Във Франция сексът вече не влиза в брачните задължения.

Всичко е пари във Франция, а не секс. Както предполагах, в съдебните решения пише за "отказ от секс", но реално става дума за плащане на разноски по делото и обезщетения - около 44 500 евро.
Намерих решението на ЕСПЧ "H.W. c. FRANCE (Requête no 13805/21): https://hudoc.echr.coe.int/bul#{%22itemid%22:[%22001-240199%22]} За съжаление не е налично на англисйки, но с google преводач горе-долу се разбира.
Постовете на Fever Ray са най-точни, в духа на решението на ЕСПЧ. Ако българските съдии мислят като френските, в ЕСПЧ ще ни осъждат и по този параграф.
 
Мъжът е стоял 11 г. без секс и не е поискал развод. Жената е му е спряла секса, заради инцидент в метрото и други тежки здравословни проблеми.
През 2015 г жената иска развод по вина на съпруга си, издръжка за едно от децата и 8000 евро обезщетение за лошо поведение на съпруга си по време на брака.
За да не плаща нищо, мъжът подава контра-иск за развод по вина на жената, поради отказ от секс. И печели на 2-ра и 3-та инстанция.
Съдебните разходи във Франция са били 36 500 евро (така мъжът е спестил да плати 44 500 евро)

Какво пише ЕСПЧ:
91. Съдът не може да приеме, както твърди правителството, че съгласието за брак предполага съгласие за бъдещи сексуални отношения. Подобно оправдание би направило брачното изнасилване неосъдимо.
C). Според Съда съгласието трябва да отразява свободната воля за участие в конкретна сексуална връзка, в момента на възникването ѝ и като се вземат предвид обстоятелствата ѝ.

92. ...Той отбелязва, че съпругът на жалбоподателя е имал възможност да поиска развод на основание необратимо разстройство на брака. В това отношение той е бил длъжен да се съобрази с разпоредбите на член 1077 от Гражданския процесуален кодекс, като подаде това заявление като първичен иск, а не като вторичен иск, както е направил в настоящия случай (параграфи 13 и 60 по-горе). Следователно защитата на неговите права е могла да бъде осигурена по други начини.

Обобщено: Бракът не е вечно съгласие за секс. За всеки тек си трябва отделно съгласие, един и вид и двамата да полагат усилия да се харесат на другия.
При отказ от секс за дълго време, страната, на която е отказано, може получава развод, но не без другата страна да е виновна и да плаща обезщететение

Досега французойките са били длъжни да правят секс. Българките не сме.
Кои правят повече това е въпросът.

Е, то ако не е въпрос на пари, нямаше и до Страсбург да се стигне. Не си струва зора.
Но въпросът остава.

Даже по-лошо, мъжка проституция. Ако съпругата отказва секс, при развод "наплаща" на мъжа си.

Аз не виждам ЕСПЧ някъде да е написал това, което тълкувате вие, а именно - че никога спирането на секса не е свързано с вина.
В конкретния случай жената го е спряла, СЛЕД като отношенията им са били разстроени. Никой български съдия не би приел, че тя е отказала ей така напук и с това е разстроила брака. Но не защото принципно не му е длъжна на тоя да му прави секс само защото и е мъж, а защото по причина у него (или извън нея) се е стигнало до това, да изгуби желание. Тук е разликата, която ми се струва, че не усещате. В България се гледа цялостната картина на брака, за Франция - не знам.

Впрочем и с ЕСПЧ не съм съгласна в изречението за брачното изнасилване - казахме по-горе за трудовите задължения и насилственото им изпълнение. По същата логика можем да кажем: разбиране, че трудовите отношения включват задължение за работа, би оправдало физическата принуда на работника да аработи. А знаем, че хем е задължение отвсякъде, хем не може да се изпълни с физическа принуда. Та явно нещо логически не е таман в тоя аргумент за изнасилването.

Колкото до българските съдии, те са свикнали да бъдат плюти, подигравани и обвинявани, че заради тях данъкоплатецът плаща, няма страшно.

Много интересна дискусия относно термина „семейни задължения“ като  евфемизъм на думата „секс“, възникнал в стари времена при определени култури и религии, когато единственият легален начин един мъж да прави секс с жена (освен с професионалистките, ако в населеното място е имало такива) е бил бракът. И това вкарва и елемента на задължение – той си плаща под някаква форма за правото да прави секс с една жена, която освен това му осигурява наследници и може би някаква зестра.
Днес обаче бракът не е задължителен елемент за секс, нещо повече – може спокойно да се съжителства с почти всички права на законово обвързаните. Дори децата, родени от извънбрачните връзки имат пълните права на тези от брачните.
Учудващо ли е тогава, че законодателството се опитва да се осъвремени, макар и с толкова голямо закъснение?
Да, бракът е договор, но не единствено сексуален, а преди всичко имотен. И в брака, освен двамата първоучастници, впоследствие се появяват и други фигури – децата. Така че в един момент нормалните хора започват да се грижат и за техните интереси, освен своите креватни такива.
Ако някой е скандализиран как може двойка, която не прави секс, да продължи да живее мирно и (относително) щастливо, то друг е скандализиран как някой може да подложи собствените си деца на мизерия, насилие от втори партньор на родител или друг вид неблагополучие, само защото някой от родителите е решил да гони сексуалната си удовлетвореност, загърбвайки всичко останало.
Защото да си дойдем на думата – бракът на практика не е само секс, особено днес. Има имоти, общи спестявания, общо домакинство, други придобивки, има непълнолетни деца и задължения към тях, различни от подхвърлена като на куче мизерна издръжка.

Или с две думи – ако правенето на секс не е задължително обвързано с брак, от какъв зор тогава бракът ще е обвързан задължително с правенето на секс?

По същия начин, по който са направени изводите след този въпрос. Затова и пак питам, ти по-малко секс ли ще правиш, ако не е задължителен в брака? Някоя друга? Колко пъти сте правили секс, само защото е задължително?

И да, всеки има право да не иска секс, просто защото не иска в този момент. Ако това е системно, нека се разведат. За това не е нужно сексът да е вписан като задължение. Къде е проблемът?

Във вината за разстройството на брака е проблемът, не знам колко пъти го казах.
Вината предпоставя поведение, отклоняващо се от добросъвестното и дължимото.

Сексът е пари. Или липсата му.
Това показва това дело.
Да не настине и да не се мине едно фрнасе.

Нежеланието е пожелателно и избирателно.
Но институцията брак включва желанието. Не по закон, а по любов.
Ако такова липсва, значи бракът подлежи на преразглеждане.

Ако сексът е задължение, вината за разстройството на брака се търси единствено в липсата на секс, а не в причината за липса на секс. А ако някой не желае да прави секс с друг човек, не е ли вече разстроен бракът? С какво ще помогне сексът по задължение?

Липсата на интимност е някъде на края на листа с причини за развод. Ей сега питах ИИ.

Не е вярно това. Дори и за обикновените задължения не е вярно. Ако имам задължение да се явя някъде в осем, но закъсам в буря по пътя или се разболея, дори за такова конкретно формулирано нещо не нося отговорност, ако за нея се изисква моя вина (т.е. ако не става дума за т.нар. обективна отговорност).
Още повече важи казаното за дължимото поведение в брак.

Ако някой не желае да прави секс, вероятно вече бракът е разстроен, но ако нежеланието е "просто ей така, не съм длъжна", не се дължи на извинителна причина, не е свързано с честно признаване и съгласие/инициатива за развод, пак се стига до въпроса чие поведение е некоректно. Е, там е вината.

Семейството е фирма. Животът заедно върви трудно, ако няма екипна работа. Интимността може и да  не е определяща за това, така че няма нужда да я туряме навсякъде първа.

Напротив. Не съм съгласна. Без интимност имаш ООД или ЕООД. За какво ти е брак, ако липсва интимност?