- Публикувана: 27 ян. 2026, 09:40 ч.
- Последно мнение: 2 фев. 2026, 23:18 ч.
ДВАНАДЕСЕТИ клас 2025/2026 - Тема 2
За Хагския университет, както казах от споделеното от стажантите - общо, размито, без ясна идея. Твърде често слушах "о, това се учи в science специалностите", останах с впечатление, че е много повърхностно и облачно, а и.децата го потвърждаваха. От пет стажанта, трима бяха българи, и тримата сега се записаха в магистратури в България. На две от тях родителите са в Нидерландия и те се върнаха. Сега от март ще имам стажант от университет в Южна Африка. Отново приложни науки, ще видим. С отлични впечатления съм от университета в Анкара (но не попада в полезрението на Европа и света, от който се интересуват повечето).
За Хагския университет, както казах от споделеното от стажантите - общо, размито, без ясна идея.
За по скъпата издръжка в чужбина, сигурно, но зависи много къде, а и за мое съжаление няма как да се направи точно сравнение, със същите условия, същата храна, същите привилегии, а би ми било много интересно да видя такава статистика:)
Да, те са по-пракически насочени. Аз много не знаех тези разлики до скоро, но като гледах примерно икономическа специалност в КУ Лювен какво се учи, който е академичен уни, то са подобни предмети, каквито аз съм учила едно време в Стопанската академия. Докато в приложните е практическа насоченост, по-леко уж. То и ние за това натам сме се насичкили с моят изключително "ученолюбив" син 
За Хагския университет, както казах от споделеното от стажантите - общо, размито, без ясна идея.
За по скъпата издръжка в чужбина, сигурно, но зависи много къде, а и за мое съжаление няма как да се направи точно сравнение, със същите условия, същата храна, същите привилегии, а би ми било много интересно да видя такава статистика:)
Ще се опитам да обобщя какво сме платили за първия семестър за храна, настаняването и таксата за обучение са на годишна база, парите за здравно осигуряване, които уж щяха да върнат, но върнаха само част от тях, са за целия срок на обучение. Не са малко, но ако не ги платим няма как да кандидатства за виза.
тук пръст имат и нашите "здравни карти", чийто срок е странен. 
Дъждец, тези, които си плащат пълната такса, при моята схема ще могат после да ходят където си пожелаят. Но тя ще е винаги пълна, ако е платена - т.е. ще е по-близка до 20 000, не до 600.
От друга страна, ако няма достатъчно желаещи при тези условия, могат да се предложат аналогични условия и на чуждоземците. Ако искаш - идваш да учиш, плащаме ти всичко, после, обаче, работиш 5 или 10 години тук. С напълно легална работна виза, престой и каквото друго ти хрумне. Ако се задомиш през това време и си вземеш нашенец / нашенка, имаш опция за гражданство. Ако искаш и след този срок да продължиш работа тук - чудесно, няма да те гоним, като таман си се аклиматизирал, ще продължиш да лекуваш в Разградската болница, щом ти харесва, а разградските баби ще продължат да те гощават с баница. Може би не е перфектно откъм запазване на генотип (и самобитност, каквото друго се сетиш), но поне няма да се затварят отделенията поради липса на персонал.
Това е като комбинация между разпределението по соца и глупостите на хаджи Тошко. За нашите хора ще има места в добри и богати болници, другите ще бъдат разпределени в Топчийско, Вълчи дол или Бързия. Пък ако не искат да работят, ще си внесем от чужбина, които ще са щастливи да работят за баницата на разградските баби.
Ами не, не е...
В моята схема всеки завършил има възможността сам да си намери работа. В каквато си пожелае общинска или държавна болница, в който си пожелае град. И ще може да си търси работа по специалността, примерно, година. Ако не успееш, тогава ти се предлага набор от свободни места, от които трябва да избереш. Или да върнеш парите, които всички ние - данъкоплатците - сме вложили в теб. Разбира се, можеш и просто изначално да избереш свой път, да си платиш образованието сам и след това да решаваш сам, без ангажираност към бюджета, какво искаш да правиш. Кеф ти да се понесеш по географската карта - моля. Кеф ти да продаваш банички - заповядай, твое си е решението.
А ако не искат да работят, вместо да си внасяме лекари от чужбина, ще си внесем студенти от чужбина при същите условия... Т.е. не, не да работят ако не искат, ако не искат да се обвържат с договор при започването на обучението.
Дъждец , не мисля така. Няма никакъв начин да им предложиш на младите лекари германски или там холандски заплати. Никой не ги гони в чужбина - просто чужбината ги засмуква по естествен път. Единственият начин да задържиш поне част е изкуственият подход... и да, във всеки случай поне не влагаш средства, време и енергия в нещо, което никога няма да се върне, което директно изпращаш безплатно в Холандия, Норвегия и др. подобни.
Когато служебно трябваше да минем един специфичен курс трябваше да подпишем, че или ще работим три години в предприятието, което го е платило или трябва да го платим.
Мнението ми за всички специалности, плащани от държавата е същото.
Но задълженията не може да са едностранни - длъжен си да работиш, но и те са длъжни да ти плащат нормална заплата.
Топчийско, вълчи дол и Баница/Брезница или което и да е градче или селце също са финансирали безплатното образование.
Мнението ми за всички специалности, плащани от държавата е същото.
Но задълженията не може да са едностранни - длъжен си да работиш, но и те са длъжни да ти плащат нормална заплата.
Топчийско, вълчи дол и Баница/Брезница или което и да е градче или селце също са финансирали безплатното образование.
Българи, от български университети имаме малко. Стажът е от 5+ месеца, на пълно работно време, до една година след завършването или в последната от обучението. При нас нямат такава практика университетите да изискват задължителен и толкова дълъг стаж и кандидатстват малко българи (основно след магистратура, което прави неточно сравнението). Често ги приемаме и докато започнат се отказват, защото са си намерили работа. Определено бяха по целеустремени тези, които имахме.
Да не би да става въпрос за т.нар. хохшулета и университети? Аз помислих, че учат приложни науки като специалност заедно с политология например, а ти имаш предвид, че самото учебно заведение се води приложно.
В първите има повече практика. Във вторите може да се преследва повече преподавателска и научна кариера, но не е задължително.
В първите има повече практика. Във вторите може да се преследва повече преподавателска и научна кариера, но не е задължително.
Да не би да става въпрос за т.нар. хохшулета и университети? Аз помислих, че учат приложни науки като специалност заедно с политология например, а ти имаш предвид, че самото учебно заведение се води приложно.
В първите има повече практика. Във вторите може да се преследва повече преподавателска и научна кариера, но не е задължително.
В първите има повече практика. Във вторите може да се преследва повече преподавателска и научна кариера, но не е задължително.
Абсолютно да и затова и кандидатстудентът трябва много добре да се ориентира какви са му плановете. Не, че не са възможни завои, но след приложен университет по - трудно завиваш към академична кариера.
При моят програмата на приложния уни е най-големия бонус. Няма да учи 4 години измислени предмети като история на изкуството (те ще имат ДЗИ по този предмет). Няма да учи база на 2д анимацията щото той вече я има, след курс и изпит. Не можа да вземе по МОН диплома защото не беше завършил 12 класа но нейсе. Няма да ходи на обменни начала в други университети да се развява 1 и 2 курс. Защото не се притеснявам да кажа, но ще ни е трудно финансово, макар и да бъде ценно капиталовложение. За три години има много практически съвместни проекти и стажове в именити компании в филмовата индустрия. Още първи курс ги бухват в общи проекти с останали студенти от унито (режисьори, едитори, композитори, аниматори) и почват да минават през всички професионални аспекти на това как да получиш крайното изделие. Никой не те учи да рисуваш герои, да ги движиш от нулата. Уж не се очаква да го можеш, но приемът е 20 човека, кандидатът е представил обширно портфолио, което обхваща 2д, 3д, кериктъри, илюстрации и анимация. Те хората могат да виждат като гледат.
Понякога държавен университет без някакви сериозни входни филтри е според мен по-лошото решение от частен. За чужбина конкретно. Но някак се получава ривърсаната картина в представите на редовия българин, защото той се ориентира по тукашния начин.Държавното се влиза трудно и се и изкарва трудно, а на частното пари да имаш, си избутал. Логиката навън често е обратната. Често държавното е общодостъпно, защото се дава шанс на всички, няма изпити, едно есе или мотивационно писмо. Но по пътя мнозина окапват защото изкачването е трудно защото липсва сериозния входен филтър. Частното обучение си има входни изисквания. Нищо че е платено. Предоставят се и стипендии, под формата на намаляване на таксата за обучение, което прави ситуацията приемлива за родители с не толкова широко възможности.
А откъде може да се вземе Правилник за кандидатстване? Къде се разпространява?
Добри, нямаме никакъв шанс когато и да било да се конкурираме в заплатите с разните там Ноландии, Норвегии, Германии... Предприсъединителните договорености са се погрижили за това. Но така, както е сега, продължаваме да финансираме държавите с големи икономики. И не разбирам защо.
За по скъпата издръжка в чужбина, сигурно, но зависи много къде, а и за мое съжаление няма как да се направи точно сравнение, със същите условия, същата храна, същите привилегии, а би ми било много интересно да видя такава статистика:)
За съжаление за отминал етап мога да обобщя
1. Общежитието ( частно, те всички във Виена са частни ) беше около 280 в началото ( в момента е около 320). за легло в двойна стая с общ санитарен възел за стаята и обща кухня за 10 стаи.
2. Карта за транспорт целогодишна - малко под 80 евро, сега са поскъпнали картите , но не знам колко
3. Такса семестър - почна от 18 евро , до миналата година беше под 30
4. Издръжка - за храна и всичко друго между 400 и 500 в зависимост ... и аз не знам от какво. Давахме й в началото на месеца 400евро. ако не стига моли за още. Казваше че й излиза горе долу 100 евро на седмица. Но е имало и месеци в които е стигала до 500. Готвеше си храна. В Виенския уни няма стол, трябваше до ходи до мензата на друг уни, не й беше удобно. В общежитието повечето си готвеха.
5. ЕЗОК и покриваше всичко здравно. Даже и неща за които сме плащали в бг заради нейната астма и алергии.
6. От 2 курс работи почасово. Сумарно между 5 и 20 часа на седмица. Парите, които спечели си бяха за нея - концерти, екскурзии.