Намерих решението на ЕСПЧ "H.W. c. FRANCE (Requête no 13805/21): https://hudoc.echr.coe.int/bul#{%22itemid%22:[%22001-240199%22]} За съжаление не е налично на англисйки, но с google преводач горе-долу се разбира.
Постовете на Fever Ray са най-точни, в духа на решението на ЕСПЧ. Ако българските съдии мислят като френските, в ЕСПЧ ще ни осъждат и по този параграф.
Мъжът е стоял 11 г. без секс и не е поискал развод. Жената е му е спряла секса, заради инцидент в метрото и други тежки здравословни проблеми.
През 2015 г жената иска развод по вина на съпруга си, издръжка за едно от децата и 8000 евро обезщетение за лошо поведение на съпруга си по време на брака.
Съдебните разходи във Франция са били 36 500 евро (така мъжът е спестил да плати 44 500 евро)
Какво пише ЕСПЧ:
91. Съдът не може да приеме, както твърди правителството, че съгласието за брак предполага съгласие за бъдещи сексуални отношения. Подобно оправдание би направило брачното изнасилване неосъдимо.
C). Според Съда съгласието трябва да отразява свободната воля за участие в конкретна сексуална връзка, в момента на възникването ѝ и като се вземат предвид обстоятелствата ѝ.
92. ...Той отбелязва, че съпругът на жалбоподателя е имал възможност да поиска развод на основание необратимо разстройство на брака. В това отношение той е бил длъжен да се съобрази с разпоредбите на член 1077 от Гражданския процесуален кодекс, като подаде това заявление като първичен иск, а не като вторичен иск, както е направил в настоящия случай (параграфи 13 и 60 по-горе). Следователно защитата на неговите права е могла да бъде осигурена по други начини.
Обобщено: Бракът не е вечно съгласие за секс. За всеки тек си трябва отделно съгласие, един и вид и двамата да полагат усилия да се харесат на другия.
При отказ от секс за дълго време, страната, на която е отказано, може получава развод, но не без другата страна да е виновна и да плаща обезщететение