Шокиращо масово самоубийство или убийство в Петрохан - какво знаем и какво липсва

Май Ралица беше споменала някъде, че им е правила бели. Може и затова да са я затваряли и нея вечер, пък и да не излиза навън заради горските животни.


Ралица за кученцето Петра:
Петрохан – Петра 🖤💛
Преди три-четири дни, на обичайната ни спирка при паметника, преди да се качим към хижата, това мило същество ни чакаше там. Имахме среща с хора, дошли да помагат, и всички се влюбихме в нея. Един от тях каза, че ще я вземе да я гледа и затова я качихме в колата. Така тя се озова на хижата.
На мен ми беше изключително интересно да наблюдавам реакциите на това кученце, озовало се горе. Въпреки огромната заетост, докато съм там, непрекъснато се опитвах да следя поведението ѝ. Само за един час беше обходила всичко. Влизаше безстрашно с нас навсякъде в хижата, сякаш я познаваше отдавна, и така остана през целия ден – спокойна, доволна и щастлива.
Първата нощ я оставихме сама горе с охранителите. Направих ѝ своеобразно легло пред входа, до стълбите, и ѝ казах да ни чака там, защото на следващата сутрин ще се върнем. Тя легна на него, а когато се върнахме сутринта, седеше точно там, където я бяхме оставили. Сякаш беше дала дума.
В началото обсъждахме различни имена. Най-хубавото предложение дойде от милата съпруга на Владо. Именно тя уцели право в десетката – Петрохан – Петра. 🙂
И така Петра стана част от Петрохан. Част от хижата. Част от усилията да опазим оцелелите вещи на шестимата. И някак неусетно стана и част от надеждата, че въпреки трагедията, ужаса и несправедливостта, доброто продължава да намира път.
Вгледайте се в перфектно оформеното черно сърце на гърдите ѝ. 🖤 Чак вчера го забелязахме. Толкова малко кученце, а носи толкова голяма символика. Все едно е дошло с нея.
Всички доброволци горе вече обичат Петра. Сякаш това животинче носи усещане за обич, спокойствие и подкрепа. Защото точно това се случва през тази седмица – от едната страна са болката, разрухата и огромната липса на близките ни, а от другата – добротата, човечността и подкрепата на прекрасни хора. И някак Петра се превърна в живия символ на всичко това. Малкото черно кученце с дрезгавото лаене, което непрекъснато раздава целувки, и онова сърце на гърдите му, което сякаш ни напомня, че дори на най-мрачните места любовта винаги намира начин да се появи. 🖤
Вече Петра си има дом. Познайте кой ще се погрижи за нея? Владо Йончев, разбира се.
Както един близък вчера ми каза:
„На Владо и паметник да му вдигнем, все ще е малко.“
И това е абсолютната истина.
Докато обсъждахме различните варианти кой да прибере Петра и да се грижи за нея, Владо, по неговия си начин, мълчеше и чакаше да стане ясно, че никой от нас няма да може по една или друга причина. Тогава, с неговата тиха, мила усмивка, просто каза, че той ще се погрижи за нея.
Неговата съпруга, която също идва да помага, още когато я видя, каза:
„Това е Петра.“ Тя беше нейната кръстница.
И така тези безкрайно добри хора – Владо и Зори – въпреки че вече имат куче, три котки и таралеж, отвориха сърцето и дома си и за Петра.
Сега Петра слиза с нас в София да преспи, а после всеки ден се връща горе на хижата. И видимо е безкрайно щастлива там. Има си своеобразно легло, купичка за вода и какви ли не неща за разнасяне и хапане. Вече изяде едно дистанционно, няколко работни ръкавици бяха „отнесени“ нанякъде, появява се на почти всяка снимка и видео, защото неотлъчно следва мен и Владо, а любимото ѝ занимание е да намира хартия, да я накъсва на ситни парченца, а аз вървя след нея и ги събирам. 🙂
Дали е случайност, че Петра се появи точно тук, точно сега, точно на хижа Петрохан – всеки ще отговори сам за себе си.
Едно е сигурно обаче!
От деня, в който се появи, тя успя да върне усмивки там, където от месеци живеят предимно сълзи.
Петра. 🖤💛