Намерих книгата, спомената от Милен, онлайн. И наистина има този цитат вътре.
Искам Ралица и София да го прочетат. Особено София. Ще ми е много интересно как ще извърти факта, че бай лама се е изложил като провинциален комплексар , който супер агресивно се натиска за официално признание от будистките авторитети, а получава само присмех в отговор. Получава официална титла "шарлатанин" вместо "лама".
Прикачвам скриншот от коментара, за който не го е прочел.


Липсата на критично мислене може да допринесе за създаването на шарлатани.
Когато отидох в Източна Европа, учениците на един румънец на име Иво се обърнаха към мен с най-хитроумни опити да получат одобрението ми за своя учител. Усетих замисъла им още в мига, в който кацнах. С искрено чувство те деликатно ме обсипваха с похвали за него, а после постепенно започнаха да настояват, че той заслужава моето признание. Използваха всички стари номера - например казваха, че други лами вече са го подкрепили и че моето одобрение ще бъде просто черешката на тортата.
Когато някой размахва писмо с препоръка или одобрение, има голяма вероятност да прикрива някаква слабост. Той се опира на лист хартия, защото не може сам да говори в своя защита. Самият факт, че си е направил труда да се сдобие с такова писмо, опровергава именно онова, което желае то да потвърди.
Съвършеният начин да създадете шарлатанин е да разчитате на хартийки и да не използвате критичното си мислене. Обикновено здравата ви преценка е способна да различи доброто и автентичното и без маркетинг или реклама.
В Киото отидох да купя малко златен прах, който ми беше необходим за лицето на статуя на Манджушри. Посетих седемстотингодишен магазин, който нямаше нито табела, нито реклами. Щом прекрачих прага, разбрах, че семейството се интересува повече от съхраняването на традицията на високото качество, отколкото от продажбата на стока. Те знаеха, че ако златото им е несравнимо добро, истинските търсачи ще дойдат дори от далечен Бутан.
Почувствах се неловко, защото не бях взел достатъчно пари, за да направя покупка, но начинът, по който се отнесоха към мен като към клиент, струваше повече от самото злато. Те бяха толкова щастливи, че изработките им бяха оценени по достойнство.
Визитната им картичка беше толкова семпла и красива. Не съм я показвал на никого, защото имам усещането, че не желаят да бъдат обезпокоявани от празни любопитковци. Бяха толкова изискани в начина, по който не търсеха клиенти, докато ламите, които размахват удостоверенията си за одобрение, са толкова неизискани - като продавачите в магазините за фалшиви чанти "Прада" в Банкок, които крещят с все сила, опитвайки се да си пласират стоката.