някои деца хич не им харесва животът в чужбина и се връщат още първия срок. Трябва и това да се отчита.

Хайде само за военни не ми говори, Кати!  И поне един ми покажи, който е пратен в Украйна. Имат право да те пратят където решат е много условно, ако си представяш бойно поле (а ако това ни дойде до главата, лекарите са до нас). Това как си представяте нещата, често не е начинът, по който функционират.

И това го чухме лично, от познати преди години като предупреждение за моето решило да заминава дете. Истината обаче има две лица. Защото освен че чува , човек трябва и да чете под повърхността кой го казва и най-важното защо. Голяма част ( не е правило, но по-коро различното е  изключение) от  върналите се деца са едно или комбинация от долните:
1. Са смятали че ще студентстват спокойно, ден учат два почиват. Подобно на скоростите последните гимназиално години в някаква част от училищата. Който не е свикнал тук да учи  преминавайки "през себе си",   ще се затрудни да учи както очакват от него там.
2. Деца уморени от доказване на себе си, родители и съученици че са конкурентни. Когато нямат мотивация всеки живот , навсякъде ще им се струва прекалено труден. Имат нужда леко, здравословно за себе си  да се дистанцират от учението.
3. Деца заминали без достатъчен собствен мотив. Да, твърдя че  има деца побутнати деликатно от родители и то доста сериозно, заради възможността да се "похвалиш" че детето е студент в чужбина. Тези деца  са супернемотивирани и после чуваме  колко бил отвратителен живота в чужбина, колко била вкусни и недостъпни бурканите на баба, какви била "различна" младежта, липсвали приятели, компаниите,  забавленията не били същите. Разни съученици на дъщеря ми се върнаха защото (цитирам,нищо не е моя измислица): всички  пушили марихуана там, защото българите там не ставали за приятели, защото не можело да се кара колело в почивните дни с приятели, защото се слушала "чалга". Ако не искаш - ще намериш защо да не го направиш.

Когато дете отива да учи, то отива да учи. Не отива на каторга. Не го изпращат на каторга. Като не му харесва липсата на  бурканите нека съвсем разумно и съзнателно прецени, кое му е по-важно - буркана или целта в живота, приятелите и забавленията или професията и реализацията. Избира което му е важно и следва тази линия. Но нека  тази разумна преценка  не се завоалира под  " много е труден живота там" . Той и тук не е лесен.

Не съм съгласна с последния коментар, тъй като психичното здраве е изключително важно. И да, важно е децата да имат среда и приятели. Да се чувстват щастливи. Какво като отиват да учат? Стресът се натрупва и резултатът са антидепресанти и сънотворни. И не, не им липсват никакви буркани и баби, а приятелите, социалният контакт.

Я да върнем малко разговора към по-приятни теми Младежът си е харесал костюм. И трябва да идем в магазина бързо, "да не го изпуснем" Баща му, естествено не одобрява цвета, но той нищо не одобрява от веднага.

Аз ще си купя рокля, разбира се. От Rеmix - редовно си пазарувам оттам. Много обичам рокли и нося - и ежедневно, и по поводи. И високи обувки обичам, въпреки че все по-рядко нося.

Явно и аз съм от малкото родители, които са имали късмет и с дете, и с учители. От първи клас се справя добре, не ми се е налагало да уча с него по цяла вечер, не съм дала 1 стотинка за частни уроци. Избрал си е сравнително нова и не особено популярна специалност в България и е убеден, че ще влезе...дано!