ДВАНАДЕСЕТИ клас 2025/2026 - Тема 2

Значи няма да има проблем с моята схема, нали?
Онези, които ги влече емигрантския живот, ще отидат да учат на евтините места - и ще останат там. Или ще си платят обучението тук и пак ще заминат - все едно. Другите, които искат да останат в България, просто, ами, ще останат в България. Тази схема има и един допълнителен ефект - частните болници ще трябва да наемат или вече установени доктори с опит, които ще очакват и съответното заплащане, или ще трябва да се конкурират за кадри с младите, току-що завършили доктори и специализанти, идващи от платено обучение и чуждоземието, които също ще очакват заплащане, с което да си "избият" вложението. И същото ще се отнася и до медсестрите и останалия медицински персонал. Или ще трябва да се опитат да конкурират турския пазар за чуждоземни пациенти, търсещи лечение. При всяко положение това ще поохлади апетитите за отваряне на безброй частни болници в София. Просто печалбите няма да са вече така атрактивни. В идеалния (малко вероятен, но все пак) случай ще постави България на пътя, по който да се превърне в медицински "хъб", не в пациентски "пул". Т.е. при всяко положение ефектът и в/у икономиката, и в/у нашето здравеопазване, и в/у развитието на регионите - понеже като няма лекар, ясно, мястото опустява - ще е положителен. Аз изобщо не виждам за кого може да е отрицателен - е, освен за индивидите (в смисъл на отделни изолирани представители на обществото, не обществото като цяло, не негативно отношение към тях самите), които очакват да получат (обучение, в случая), без да дадат нищо в замяна.

Вече привличаме медицински кадри от Индия и Пакистан, така че не е задължително нашите лекари да работят в бг,ако не им харесва. Лекарите получават между 8 и 10 к заплата ( частни болници), така че те живеят добре и тук. Последните години не мисля, че има чак такъв отлив на медицински специалисти.

Прощавай, ти какво си дала в замяна, като си получила обучение?

Добре, тогава да плащаме за обучението на лекари от Индия и Пакистан, които биха сключили такива ангажиращи договори. Разбира се, само, ако няма желаещи българи. А нашите лекари, които не искат да работят тук, да бъдат така добри да финансират обучението си. Или да ги финансира онази страна, в която ще искат да работят, щом ние не сме достойни (или достатъчно платежоспособни) за тях.


sanaka, аз работя и винаги съм работила в България. Не очаквам повече от следващите поколения - просто, ако искат да им платим образованието, да върнат дълга, работейки тук. Не е нечестно, не е дискриминационно, не е жестоко, просто прагматично. Ако искаме да запазим държавата си, трябва да се погрижим за нея. Не за чуждоземието.

Ех, светна ми пред очите. Щерката е тук, държавна поръчка,  не ще в чужбина. Остава още малко да избута от ученето и щато вземе 7-8 К заплата поне няма нея да мисля... (направо се чудя как да го засънувам този сън)

Понякога има хора, които започват да учат нещо и след 1-2 години виждат, че не е тяхното. Има и такива, които дори завършват и решават да се занимават с нещо друго. Не е много приятно, но е по-добре, отколкото да работиш нещо, което мразиш.
Особено пък в тази динамична и бързо променяща се среда не се знае като почнеш нещо, докато го завършиш какво ще се търси на пазара.
 Такива студенти колко пари ще плащат?
--
Някои населени места вече привличат млади лекари със заплати доста над средната за стартиращ лекар. Не помня кой беше градът за съжаление, но с този начин си бяха попълнили липсващите бройки.
Много жени от София  ходят да се оперират в Плевен. Двамата лекари там са си изградили име, ползват апаратура, която не всички водещи онкогинеколози в София имат, и ето пример за успешна частна клиника извън София.

И някой ти е определял къде да работиш? Забранявал ти е да ходиш в чужбина? Забранявал ти е да работиш в частния сектор? Или само лекарите са по-длъжни на обществото и данъкоплатците? И е нечестно, и е дискриминационно и противоречи на основни правни принципи в демократичните държави. Наистина, спирам да отговарям на глупостите ти, защото все по-нелепо взе да става. Как пък в Европа обучават децата ни на ниски такси и не се притесняват, че се грижат за чуждоземието? Ппоблемът с кадрите се решава със стимули, а не със забрани и ограничения. Иначе съвсем ще останем без кадри.

sanaka, не, не САМО лекарите. По-нагоре ти написах. Логично е да се отнася до всички специалности, имащи отношение към реалния сектор, както и педагогическите (в смисъл - независимо дали става дума за хуманитарни или точни). А в хуманитарните да има относително малък брой безплатен прием - за които хора, да, да се отнася същото. Не само за лекарите, просто за тях е доста по-лесно и бързо да се опишат и по-конкретните условия.
Нищо дискриминационно няма в това да си заплатиш за каквото и да получаваш. Като влезеш в магазина и ти поискат пари на касата не обясняваш, че те дискриминират и цялото общество, воглаве с пенсионерите, някак са длъжни да ти платят сметката. С висшето образование е редно да е същото. Да има социална част, която да осигурява равна възможност (при желание) на всеки, според способностите и независимо от финансовите възможности - но ползването на тази социална услуга да върви и със задължителна последваща социална ангажираност - и чисто капиталистическа част - в която услугата се плаща, без никакъв последващ ангажимент. Опцията с осигуряване на пълна социална обгриженост без никакъв социален ангажимент за 30+ години експериментално доказахме, че не работи. Крайно време е да се откажем от проваления експеримент.

Със стимули задържат кадрите богатите. Ние не можем да си позволим да се конкурираме с тях. Не не искаме - просто не можем. Нямаме с какво. Взели сме вече от разградските бабички всичко, което е възможно да им се вземе. Те не са в състояние да дадат повече. В Европа не се притесняват да учат другите, понеже очакват, в голямата си част, след това да останат да работят там.

Дъждец, сигурно може, може и цял живот да откриваш нови и различни неща, които те привличат, но това силно напомня на Кестнеровия Георг Рентмайстер и в никакъв случай не бива да е забавление, изплащано от обществото на отделни индивиди. Като цяло в живота нещата си имат цена. Ако си боядисаш стените и решиш, че цвета не ти харесва, не очакваш търговецът на боята да ти възстанови разходите. Или общината. Или държавния бюджет. Или живееш в цвета, който не ти харесва, или купуваш друга боя за своя сметка. И тук трябва да е така - не си длъжен да завършваш, но бъди така добър да платиш онова, което вече си използвал. Ако завършиш, не си длъжен цял живот да работиш по тази специалност, но моля, или си плати разхода с пари, или с работа според първоначалния договор съответен брой години, пък после, ако искаш, се преквалифицирай в каквото желаеш.

Добре е да разбираме, че образованието, което е безплатно за учащите, не се плаща някак от само себе си. Плащаме го всички ние, плащат го и разградските бабки, които инак биха могли да имат поне малко по-високи пенсии, поне малко по-достоен живот. С какво те са по-лоши или по-малко заслужаващи от отказващия се студент? Защо те да плащат за грешното решение, взето от него? Защо отделяме толкова много внимание и полагаме усилия да мислим за това какво е честно или хубаво или дискриминационно спрямо него, а не спираме дори за миг да помислим какво е честно или хубаво или дискриминационно спрямо тях? Защо не се замислим какво е редно за родилката, която трябва някак раждаща да пропътува стотици километри, а после да го повтори с новородено, понеже са затворили родилното отделение в нейния град? С какво тя е по-лоша от защитилия АГ, който не иска да работи за нея, в нейния град, а отива да изражда деца във Франция? Тя, нейният мъж, нейните и неговите родители, баби и дядовци, в някои случаи, са платили за образованието му. Но ние вдигаме рамене и казваме "да се оправят както могат, важното е да не закачаме нашите".

В САЩ образованието е бизнес, в Европа е държавна политика. Доколкото си спомням ние не сме американски щат, а член на ЕС. Аз лично предпочитам да плащам за образованието на разни "индивиди", отколкото осигуровките на държавните служители например. Ако ще говорим кое е честно.

Само че това образование, осигуряващо лекари за богатите държави в ЕС, не се плаща от ЕС, а от Разградските бабички. И това е нещо, което те не могат да си позволят. Да не забравяме все пак, че Европа е континент, не държава. Държавните политики се определят от държавите, не от континентите. Държавата България е крайно време да се огледа и да прецени какво може да си позволи и какво - не. Да обучава лекари за Германия и Холандия просто вече не може да си позволява. Или трябва да се откаже от плащането на скъпо обучение за кадри, които да напускат държавата, или трябва да се откаже от осигуряването на скъпо обучение изобщо.

Ама те и в бг идват много чуждестранни студенти да учат медицина и те си плащат, така че университетите се финансират и от тях, не само от държавата.
Самото обучение не излиза толкова скъпо на държавата, по-скоро специализацията изисква повече държавни средства.
В момента няма глад за педагози, напротив всички искат да са учители. Места няма, а не желаещи.

Аз горе-долу съм правила сметка, ако не съм от София и трябва да издържам студент в София и/или Австрия, Германия.
Вече, разбира се зависи от много фактори, но в София, няма да бъде много по-евтино, особено, ако не е на общежитие детето.
За Виена - картите за градски транспорт са скочили много, вече са 300 евро/годишно.
Аз не бих могла да работя 45г работа, която мразя.

Много е индивидуално това с работата. Аз си обожавам работата, а имам колеги, които си я мразят и ходят с ужасно нежелание. Мен това най -много ме притеснява дали детето ми ще е щастливо, а не какво ще работи.
Моят син е в училище за програмиране, готова съм да инвестирам много в него, той ми е казал, че не е неговото. Има сертификат С1 по английски, госпожата иска да го изпрати по Еразъм в Турция, той не иска. Така, че не винаги е до липса на възможности, понякога е до липса и на желание.
Той не иска да седи 12 часа на едно място и да пише код, иска екшън в живота си. Него ако го питаш, най би бил щастлив да кара моторна шейна и да спасява потрошени скиори. Но сезонът е само 3 месеца.

Леле, Кати, каква енергия, какво чудо!!!
Да вметна само, че и болницата в Разград и болницата в София са търговски дружества и както разбрахме при протеста на младите медици, държавата не може да определи минимална стартова заплата (но ти искаш да може да ги прати в Разград), защо държавата ще се грижи за успеха и функционирането на търговско дружество, в което и без това като в къртичина потъват не малко средства и защо заложник на това да са младите, на които предстоят семейство, деца... и да, говоря от опит - колко социална ще е такава политика за лекарските семейства? Защото моят съпруг беше в Пловдив,  а аз в едно Бургаско село по разпределение и никой не ни питаше колко е готино за едно семийство да живее в две квартири и да пътува, не ни даваше и срок, в който да се промени това (минимумът е една година), защото е много готино да си на другия край на България без приятели, роднини и да гледаш деца на работа с дежурства... и понеже ситуацията с Украйна е от "вчера" и буквално никой още никъде зад граница не е пратен по нежелание,  мога да ти кажа напълно отговорно, че Украйна е най-малкият ни проблем при намиранито на ентусиасти, готови да учат 5 години и после 10 да изплащат вложеното с труд в системата.
Сега дъщеря ми може да е спокойна и има идеи за специализация в Бургас, Стара Загора,  Пловдив, Пазарджик и София, но тези идеи и възможности може да се ограничат или увеличат с бъдещ човек до нея. Но след като в Александровска и посягаха да я бият близки на пациент, докато тя отива на упражнение само защото е с лекарски екип, вече се замисля и за чужбина. Животът не е само баница от разградски бабички.

Леле, щом и тук стихнахме до осигуровките на държавните служители... Аз вярвам в образованието и че един народ трябва да е образован, а не неук. За това съм ЗА да има безплатно или ниско платено образование, но трябва да има и качество. Защото съм свидетел на качеството, търсейки хора.

Понеже вие чепкате само висшето такова, за мен генералният проблем тръгва от началното образование. И проблемите се генерират нагоре, акто снежна топка. И не говорим само за елкарите. Един лекар, за да изкарва по 8-10 К, както някой отбеляза по-горе, минава през една ниско платена специализация. Същевременно какво прави държавата, за да стимулира специализации на по-редки специалности. С какви специалисти ще напълнят деткста болница, някой ден, като доживеем да я направят? Ами медицинските сестри, ами санитарите. Защото то здравната система е организъм.

Май много политизирахме темата, а не й е това идеята. Съжалявам, че аз изкоментирах таксата във ВВМУ.