Най-големият враг на градинския сопол е топла вода със сол и малко сода (че да не се изгори лигавицата), вместо капки. И чистият въздух.
- Публикувана: 6 фев. 2026, 11:12 ч.
- Последно мнение: 7 фев. 2026, 15:37 ч.
Ние и здравето
Много отдавна мисля, че е крайно време да бъдат забранени рекламите на лекарства по ТВ. То, братче, седнеш да вечеряш и се почва - вагинална сухота, признаци на климактериум, простатата те алармира, цистит, бактерии във влагалището, разстройство - у-жас! Не ме разбирайте погрешно, но ако човек се храни балансирано - най-общо казано си набавя всичко нужно.
Това с антибиотиците е наистина неприятно, защото действително се "култивират" резистентни бактерии и е риск за цялото общество. Освен това, антиваксерките настроения също водят до проблеми, защото започнаха да се "връщат" заболявания, които ако не изчезнали, бяха силно ограничени като разпространение.
Обаче, както преди време се изписваха на кило, така сега да ти изпишат антибиотик е много трудно. Всички са безкрайно предпазливи, а понякога си трябва. Антибиотиците не са зло, но наистина трябва да се използват само когато наистина е нужно. Колкото до добавките - там също трябва много да се внимава, защото една част от тях са откровено вредни. Има една за контрол на кръвната захар, бая народ с диабет си спря инсулина, защото това било достатъчно (чудя се с кой акъл).
Проблемът с имуностимулаторите е друг и според мен - далече от здраве: много е трудно в България да ползваш болничен за дете, особено извън големите градове. И родителите търсят начин да стабилизират децата, за да не им се налага да ползват. Продължава да има хора, които водят деца с алергична кашлица, която я чувам как дълбоко се кърти и тече секрет от носа, който крещи за антибиотик.
Още нещо - мразя генерализациите, но смятам, че в голямата си част ние нямаме добра спортна култура. Мързи ни, обичаме да хапваме, а и тук - отново, смятам, че рекламите имат вина - бях си направила труда да видя какво се рекламира - чипс, някакви хрупанки, сладко, сладко, сладко, все неща, от които нямаме никаква нужда.
Нивото на стрес - несигурността, в която живеем също си казва своето. А и парти културата на голяма част от нас - на маса, 7 степенни менюта, мезета, разядки, сладкотии, обилно количество алкохол и голям процент пушещи си казва своето също. За отслабване - отворете някоя фейсбук група и всеки пита за чудотворно хапче.
Това с антибиотиците е наистина неприятно, защото действително се "култивират" резистентни бактерии и е риск за цялото общество. Освен това, антиваксерките настроения също водят до проблеми, защото започнаха да се "връщат" заболявания, които ако не изчезнали, бяха силно ограничени като разпространение.
Обаче, както преди време се изписваха на кило, така сега да ти изпишат антибиотик е много трудно. Всички са безкрайно предпазливи, а понякога си трябва. Антибиотиците не са зло, но наистина трябва да се използват само когато наистина е нужно. Колкото до добавките - там също трябва много да се внимава, защото една част от тях са откровено вредни. Има една за контрол на кръвната захар, бая народ с диабет си спря инсулина, защото това било достатъчно (чудя се с кой акъл).
Проблемът с имуностимулаторите е друг и според мен - далече от здраве: много е трудно в България да ползваш болничен за дете, особено извън големите градове. И родителите търсят начин да стабилизират децата, за да не им се налага да ползват. Продължава да има хора, които водят деца с алергична кашлица, която я чувам как дълбоко се кърти и тече секрет от носа, който крещи за антибиотик.
Още нещо - мразя генерализациите, но смятам, че в голямата си част ние нямаме добра спортна култура. Мързи ни, обичаме да хапваме, а и тук - отново, смятам, че рекламите имат вина - бях си направила труда да видя какво се рекламира - чипс, някакви хрупанки, сладко, сладко, сладко, все неща, от които нямаме никаква нужда.
Нивото на стрес - несигурността, в която живеем също си казва своето. А и парти културата на голяма част от нас - на маса, 7 степенни менюта, мезета, разядки, сладкотии, обилно количество алкохол и голям процент пушещи си казва своето също. За отслабване - отворете някоя фейсбук група и всеки пита за чудотворно хапче.
При мен действат, обаче таман излекувам едно, идва друго. Ето, тази седмица бях с възпалени сливици...
Истината е вода от люти чушки!
Истината е вода от люти чушки!
За сливиците има билки.
Чудя се защо е създадена тази тема. Кой как се лекува и дали изобщо се лекува не е обществен проблем!
Паниката около ковида отдавна премина. Хипохондриците не преобладават.
Измамите не са само с хранителни добавки. Има и магнитни наколенки, поясчета, чаршафчета и др. Магии, развалянето им......Камъни, които излъчват(?) и отнемат лошите енергии и още и още.......
Някои са истерясали на тема ваксини, а други на тема антибиотици! Има и истерясали антиваксъри! Все крайности.....
Обаче против цигарите и алкохола май няма толкова истерия......За тях даже няма рецепти!
Кой как се лекува и дали изобщо се лекува не е обществен проблем!
Хора, моля ви се, включете се към мрежата, че ви е паднал зарядът. Всеки проблем, който засяга всеки член на обществото, е обществен. А здравето конкретно е проблем от древни времена, за разлика от, примерно, маркетинг ли си завършил, или си само с осми клас.
В последните месеци се наложи да се боря с НАП точно за здравните си осигуровки. Борбата продължава и въпреки че всичко ми е платено, все още нямам осигуровки заради някакви техни измислени правила. Съответно аз чувствам много несигурност за здравето си. По мои наблюдения от ежеседмичното ми висене там, така са още много хора. Съвсем логично е това да се отразява върху начина, по който се грижим за здравето си, след като сме лишени от личен лекар.
Кой как се лекува и дали изобщо се лекува не е обществен проблем!
Хора, моля ви се, включете се към мрежата, че ви е паднал зарядът. Всеки проблем, който засяга всеки член на обществото, е обществен. А здравето конкретно е проблем от древни времена, за разлика от, примерно, маркетинг ли си завършил, или си само с осми клас.
Разбира се, че е не е обществен проблем! Ще бъде такъв, ако се появят опасни епидемии. Дори ковидната не беше такава. Но няма да се появят, защото хигиената е далеч от някогашната, има предостатъчно нови и ефикасни лекарства. Медицината е на много по-високо ниво от някогашното. От чума са си отивали цели градове! Няма как това да се върне в наши дни.
И не как се лекува обществото, а как се лекува всеки отделен човек! Не може той да се чувства задължен на обществото!
Кой как се лекува е обществен проблем, защото ненужното използване на антибиотици влияе на резистентността на микроорганизмите. И когато човек наистина има бактериална инфекция и се налага лечение с АБ, то вече не е толкова ефективно.
Има значение и за имунитета. Когато дъщеря ми беше в детската градина, имаше родители, които вдигаха скандали, защото учителките са ги извеждали (есента, зимата и пролетта). А цял ден м/у 4 стени влияе и още как. Зимата, дори да ги вземем в 16 ч., децата не виждаха слънце. Само се огледайте как са облечени доста от децата на 18-20 градуса навън. Има със зимни якета и шапки...
ConstructiveDestruction, родих преди почти 22 г. и детето ми е отгледано по начина, който описваш. Наистина има хора като описаните от теб, но и много (все повече) с други разбирания. Може би просто в твоя кръг познати са повече, не мога да се съглася обаче, че всички са така. Аз също съм се сблъсквала със страховете на роднини, че е много разголена, че пие само студено, ходи боса, яде сладолед целогодишно, че при заболяване не даваме нищо, освен температуропонижаващи след 38.5 и т.н., но с мъжа ми бяхме на едно мнение и си действахме, както знаем. Един единствен АБ е пила, след доказана инфекция със стрептококи, зарази се след скарлатина в градината. Имахме добър педиатър (възрастна жена, но беше в час с нещата) и не изписваше АБ просто така. След като се пенсионира попаднахме при друга, млада, уж също не дава АБ за нищо, но много скоро се сблъскахме с рецепта за АБ заради червено гърло. Уточнявам, че детето ми няма някакви хронични заболявания, боледува рядко и кара всичко много леко, тогава също състоянието ѝ не беше тежко. Не се съгласи да даде направление за изследване, но в нашите лаборатории поне може да си пуснеш, каквото искаш без такова. Платихме си го сами. Излезе абсолютно чисто и няколко дни по-късно се възстанови напълно.
Проблемът за мен се крие в самите лекари, които предписват лечение. Хората им имат доверие и щом е казал лекар, значи е така. За съжаление няма контрол отгоре, който да следи за лечение "на око". Когато АБ станаха само с рецепта, нашата лична на профилактичния годишен попита - кажете за какви АБ да ви дам рецепта, да си имате в аптечката... Смених я.
Промяната в мисленето ще дойде, когато се променят лекарите.
Има значение и за имунитета. Когато дъщеря ми беше в детската градина, имаше родители, които вдигаха скандали, защото учителките са ги извеждали (есента, зимата и пролетта). А цял ден м/у 4 стени влияе и още как. Зимата, дори да ги вземем в 16 ч., децата не виждаха слънце. Само се огледайте как са облечени доста от децата на 18-20 градуса навън. Има със зимни якета и шапки...
ConstructiveDestruction, родих преди почти 22 г. и детето ми е отгледано по начина, който описваш. Наистина има хора като описаните от теб, но и много (все повече) с други разбирания. Може би просто в твоя кръг познати са повече, не мога да се съглася обаче, че всички са така. Аз също съм се сблъсквала със страховете на роднини, че е много разголена, че пие само студено, ходи боса, яде сладолед целогодишно, че при заболяване не даваме нищо, освен температуропонижаващи след 38.5 и т.н., но с мъжа ми бяхме на едно мнение и си действахме, както знаем. Един единствен АБ е пила, след доказана инфекция със стрептококи, зарази се след скарлатина в градината. Имахме добър педиатър (възрастна жена, но беше в час с нещата) и не изписваше АБ просто така. След като се пенсионира попаднахме при друга, млада, уж също не дава АБ за нищо, но много скоро се сблъскахме с рецепта за АБ заради червено гърло. Уточнявам, че детето ми няма някакви хронични заболявания, боледува рядко и кара всичко много леко, тогава също състоянието ѝ не беше тежко. Не се съгласи да даде направление за изследване, но в нашите лаборатории поне може да си пуснеш, каквото искаш без такова. Платихме си го сами. Излезе абсолютно чисто и няколко дни по-късно се възстанови напълно.
Проблемът за мен се крие в самите лекари, които предписват лечение. Хората им имат доверие и щом е казал лекар, значи е така. За съжаление няма контрол отгоре, който да следи за лечение "на око". Когато АБ станаха само с рецепта, нашата лична на профилактичния годишен попита - кажете за какви АБ да ви дам рецепта, да си имате в аптечката... Смених я.
Промяната в мисленето ще дойде, когато се променят лекарите.
Крие се в лекарите, които вече не искат да пипнат пациент. Поглеждат го през масата от разстояние и предпосват нещо за това състояние. Обаче какво е предизвикало това състояние, с какво е свързано то, какви други симптоми на какви други проблеми има, как са свързани те, как живее човека, как се чувства в същност, как и какво работи, какви са навиците му.... това не влиза в 5 те минути полагащи се на пациент.
Ние при тази лична бяхме повече от 20 г. Не промени начина си на преглед, нито изписването на АБ за нищо. Иначе не ни гледа през бюрото, преглежда си нормално, обаче за каквото и да си отишъл си тръгваш с една и съща рецепта - Тавипек и Аугиментин 
Абсолютно същите са спомените ми от 80-те. Никаква разлика в прегледите и лечението, колко антибиотик съм изпила като дете и ставах все по-зле и по-зле, докато не пораснах и като тийн сама промених начина си на живот по отношение на по-леко обличане, пиене на студено и вече имах избор да не ходя за всеки сопол на лекар.
Абсолютно същите са спомените ми от 80-те. Никаква разлика в прегледите и лечението, колко антибиотик съм изпила като дете и ставах все по-зле и по-зле, докато не пораснах и като тийн сама промених начина си на живот по отношение на по-леко обличане, пиене на студено и вече имах избор да не ходя за всеки сопол на лекар.
Скрит текст:
Сегашната лична е добре. Обръща достатъчно внимние. Последните 5 години съм ходила и на гинеколог, ендокринолог, кардиолог, УНГ (запушено ухо) и съдов хирург за болка, зачервяване и затопляне на крака под коляното. Всичко по касата. Прегледите при всички бяха достатъчно основни и са ме разпитвали от-до.
Съдовият хирург установи, че е ухапване от насекомо още в началото и не съм за него, но въпреки това ме разпита за наследственост, начин на живот и хранене, придружаващи заболявания и ми направи преглед с апарат и на двата крака.
Ендокриноложката ми пусна изследвания, каквито никога не са ми назначавали, откриха се дефицити, които промениха много състоянието ми. И въобще толкова подробен "разпит" не бях имала. И всичко записва, на следващия преглед сравнява промяна в начина на живот и как се отразява на всяка точка. В обикновена държавна поликлиника.
На кардиолог ходих, защото видях, че нощем пулсът ми пада до 50+. И тя, въпреки че каза, че е нормално и въпреки, че нямах други оплаквания и наследственост, ми направи основен преглед.
Попаднах и на дежурен кабинет заради силни болки в гърба и затруднено дишане. Кръвно ми измериха, едни движения с ръцете ме караха да правя за проверка за инфаркт, ръчно ми прегледа гърба, ЕКГ ми направи. Плексит се оказа, изписаното лечение беше ефективно.
Като цяло виждам голяма промяна, дано не са изолирани случаи...
Съдовият хирург установи, че е ухапване от насекомо още в началото и не съм за него, но въпреки това ме разпита за наследственост, начин на живот и хранене, придружаващи заболявания и ми направи преглед с апарат и на двата крака.
Ендокриноложката ми пусна изследвания, каквито никога не са ми назначавали, откриха се дефицити, които промениха много състоянието ми. И въобще толкова подробен "разпит" не бях имала. И всичко записва, на следващия преглед сравнява промяна в начина на живот и как се отразява на всяка точка. В обикновена държавна поликлиника.
На кардиолог ходих, защото видях, че нощем пулсът ми пада до 50+. И тя, въпреки че каза, че е нормално и въпреки, че нямах други оплаквания и наследственост, ми направи основен преглед.
Попаднах и на дежурен кабинет заради силни болки в гърба и затруднено дишане. Кръвно ми измериха, едни движения с ръцете ме караха да правя за проверка за инфаркт, ръчно ми прегледа гърба, ЕКГ ми направи. Плексит се оказа, изписаното лечение беше ефективно.
Като цяло виждам голяма промяна, дано не са изолирани случаи...
Основополагащите е начинът на живот.
Като дете боледувах и правех бронхити, за които ме тъпчеха с АБ. Само дето ми слагах шапка и чорапи дори през лятото, гонеха ме с елечето, затопляха ми водата за пиене, слагаха ми захар за разгазиране на безалкохолните (така и не разбрах какво е лошото във въглеродния двуокис,но намразих завинаги всякакви напитки), чай ми даваха само при болест и то с разтворен вътре амидофен (отврат), потници, якета, ужас. Когато станах на пубертетна възраст, директно отказах прегледи за всяка кашлица, АБ, лекарства и започнах да се обличам както ми е добре на мен (аз обичам леки дрехи, независимо от времето). И изведнъж спрях да боледувам. И така досега, когато съм на 52, с изкл.на свински грип веднъж и буквално под 10 риновируси за по 24 часа през годините.
Същото приложих и към децата си и също (за ужас на бабите, които твърдяха, че ще ги уморя) не са боледували.
Иначе как да няма значение здравната култура на обществото!? Не само бактериите или връщането на отдавна забравени болести, но и развъждането на елементарни вируси, посредством навличане, стоене на 40 градуса пуснат климатик, непроветряване и в същото време активно обикаляне по лекари, което обикновено се случва с градски транспорт и се сеят наоколо зарази.
Имам позната, която буди детето си посред нощ, понеже се е прокашляло насън и го води в спешен кабинет. Казват, че детето е здраво и излизат некадърни, защото след няколко дни детето често развива симптоми минимум на една зараза, често и на повече, лепнати при въпросните прегледи, докато чака с наистина тежки случаи. Междувременно тя му дава "превантивно" АБ и още шепа лекарства, от които детето буквално се срива, защото тялото му трябва да се бори хем с неподходящите хапчета не ги изписва лекар, а има близка джи пи, която ѝ дава рецепти за какво ли не), хем с новопостъпилите вируси от обмяната пред кабинета.
Не позволявам големият ми син да се събира с това дете, въпреки че са на една възраст.
Като дете боледувах и правех бронхити, за които ме тъпчеха с АБ. Само дето ми слагах шапка и чорапи дори през лятото, гонеха ме с елечето, затопляха ми водата за пиене, слагаха ми захар за разгазиране на безалкохолните (така и не разбрах какво е лошото във въглеродния двуокис,но намразих завинаги всякакви напитки), чай ми даваха само при болест и то с разтворен вътре амидофен (отврат), потници, якета, ужас. Когато станах на пубертетна възраст, директно отказах прегледи за всяка кашлица, АБ, лекарства и започнах да се обличам както ми е добре на мен (аз обичам леки дрехи, независимо от времето). И изведнъж спрях да боледувам. И така досега, когато съм на 52, с изкл.на свински грип веднъж и буквално под 10 риновируси за по 24 часа през годините.
Същото приложих и към децата си и също (за ужас на бабите, които твърдяха, че ще ги уморя) не са боледували.
Иначе как да няма значение здравната култура на обществото!? Не само бактериите или връщането на отдавна забравени болести, но и развъждането на елементарни вируси, посредством навличане, стоене на 40 градуса пуснат климатик, непроветряване и в същото време активно обикаляне по лекари, което обикновено се случва с градски транспорт и се сеят наоколо зарази.
Имам позната, която буди детето си посред нощ, понеже се е прокашляло насън и го води в спешен кабинет. Казват, че детето е здраво и излизат некадърни, защото след няколко дни детето често развива симптоми минимум на една зараза, често и на повече, лепнати при въпросните прегледи, докато чака с наистина тежки случаи. Междувременно тя му дава "превантивно" АБ и още шепа лекарства, от които детето буквално се срива, защото тялото му трябва да се бори хем с неподходящите хапчета не ги изписва лекар, а има близка джи пи, която ѝ дава рецепти за какво ли не), хем с новопостъпилите вируси от обмяната пред кабинета.
Не позволявам големият ми син да се събира с това дете, въпреки че са на една възраст.