- Публикувана: 27 ян. 2026, 09:40 ч.
- Последно мнение: 3 фев. 2026, 00:59 ч.
ДВАНАДЕСЕТИ клас 2025/2026 - Тема 2
Значи няма да има проблем с моята схема, нали?
Онези, които ги влече емигрантския живот, ще отидат да учат на евтините места - и ще останат там. Или ще си платят обучението тук и пак ще заминат - все едно. Другите, които искат да останат в България, просто, ами, ще останат в България. Тази схема има и един допълнителен ефект - частните болници ще трябва да наемат или вече установени доктори с опит, които ще очакват и съответното заплащане, или ще трябва да се конкурират за кадри с младите, току-що завършили доктори и специализанти, идващи от платено обучение и чуждоземието, които също ще очакват заплащане, с което да си "избият" вложението. И същото ще се отнася и до медсестрите и останалия медицински персонал. Или ще трябва да се опитат да конкурират турския пазар за чуждоземни пациенти, търсещи лечение. При всяко положение това ще поохлади апетитите за отваряне на безброй частни болници в София. Просто печалбите няма да са вече така атрактивни. В идеалния (малко вероятен, но все пак) случай ще постави България на пътя, по който да се превърне в медицински "хъб", не в пациентски "пул". Т.е. при всяко положение ефектът и в/у икономиката, и в/у нашето здравеопазване, и в/у развитието на регионите - понеже като няма лекар, ясно, мястото опустява - ще е положителен. Аз изобщо не виждам за кого може да е отрицателен - е, освен за индивидите (в смисъл на отделни изолирани представители на обществото, не обществото като цяло, не негативно отношение към тях самите), които очакват да получат (обучение, в случая), без да дадат нищо в замяна.
Вече привличаме медицински кадри от Индия и Пакистан, така че не е задължително нашите лекари да работят в бг,ако не им харесва. Лекарите получават между 8 и 10 к заплата ( частни болници), така че те живеят добре и тук. Последните години не мисля, че има чак такъв отлив на медицински специалисти.
Скрит текст:
Аз изобщо не виждам за кого може да е отрицателен - е, освен за индивидите (в смисъл на отделни изолирани представители на обществото, не обществото като цяло, не негативно отношение към тях самите), които очакват да получат (обучение, в случая), без да дадат нищо в замяна. Значи няма да има проблем с моята схема, нали?
Онези, които ги влече емигрантския живот, ще отидат да учат на евтините места - и ще останат там. Или ще си платят обучението тук и пак ще заминат - все едно. Другите, които искат да останат в България, просто, ами, ще останат в България. Тази схема има и един допълнителен ефект - частните болници ще трябва да наемат или вече установени доктори с опит, които ще очакват и съответното заплащане, или ще трябва да се конкурират за кадри с младите, току-що завършили доктори и специализанти, идващи от платено обучение и чуждоземието, които също ще очакват заплащане, с което да си "избият" вложението. И същото ще се отнася и до медсестрите и останалия медицински персонал. Или ще трябва да се опитат да конкурират турския пазар за чуждоземни пациенти, търсещи лечение. При всяко положение това ще поохлади апетитите за отваряне на безброй частни болници в София. Просто печалбите няма да са вече така атрактивни. В идеалния (малко вероятен, но все пак) случай ще постави България на пътя, по който да се превърне в медицински "хъб", не в пациентски "пул". Т.е. при всяко положение ефектът и в/у икономиката, и в/у нашето здравеопазване, и в/у развитието на регионите - понеже като няма лекар, ясно, мястото опустява - ще е положителен.
Онези, които ги влече емигрантския живот, ще отидат да учат на евтините места - и ще останат там. Или ще си платят обучението тук и пак ще заминат - все едно. Другите, които искат да останат в България, просто, ами, ще останат в България. Тази схема има и един допълнителен ефект - частните болници ще трябва да наемат или вече установени доктори с опит, които ще очакват и съответното заплащане, или ще трябва да се конкурират за кадри с младите, току-що завършили доктори и специализанти, идващи от платено обучение и чуждоземието, които също ще очакват заплащане, с което да си "избият" вложението. И същото ще се отнася и до медсестрите и останалия медицински персонал. Или ще трябва да се опитат да конкурират турския пазар за чуждоземни пациенти, търсещи лечение. При всяко положение това ще поохлади апетитите за отваряне на безброй частни болници в София. Просто печалбите няма да са вече така атрактивни. В идеалния (малко вероятен, но все пак) случай ще постави България на пътя, по който да се превърне в медицински "хъб", не в пациентски "пул". Т.е. при всяко положение ефектът и в/у икономиката, и в/у нашето здравеопазване, и в/у развитието на регионите - понеже като няма лекар, ясно, мястото опустява - ще е положителен.
[/color]
Вече привличаме медицински кадри от Индия и Пакистан, така че не е задължително нашите лекари да работят в бг,ако не им харесва. Лекарите получават между 8 и 10 к заплата ( частни болници), така че те живеят добре и тук. Последните години не мисля, че има чак такъв отлив на медицински специалисти.
Добре, тогава да плащаме за обучението на лекари от Индия и Пакистан, които биха сключили такива ангажиращи договори. Разбира се, само, ако няма желаещи българи. А нашите лекари, които не искат да работят тук, да бъдат така добри да финансират обучението си. Или да ги финансира онази страна, в която ще искат да работят, щом ние не сме достойни (или достатъчно платежоспособни) за тях.
sanaka, аз работя и винаги съм работила в България. Не очаквам повече от следващите поколения - просто, ако искат да им платим образованието, да върнат дълга, работейки тук. Не е нечестно, не е дискриминационно, не е жестоко, просто прагматично. Ако искаме да запазим държавата си, трябва да се погрижим за нея. Не за чуждоземието.
Понякога има хора, които започват да учат нещо и след 1-2 години виждат, че не е тяхното. Има и такива, които дори завършват и решават да се занимават с нещо друго. Не е много приятно, но е по-добре, отколкото да работиш нещо, което мразиш.
Особено пък в тази динамична и бързо променяща се среда не се знае като почнеш нещо, докато го завършиш какво ще се търси на пазара.
Такива студенти колко пари ще плащат?
--
Някои населени места вече привличат млади лекари със заплати доста над средната за стартиращ лекар. Не помня кой беше градът за съжаление, но с този начин си бяха попълнили липсващите бройки.
Много жени от София ходят да се оперират в Плевен. Двамата лекари там са си изградили име, ползват апаратура, която не всички водещи онкогинеколози в София имат, и ето пример за успешна частна клиника извън София.
Особено пък в тази динамична и бързо променяща се среда не се знае като почнеш нещо, докато го завършиш какво ще се търси на пазара.
Такива студенти колко пари ще плащат?
--
Някои населени места вече привличат млади лекари със заплати доста над средната за стартиращ лекар. Не помня кой беше градът за съжаление, но с този начин си бяха попълнили липсващите бройки.
Много жени от София ходят да се оперират в Плевен. Двамата лекари там са си изградили име, ползват апаратура, която не всички водещи онкогинеколози в София имат, и ето пример за успешна частна клиника извън София.
sanaka, аз работя и винаги съм работила в България. Не очаквам повече от следващите поколения - просто, ако искат да им платим образованието, да върнат дълга, работейки тук. Не е нечестно, не е дискриминационно, не е жестоко, просто прагматично. Ако искаме да запазим държавата си, трябва да се погрижим за нея. Не за чуждоземието.
[/color]
sanaka, не, не САМО лекарите. По-нагоре ти написах. Логично е да се отнася до всички специалности, имащи отношение към реалния сектор, както и педагогическите (в смисъл - независимо дали става дума за хуманитарни или точни). А в хуманитарните да има относително малък брой безплатен прием - за които хора, да, да се отнася същото. Не само за лекарите, просто за тях е доста по-лесно и бързо да се опишат и по-конкретните условия.
Нищо дискриминационно няма в това да си заплатиш за каквото и да получаваш. Като влезеш в магазина и ти поискат пари на касата не обясняваш, че те дискриминират и цялото общество, воглаве с пенсионерите, някак са длъжни да ти платят сметката. С висшето образование е редно да е същото. Да има социална част, която да осигурява равна възможност (при желание) на всеки, според способностите и независимо от финансовите възможности - но ползването на тази социална услуга да върви и със задължителна последваща социална ангажираност - и чисто капиталистическа част - в която услугата се плаща, без никакъв последващ ангажимент. Опцията с осигуряване на пълна социална обгриженост без никакъв социален ангажимент за 30+ години експериментално доказахме, че не работи. Крайно време е да се откажем от проваления експеримент.
Със стимули задържат кадрите богатите. Ние не можем да си позволим да се конкурираме с тях. Не не искаме - просто не можем. Нямаме с какво. Взели сме вече от разградските бабички всичко, което е възможно да им се вземе. Те не са в състояние да дадат повече. В Европа не се притесняват да учат другите, понеже очакват, в голямата си част, след това да останат да работят там.
Дъждец, сигурно може, може и цял живот да откриваш нови и различни неща, които те привличат, но това силно напомня на Кестнеровия Георг Рентмайстер и в никакъв случай не бива да е забавление, изплащано от обществото на отделни индивиди. Като цяло в живота нещата си имат цена. Ако си боядисаш стените и решиш, че цвета не ти харесва, не очакваш търговецът на боята да ти възстанови разходите. Или общината. Или държавния бюджет. Или живееш в цвета, който не ти харесва, или купуваш друга боя за своя сметка. И тук трябва да е така - не си длъжен да завършваш, но бъди така добър да платиш онова, което вече си използвал. Ако завършиш, не си длъжен цял живот да работиш по тази специалност, но моля, или си плати разхода с пари, или с работа според първоначалния договор съответен брой години, пък после, ако искаш, се преквалифицирай в каквото желаеш.
Добре е да разбираме, че образованието, което е безплатно за учащите, не се плаща някак от само себе си. Плащаме го всички ние, плащат го и разградските бабки, които инак биха могли да имат поне малко по-високи пенсии, поне малко по-достоен живот. С какво те са по-лоши или по-малко заслужаващи от отказващия се студент? Защо те да плащат за грешното решение, взето от него? Защо отделяме толкова много внимание и полагаме усилия да мислим за това какво е честно или хубаво или дискриминационно спрямо него, а не спираме дори за миг да помислим какво е честно или хубаво или дискриминационно спрямо тях? Защо не се замислим какво е редно за родилката, която трябва някак раждаща да пропътува стотици километри, а после да го повтори с новородено, понеже са затворили родилното отделение в нейния град? С какво тя е по-лоша от защитилия АГ, който не иска да работи за нея, в нейния град, а отива да изражда деца във Франция? Тя, нейният мъж, нейните и неговите родители, баби и дядовци, в някои случаи, са платили за образованието му. Но ние вдигаме рамене и казваме "да се оправят както могат, важното е да не закачаме нашите".
В САЩ образованието е бизнес, в Европа е държавна политика. Доколкото си спомням ние не сме американски щат, а член на ЕС. Аз лично предпочитам да плащам за образованието на разни "индивиди", отколкото осигуровките на държавните служители например. Ако ще говорим кое е честно.