Във Франция сексът вече не влиза в брачните задължения.

[/spoiler]

Магдена, прочела съм цялото решение, дала съм линк за повече информация. В предния пост съм обобщила, като съм цитирала малка част от него.
Както знаеш, в решенията на ЕСПЧ се цитират членове и закони от националното право (виж т. 20 от решението).
Причини за развод при тях са 4 - взаимно съгласие и вина.Нашето "несходство в характерите" във Франция се разделя на 2 неща - разстройство на брака и разстройство на брачните отношения. Има дефиниция: „Необратимо разстройство на брачните отношения е резултат от прекратяване на съжителството между съпрузите, когато те живеят разделено в продължение на две години към момента на подаване на молбата за развод.“

И в т. 92 ЕСПЧ казва точно това, при липса на секс, искащият секс може да подаде ПРЪВ молба за "Необратимо разстройство на брачните отношения", приравняват се на живеят разделени. Няма вина в другия.

Отделно ЕСПЧ прави на 2 стотинки френските съдии, вкл. тяхното ВКС.

Както пише Лъвица - развод да, вина не. Все едно причината е несходство в сексуалните характери.

EDIT: Колкото до това: "Колкото до българските съдии, те са свикнали да бъдат плюти, подигравани и обвинявани, че заради тях данъкоплатецът плаща, няма страшно.
Права си, че други мерки трябват - за грешни съдийски решения да има финансови и дисциплинарни санкции. И затова лесно свикват "плюене и подигравки", защото реално не носят финансова и морална отговорност.

Ако имам някакво задължение, бих искала да знам какви са извинителните причини да не го свърша, а не да го свърша от страх да не бъда подведена под отговорност.

Чакам с нетърпение да разбера как се доказва втория параграф. В случая, който Биборана цитира, е имало извинителни причини и жената пак е излязла виновна. Затова и законът трябва да се промени.

Лъвица,
Конкретното дело е имало "основателни причини" за отказ от секс.
Но ЕСПЧ твърди, че може да има отказ и без основателни причини - казано просто "аз решавам за моето тяло".
от т. 62: Следователно правото на зачитане на личния живот трябва да се разбира като гарантиране на сексуалната свобода (вж. вече J.L. срещу Италия, № 5671/16, § 134, 27 май 2021 г., и M.A. и други срещу Франция, № 63664/19 и 4 други, § 138, 25 юли 2024 г.) и правото на разпореждане с тялото (Pretty, цитирано по-горе, § 66, и K.A. и A.D. срещу Белгия, № 42758/98 и 45558/99, § 83, 17 февруари 2005 г.).

Съгласна съм със закона.
Дори и в брак е по желание,  не задължение.

Ми не, Биборана. Ако за "грешни решения" трябва да има финансови и не знам какви санкции, както иска целокупният български народ, просто няма да има никакви решения. Азбучна истина е, че не е случайно освобождаването на длъжностно лице от гражданска (финансова) отговорност за "грешни" (според някой по-горен) решения, защото иначе просто никой няма да поема отговорност да взема каквито и да е решения.

Лъвица, не знам какво чакаш с нетърпение, но както тук във форума давате мнения кой крив и кой прав, кой виновен и кой - не, така и "се доказва вторият параграф". Всичко в един брак, точно както и в една зададена тема за отношения в Бг-мама, е въпрос на преценка за коректност, дължимост и добросъвестност, за да се прецени защо е разстроен, и няма нищо шокиращо във "втория параграф" (абзац).

Колкото е задължително съпрузите да живеят съвместно (това го пише в СК), горе-долу толкова е задължително да правят секс. Ако и двамата не искат, не е проблем. Ако само единият не иска, другият няма право нито да го довлече вкъщи за косата, нито да го изнасили, но това не означава, че отказът - перманентният - "е ОК". Ако единият напусне жилището или откаже секс, най-естественото нещо е да се прецени защо, с основателна причина или не. И това, дали е основателна, или не, ще има решаващо значение за вината.
Както няма принудително довеждане вкъщи (пише, да повторя, за съвместно живеене), така няма и принудителен секс, но това не е равно на "съпрузите не са длъжни да правят секс", както не е равно на "съпрузите не са длъжни да живеят съвместно". На свой сред  пък "имам право да откажа в конкретен момент" не е равно на "не съм му длъжна по принцип да правим секс в брака".

Никой тук не е защитавал тезата за задължителен секс в точно този момент. Това е ваш опит да извъртите нещата.
Въпросът  май наистина опира до пари - единият (не е нужно да е мъжът) системно не получава секс и подава молба за развод. Другият не се съгласява да е по взаимно съгласие и тогава идва въпросът за вината, защото виновната страна ще плаща. И ако се приеме, че сексът изобщо не е нещо присъщо на брака, тогава излиза, че искащият развод е виновен и трябва да плаща, понеже той иска развод без уважителна причина, по някаква си негова прищявка и каприз, разбирате ли.

Не разбират.

Не излиза това, нито логически, нито от решението на ЕСПЧ.
Ако единият иска секс, другият не - се развеждат без вина по този въпрос.

Сексът е лично решение (преди и по време на брака), а не задължение. Ако единият иска 5 деца, другият 0 - виновни няма. Никой не е длъжен да има деца в брака, нито бройката е задължителна. Съдът ги развежда без вина и единият търси с кой да се секси за 5 деца, другият да прави безопасен секс, без деца.  Сексът (природно и исторически) цели създване на деца. Затова давам този пример.

Точно това е. И очевидно не касае например тежко заболяване, тогава никой (даже съдията) няма да вмени вина на съпругата, задето е болна, а именно когато единият съпруг каже "моето тяло си е мое" и толкова - е, тук вече това няма да е негова вина в процеса. Добре де, но ако мъжът каже "моята чушка си е моя, ще я я топя където искам", и тогава ли няма вина?

По това дело ЕСПЧ казва, че съпругът може да поиска развод без вина (несходство в характерите). След това да си топи чушката където реши. Нито логически, нито ЕСПЧ казва, че заради отказа на жената за секс, това дава право на мъжа за други действия освен за развод. Ако е топнал чушката, съдът ще решава друг въпрос, вероятно по други членове от френския закон.

Значи ако неполучилият секс съпруг се удовлетвори другаде това е вина, но ако не получава не е нищо?

Иначе по питах ИИ да систематизира нещата:

При липса на съгласие от едната страна, разводът се осъществява по исков ред (чл. 49 от Семейния кодекс), като ищецът трябва да докаже пред съда, че бракът е „дълбоко и непоправимо разстроен“. Процедурата включва подаване на искова молба, доказване на факти за невъзможно съжителство (насилие, изневяра, сериозни разногласия) и съдебно решение.

Основни аспекти на развода без взаимно съгласие:

    Исков ред: Съпругът, който иска развод (ищец), подава молба, а другият (ответник) има право на отговор.
    Дълбоко и непоправимо разстройство: Не е достатъчно просто желание – трябва да се представят доказателства (свидетели, документи), че връзката е обективно невъзможна за продължаване.
    Причини: Причините могат да бъдат разногласия, насилие или други обстоятелства, разрушили брака.
    Съдебно решение: За разлика от взаимното съгласие, тук съдът задълбочено разглежда причините и постановява решение, след като разстройството бъде доказано.

В този случай съдът може да се произнесе по вина за разстройството на брака, което влияе на въпроси като издръжката и имуществените отношения.

Ами ние освен че не сме твърдяли, че всяка заявка за секс трябва да се одобрява на минутата, не сме казали и че френските съдии са били прави / френската съдебна практика в това отношение или френският закон са справедливи за нейния случай.

Казваме само, че съждението "сексът не е брачно задължение" води до абсурдни резултати.


_____

Ама наистина - защо чушката след развода, а отрязването на всякакъв секс да не е проблем и преди развода, винаги, не само конкретно в случая с грубо отнасящия се мъж на французойката? Както каза Флип, и неговата чушка си е негова.

Искам само да ви кажа, че СК от 1985 г. (отм.) е предвиждал като законово задължение съпрузите да си бъдат верни. Разпоредбата изрично предвиждала "взаимно уважение, общи грижи за семейството, разбирателство и вярност".
Това обаче до 2009 г., когато старият СК е отменен. В новата разпоредба верността липсва. 
Защо ли, може всеки да си отговори...

Морално, етично, нравствено, сиреч правилно съобразно общоприетите човешки норми е, че между съпрузите трябва да има интимност и да правят секс, но това за бога не може да се случва по задължение, още по-малко пък законово определено такова. За да има задължение, трябва задължително да има и санкция за неизпълнението му. Във Франция - развод. В България? Не ми се е случвало по мои дела, не съм попадала и на подобна практика. Тя не иска поради нейни чисто лични причини да прави секс и бракът се прекратява по нейна вина?! Ама през това време си гледа двете деца и отглежда и мъжа като трето дете, ама виновна?! Стига бе...
Ето - посочих горе - нямаме задължение за вярност... Тоест законодателят според мен тотално е изключил интимните отношения от чисто съпружеските в двойката.
Това са моите 5 цента по темата.

Аида, ами още я сочат страните изневярата като брачно провинение и още съдът я брои за такова. Повече от 15 години съдът у нас не е разбрал, че съпрузите вече нямат задължение да не си изневеряват.

Тук останалите във форума не разбрах дали са съгласни, че и чушката на мъжкия съпруг си е негова и където иска, там ще я топи. При това - без оглед дали жена му го е оставила на сухо, или не. За вярност не пише в нашия СК, значи...

От друга страна, както писах, задължението за съвместно живеене си стои в СК. Ако онова за изнасилването е валиден аргумент, то значи и при напускане на жилището другият има право да те върне насила, както и друго - без значение е защо си напуснал, щото съпругът те тормози, или защото за кеф. Нали нямала значение причината, ако има задължение. Е - има писано задължение за съвместно живеене. Какво следва?

До абсурдни изводи се стига така.

Изнасилване между съпрузи е престъпление от 1990 година пишеше. Във Франция.
Вече не знам кое коментираме - Франция, България?!

В България все още съдът си пише решения като преди 2009г., по тогавашните разпоредби. Включително и за банковите сметки, които също от 2009 вече не са общи, ама още го пишат и това. Така че хайде да не гледаме какво пише съдът, а да видим какво казва законът, неслучайно го писах.