Във Франция сексът вече не влиза в брачните задължения.

Никъде съдът след 2009 г. не приема за банкови сметки, че са СИО.
При развод по взаимно съгласие страните могат да се споразумеят каквото си искат и съдът нито преди, нито сега има основание да им откаже утвърждаване на споразумение, стига то да не противоречи на закона - независимо дали засяга банкови сметки, кой ще плаща кредита и т.н. Утвърждаването на такова споразумение не противоречи на СК от 2009 г. и не води до извод, че съдът не знае за промяната от 2009 г. относно СИО.

А защо приема верността като задължение?!

Защото все още бракът има стария си смисъл и задълженията на съпрузите не са изчерпателно и подробно изброени в закона, а следват от разбирането в обществото за брак и за добросъвестност. Както в КТ не е написано изрично, че не бива да ходиш по долни гащи на работа или да пречиш на колегата си, като вдигаш шум.

Ами ето това е - няма стария си смисъл.
Както писах - има си морални, етични и всякакви други общоприети норми, които не водят до задължителност.

Всъщност, не ние извъртаме нещата. Доста по-назад писах, че никой не твърди, че системният отказ от секс при наличие на желание от партньора е ок. Твърди се, че ако сексът е вписан като задължение, това прави всякакъв отказ нарушаване на това задължение, съответно дава право на единия да изисква, дори когато другият не го желае. Контра аргументът беше, че ако сексът отпадне като задължение, много жени ще спрат да правят брачен секс. Което би означавало, че много жени правят секс, само защото законът ги задължава. Тоест, бракът бил застрашен, защото нямало да има кой да прави задължителен секс с мъжете, и те нямало да искат брак. Притеснение, че жените ще откажат да сключват брак, защото няма да искат да правят секс насила, не беше изразено. Нито пък някой призна, че прави секс само по правно задължение. Изобщо, голяма забава И това при все, че никой не вменява задължение да се стои в брак без секс, та явно драмата е някъде другаде


Доста по-назад питах и пак питам, кой твърди, че перманентният отказ е ок? Аз конкретно неколкократно написах, че при отказ на едната страна да прави секс, решението е развод. Ако целият зор е свързан с делбата на активи, има други начини да се регламентира, например с предбрачен договор. Мен не това ме интересува и моят проблем не е свързан с финанси, а именно със сексуална принуда, идваща от липсата на право да откажеш нещо, което си "длъжен" да правиш.

За да говори някой за липса на секс и претенции към него в брак, значи преди това е съществувала презумпцията, че такъв има.
Има брак, има интимност, не по задължение.
Няма секс, няма интимност, няма брак.
Това е естествения ход на нещата в един брак.
Всичко останало е нанаждане на адвокати.

Решението ВИНАГИ е развод, друго няма.  И при неизпълнение на брачни задължения - т.нар. брачно провинение, пак решението е развод. Не е затвор, не е принуда. Няма друго решение. И във Франция няма, и тука няма. Във Франция може до 1990 съпружеското изнасилване и да не е било престъпление, не знам; тука никога не е било така (т.е. никога не е било позволено), поне в последните 80 години.
Въпросът е единствено по чия вина е при перманентен отказ на секс.

Не е вярно, че задължение е равно на задължително изпълнение. Ето, все още в нашия СК, за френския не знам как е, стои задължението на съпрузите да живеят заедно. Задължение, писано. Кое го различава от секса? Ако единият напусне по своя воля, пак решението е развод, нали, не е завличане насила обратно на секундата. Както преспиване една нощ при мама не е отказ от съвместно живеене, така и отказ на секс един път не е отказ от секс изобщо.
Е, каква е разликата в последиците между отказ от съжителство перманентно и отказ от секс перманентно? Все не може насила и все развод е решението.

Кажи и за изневярата - изневерилият според теб виновен ли е за развода? Според Аида от 2009 насам - не. Съдебната практика не го споделя. За у нас все говоря.

При перманентен отказ от секс, трябва да се търси причината за отказа, за да се прецени има ли вина и у кого е тя. Но аз питам, нужно ли е сексът да е брачно задължение за липсата му да е причина за развод? Или въпросът е във вината? И ако е във вината, защо е важна тя?

Нито живеенето заедно, нито изневерята са еквивалентни на секса. Като начало, при изневярата имаме настъпване на действие, което се очаква да не се извършва, а при отказът от секс имаме липса на действие, което се очаква да се извършва. Но ако ще питаме нещо, то трябва да е - ако някой завлече друг да живее насила с него, само защото са женени, ок ли ще е, само защото има такова задължение? Защото що се отнася до секса, такива случаи има.

Последният въпрос очевидно няма как да е към мен, защото не се връзва с нищо, което съм казала. След като аз самата твърдя, че нито е ОК, нито е позволено да завлечеш някого вкъщи, ВЪПРЕКИ че живеенето заедно е писано в закона задължение, няма как въпросът да е към мен.

Извинявам се, не е заяждане, ама това ми звучи почти в стил Божинката: "Враца е като Ню Йорк, но по-различна".  Не се подигравам.
Едното е действие, другото е бездействие, третото е пак действие, едното е записано поне в нашия закон задължение, за другите се питаме тук дали са задължения, и в крайна сметка и за трите решението е все развод, никой не е твърдял нещо друго - така че очевидно от това, че решението е развод, не следва извод, че задължение няма.

Ми нали аз го казах това. Вие ме питате как се доказвало, ли беше.
Ако е вярно "сексът не е брачно задължение", то следва, че няма защо да търсим причина, защото секс може да се отказва без основателна причина, без ограничения, вкл. във времето, и без обяснения.
Вина без нарушено задължение няма.

Много се говори за вина в тази тема, но повечето съвременни държави отиват към така наречения "no fault divorce", където не се търси вина на нито една от страните и всяка страна може да подаде искане за развод, като понеже не се търси виновна страна, обстоятелства като изневери и неправене на секс не оказват влияние върху разпределянето на имуществото, правата над децата и т.н.

Според мен, това е правилният подход, като в България за съжаление, все още не сме стигнали такова ниво. Разводът тук е по взаимно съгласие без да се търси вина или, ако едната страна не е съгласна може да се стигне до съд, разглеждане на доказателства и включително, да се отсъди и, коя е виновната страна при искане на съпрузите, което да окаже влияние на неща като издръжки, делба на имущество и т.н.

За мен сексът е естествена част от брака, но е абсурдно това да бъде изискване. Просто човешкото желание е толкова сложно и не подлежи на контрол, че няма как да бъде нещо задължително. Ако в даден момент човек не изпитва желание, как да се накара на сила да иска? А правенето на секс без желание и по задължение отива в едни много грозни сценарии. Обратната страна на монетата е, че не е редно да се държи насила един човек обвързан във връзка, която не го удовлетворява и ми се струва напълно естествено да може едностранно да се прекрати брак, без да търсиш съгласието на съпругата/съпруга си и без да трябва да се обясняваш на държавата какви точно са ти причините (без значение дали те са липса на секс или каквото и да било друго).

Като не може да се накара насила, казва: "виж какво, вече не искам секс с тебе, не ме привличаш, навит ли си, или да се развеждаме по взаимно съгласие?" и действа според случая. Това е коректното, значи и правомерното поведение.

"Задължение", а особено на плоскостта на личните и семейните отношения, не означава нещо, което се изпълнява с физическа принуда, нито нещо, което е точно описано като вид, количество и периодичност. Не е нужен никой от тези елементи, за да го квалифицираме като задължение. Преценява се през общоприетото и добросъвестното.
Обратно - "няма задължение" се разбира в смисъл "няма никакви санкции, ако не се изпълни". Разводът по вина също е вид санкция.


Какво ли ще е тогава "нивото"(?) на Франция, не ми се мисли.
Бай дъ уей, точно в България:
1. Всяка страна може да поиска и да получи развод.
2. Вина, секс и изневери нямат значение нито за децата, нито за подялбата на имуществото.


За съжаление било, викаш?

Не съм минавал през развод (да чукна на дърво), така че не съм напълно уверен, но до колкото разбирам в България вариантите за развод са два:
1. По взаимно съгласие
2. Едностранно прекратяване, чрез завеждане на иск, при "дълбоко и непоправимо разстройство на брака, което се доказва пред съда". В този сценарий едната страна може да поиска и съдът да се произнесе, коя е виновната страна (което не знам дали може да доведе до някакви реални последствия).

С други думи, ако правилно разбирам, не може едностранно да получиш развод, без да доказваш някакви обстоятелства или основания. За това и писах "за съжаление". За мен е нормално да можеш да се разделиш, без да даваш обяснения или основания.

Ако разбирането ми е грешно, това разбира се променя нещата.

Не че съм запозната с разводите по целия свят, но ще се учудя да има много държави, в които да е позволено едностранно да си грабнеш чукалата и никой да не ти държи абсолютно никаква сметка дали си бил изправна страна като съпруг.
У нас понасяш разноските по развода, ако не си бил и ако другият съпруг поиска. Във Франция може и нещо повече, щом е било толкова важно, че да се стигне до Страсбург.

Грешно ти е разбирането, Съзвездие.
Грешно е разбирането на много хора, че у нас разводът е два вида - по взаимно съгласие или по вина.

Умишлено не вземах участие в темата, защото ми беше интересна женската гледна точка.

Освен законовите текстове, които бяха цитирани, всичко друго мина и през моята глава, включително и това, че ако наистина се приеме, мъжете ще имат още по-малко желание да се женят.

Както и други отбелязаха - бракът се превръща в бизнес със строги правила дефинирани в законите.

Доста далеч от романтиката с която се свързват чувствата между мъж и жена.

Апропо: Никой не пита георинята от репортажа защо е търпяла 20 години.
Развод може да се поиска по много причини, но тя не го е направила.
Явно е имало доста основателна причина да прави секс без да го иска.