БНД изкара книжка "на дърти" години, и дете имахме вече. Аз след него. Тегаво беше, тепърва се учеше да шофира, да обслужва кола. За това искам децата ми да имат по-ранен шанс. И на двамата купихме коли. Щерката сама си я обслужва с малка помощ от нас. На синкото помагаме повече за колата, но бензина си го плаща от джобните. Като почне работа, ще си плаща всичко сам. Щеше да ми е от полза ако нашите ме бяха записали на курсове и ми дали кола като бях на 18г, ама тц. За това щом имаме възможност, помагаме.
- Публикувана: 1 фев. 2026, 05:45 ч.
- Последно мнение: 7 фев. 2026, 16:48 ч.
Плам пламти! Котел бълбукай! Адска смес мехури пукай! Февруарска вещерска и спортна
Подкрепям аргументите на Донси. Изкарах курсовете на 16 и от ден първи на 18 подкарах семейната кола. Тъй като беше преработена за инвалид, с разменени места за газ и спирачка, решихме и се научих да я карам само нея. Беше ни от голяма полза. Давали са ми я и за развяване насам-натам, оценявам, че баща ми се е лишавал от превоз заради мен 
. С първата заплата напълних резервоара до горе. По-късно ми помогнаха да си купя първата лична кола. Колата ми дава независимост и до днес много държа да си имам личен автомобил. За млад човек е от полза.
. С първата заплата напълних резервоара до горе. По-късно ми помогнаха да си купя първата лична кола. Колата ми дава независимост и до днес много държа да си имам личен автомобил. За млад човек е от полза. 
Брютро
Не знам как Недовършений е тоооооолкова спокоен. Получили сме анализа за азбест на къщата и той още не го е отворил. Аз вече язва хванах от стрес. Да не говорим, че цяла нощ не съм спала заради една джофра, дет ми говорила на въпреки
затуй в наш род мрем млади, а те са столетници.
Татко ми избра първата кола, аз си я платих, но той я разработи в един познат гараж и си беше платил.
На сестра ми ù помогна мн финансово за покупката - също Шкода на старо и сега НМ я кара. Иначе останалите фактури сме си ги платили ние
Не знам как Недовършений е тоооооолкова спокоен. Получили сме анализа за азбест на къщата и той още не го е отворил. Аз вече язва хванах от стрес. Да не говорим, че цяла нощ не съм спала заради една джофра, дет ми говорила на въпреки
затуй в наш род мрем млади, а те са столетници. Татко ми избра първата кола, аз си я платих, но той я разработи в един познат гараж и си беше платил.
На сестра ми ù помогна мн финансово за покупката - също Шкода на старо и сега НМ я кара. Иначе останалите фактури сме си ги платили ние
Здравейте,
курс изкарах на 45 г., купих си първата колапреди да ми излезе книжката - форд КА. Преди няколко месеца го продадох но още страдам за него. От 15 + години всеки ден шофирам - не си представям живота си без автомобил.
А толкова късно станах шофьор защото за моите родители в онези времена съм нямала нужда, той мъжа ми щял да кара кола, на мен не ми трябва. после студентство, майчинства, работа и те години си минаха. Но съм много доволна от себе си, че на такава възръст се справих с курса от първи път и сега се имам за приличен шофьор.
На децата сме финансирали курсовете още преди 18 г., на сина купихме първата кола, после той ми я даде да я карам аз а си купи друга по- нова. Дъщерята не иска, живее в София, Младост 1 до метростанция, работи от къщи и каза не ми трябва. но тя е в ай ти сферата и ако реши може и нова да си купи.
Стана дълго.
Хубав ден!
курс изкарах на 45 г., купих си първата колапреди да ми излезе книжката - форд КА. Преди няколко месеца го продадох но още страдам за него. От 15 + години всеки ден шофирам - не си представям живота си без автомобил.
А толкова късно станах шофьор защото за моите родители в онези времена съм нямала нужда, той мъжа ми щял да кара кола, на мен не ми трябва. после студентство, майчинства, работа и те години си минаха. Но съм много доволна от себе си, че на такава възръст се справих с курса от първи път и сега се имам за приличен шофьор.
На децата сме финансирали курсовете още преди 18 г., на сина купихме първата кола, после той ми я даде да я карам аз а си купи друга по- нова. Дъщерята не иска, живее в София, Младост 1 до метростанция, работи от къщи и каза не ми трябва. но тя е в ай ти сферата и ако реши може и нова да си купи.
Стана дълго.
Хубав ден!
Ние купихме кола на голямата, някакво хюндайче на нейната възраст, 20-годишно. Очукано и пребито, но детето си го харесва, да трупа стаж там. Горивото си го поема, тя не харчи и 50 евро на месец. Другите разходи - баща й. С което изобщо не съм съгласна и сме решили от тази година всичко да е на неин гръб. Най- важна е застраховката, за млад шофьор и стара кола сигурно ще е хилядарка. Чакам да станат 2 години, откакто е шофьор, и ще я прехвърляме на нейно име, да трупа история освен всичко друго. Аз за 10 години тук никога не съм имала на мое име, не знам ако се наложи, колко ще ме обуят
Аз бих изчакала с колата,поне да стане студентка.Последна година в училище ми е рано,а и не виждам реална нужда-да отиде на училище с кола?Щото пък за излизане вечер съвсем не бих дала кола.Но аз съм консерва де.За опита -ще и нужен,но не е нещо,дето да не може да почака година или две..
Моите родители подариха колата на Вятъра. Аз плащам всичко по нея, защото той още е ученик, всеки ден я кара, ходи на училище с нея. Знам как караше след като завърши курса и го виждам как кара сега. Вози и мен насам натам, справя се отлично и на дълъг път. Като най-голяма грешка си отчитам късното вземане на книжка и факта, че не си взех веднага кола и не седнах да карам редовно. Започне ли работа ще си я обгрижва сам.
Аз разбирам,че всеки пише от своя опит, ама да взема да се оправдая. Това,че така действаме с децата си , не значи че не ги мислим, не сме подкрепа и тн.н. Напротив, даже много напротив.Защото виждам как ни търсят за съвет, за подкрепа и какво е отношението към нас Работят от малки, защото можехме да им го осигурим в семейната фирма, разбира се. Но щерката докато беше ученичка правеше преводи за една фондация, така си финансира шоф. курсове. Синът е друга бира, той разтоварваше наравно с работниците, изпълняваше други задачи, за които му се плащаше.От 17 г работи там, където и сега .На сестра му сме давали определена издръжка като студентка, но далеч недостатъчна за охолен студ. живот. На него също. Никой от двамата не ги иска тези пари, ние ги превеждаме, те стоят по сметка. Но за щерката 4 години бяха спестени пари, сами си направиха сватбата. Синът събира за самоучастие за жилище , иска нещо инвестиционно да си вземе.
Ето защо смятам, че в нашият случай този модел работи. Когато са разчитали само на джобни, давахме ги в началото на месеца и нито лев повече.Да се учат да планират разходи.
Ето защо смятам, че в нашият случай този модел работи. Когато са разчитали само на джобни, давахме ги в началото на месеца и нито лев повече.Да се учат да планират разходи.
Момичета, понеже точно вчера водих разговор с щерката по въпроса за кола. При вас кой поема разходите за автомобила? Вчера ѝ казах, че за купуването - ясно, ще помогнем. Но автомобилът си върви с разходи, които шофиращият за мен трябва да може в голяма степен да поеме. Не си представям “Дай за бензин, дай за ТП или ГО”. Та и казах, че ще трябва да заработва нещо, преди да мисли за кола. Тя пък каза, че тогава ще кара семейната, което също не е вариант, защото сме с една кола и разчитаме на нея. От друга страна, не искам и да започне тепърва на 25г. (примерно) да се учи.
Този разговор скоро го водихме с отрочето. Да уточня, че той е пълнолетен и се издържа сам. Сметнахме колко струва покупката на кола и какви са годишните разходи - винетка, зона за паркиране, застраховки Каско и ГО, годишен преглед, смяна на масло, евентуални ремонти. Накрая стигнахме до мнението, че е по-добре да се ползва градски транспорт за работа и наемане на кола за пътуване извън града.
Всичко стана толкова скъпо, че не си струва вече да поддържаш повече коли. Даже ние (аз и ММ имаме отделни возила) ще продаваме едната кола.
купих си първата кола преди да ми излезе книжката - форд КА. Преди няколко месеца го продадох но още страдам за него.
И аз.
