А това не се вързва с разказите на софка, която обяснявяше че той си е работил от там. Никой от тях не е притежавал ловен билет. Нещо не е така…
- Публикувана: 3 фев. 2026, 00:22 ч.
- Последно мнение: 8 септ. 2026, 01:15 ч.
Шокиращо масово самоубийство или убийство в Петрохан - какво знаем и какво липсва
Близка дружка работи във фирмата на Дечо- не са били счетоводители на платформата
Никой във фирмата не вярва на версията за самоубийство.
Според нея Дечо е ходил на лов и отсядал в хижата.
Бе е живял постоянно там.Даже останах с впечатление ,че рядко е пребивавал там.
Никой във фирмата не вярва на версията за самоубийство.
Според нея Дечо е ходил на лов и отсядал в хижата.
Бе е живял постоянно там.Даже останах с впечатление ,че рядко е пребивавал там.
Не вярвали колегите му да се е самоубил. Като е бил добър чиляк що е дирил при Ламата. Та какво и що е видял?
Да ги убиват разни килъри с поръчител от Вселената. Да им всемат оръжията и да ги уж самоубиват.
За РА...... тя е като Ламата "лечител", дето хората сами я намират. Изтъкване на възможности и много знания, квалификации и обучения на хипноза и усвоена за една седмица ....Всичко е по, по и най.
Много е удобна на СМ, майката на убиеца, която много добре знае истината, че няма никаква външна намеса.
И на мен това за Дечо ми е интересно.
По думите на майка му, той е с влошено зрение, предпочита да взима автобуса или да кара колело и не кара кола. Освен това будист, природозащитник. Не ми се връзва това с лов!
Майстотова също в показанията си казва, че напоследък в хижата живеели 6 човека. Лола ако не се лъжа и тя потвърждава, че Дечо живее горе с групата.
По думите на майка му, той е с влошено зрение, предпочита да взима автобуса или да кара колело и не кара кола. Освен това будист, природозащитник. Не ми се връзва това с лов!
Майстотова също в показанията си казва, че напоследък в хижата живеели 6 човека. Лола ако не се лъжа и тя потвърждава, че Дечо живее горе с групата.
Близка дружка работи във фирмата на Дечо- не са били счетоводители на платформата
Никой във фирмата не вярва на версията за самоубийство.
Според нея Дечо е ходил на лов и отсядал в хижата.
Бе е живял постоянно там.Даже останах с впечатление ,че рядко е пребивавал там.
Никой във фирмата не вярва на версията за самоубийство.
Според нея Дечо е ходил на лов и отсядал в хижата.
Бе е живял постоянно там.Даже останах с впечатление ,че рядко е пребивавал там.
За да ходиш на лов трябва да си ловец с разрешително и с регистрирано оръжие. А те нали пазеха от бракониери? Дечо бракониерствал ли е? А на път към хижата си е правил прострацията за физзарядка? По-скоро двойнствен живот.
Е, вие какво очаквате да разправя на познатите си – живея в хижа с един лама магьосник и деца прерожденци, слугувам и се кланям след преминаващи кемпери.
Друго си е – ходя на лов от време на време.
Имахме възможност да видим малко повече от някои живи членове на култа – Ралица, Макулев, София, Асенов. Има ли и един нормален сред тях? То вярно са като герои от Туин Пийкс. А сега си представете тази лудост, ама умножена по няколко пъти. Е те това са били тримата от Петрохан.
Друго си е – ходя на лов от време на време.
Имахме възможност да видим малко повече от някои живи членове на култа – Ралица, Макулев, София, Асенов. Има ли и един нормален сред тях? То вярно са като герои от Туин Пийкс. А сега си представете тази лудост, ама умножена по няколко пъти. Е те това са били тримата от Петрохан.
Говорим за Дечо и хоп- викингът пуснала пост да него. Не ми се струва като да не е живял там
Близка дружка работи във фирмата на Дечо- не са били счетоводители на платформата
Никой във фирмата не вярва на версията за самоубийство.
Според нея Дечо е ходил на лов и отсядал в хижата.
Бе е живял постоянно там.Даже останах с впечатление ,че рядко е пребивавал там.
Никой във фирмата не вярва на версията за самоубийство.
Според нея Дечо е ходил на лов и отсядал в хижата.
Бе е живял постоянно там.Даже останах с впечатление ,че рядко е пребивавал там.
Говори се, че Дечо ужким е с толкова лошо зрение, че не може да шофира. Но може да ловува? Не оспорвам, просто ми е интересно. Не разбирам от лов, ще ми е интересно някой, който разбира, да поясни дали лошото зрение е пречка пред ловуването.
И ловуването как се връзва с будизма? Или с екологията?
И това, че не пребивава постоянно там, също е новина. Ралица има сладникави истории как го засича по коридорите при всяко свое посещение.
Интересни сведения, като цяло. Или Дечо е водил двоен живот и е криел обвързаността си с хижата от колегите си. Или е бил по-лежерен практикуващ и се е вясвал из хижата само по уикендите, примерно? Да убие по някой глиган и да седне да помедитира?
Да, най-вероятно обяснение е двойствен живот, което важи и за Ивей, слушайки приятелката му Милена. Да, възможно е всички да са шокирани, но не трябва да са категорични и яростно да отричат. Особено ако не са съжителствали денонощно с въпросните лица. Всичко е много фино заплетено от Калушев, наистина висок интелект, не мога да му го отрека.
Лично никого не познавам.
И на мен много неща не ми се вързват.
И на мен много неща не ми се вързват.
Не Вие. Тази, която е казала, че го познава, само така си мисли.
Говорим за Дечо и хоп- викингът пуснала пост да него. Не ми се струва като да не е живял там
Ти да видиш!
П.П. За тези, които нямат фейсбук - това е чаршафът, който ИИ е написал, а Ралица е опънала:
Скрит текст:
ДЕЧО ТВОРЕЦЪТ 💛
Тези чаши са правени от Дечо. Малкото оцелели.
Повечето хора знаят, че той беше счетоводител – човек с над 20 години опит, със собствена счетоводна фирма, изключително отговорен и прецизен в работата си.
Но това беше само една малка част от Дечо.
Той беше творец.
Бил е и щангист.
Занимавал се е и със спортни танци.
Беше и масажист.
На пръв поглед – различни светове. Числата и глината. Силата на щангите и финесът на танца. Дисциплината на счетоводителя и чувствителността на ръцете, които могат да изваят форма от парче глина или да отпуснат човешкото тяло.
А в Дечо всичко това съществуваше заедно, съвсем естествено.
Сякаш един човешки живот му беше тесен и затова той успяваше да побере в него няколко дейности – без показност и без необходимост да доказва на когото и да било каквото и да било. Той никога не се опитваше да бъде „творец“ нито се приемаше за такъв. Не търсеше признание. Не търсеше публика. Не търсеше слава, име или реализация. Просто твореше.
Истинският творец е точно това – човек, който създава не за да бъде видян, а защото в него има нещо, което иска да се претвори във форма.
Такъв беше Дечо и в живота.
Изключително скромен. Невероятно щедър. От онези редки хора, които сякаш нямат собствени нужди, защото винаги поставят нечии чужди пред своите. Себе си оставяше някъде накрая. За другите винаги имаше - време, внимание, всичко…..
Глината е запаметила ръцете му, намерението му, визията му.
И когато него вече го няма, остават нещата, които ръцете му са докоснали.
Дечо не търсеше начин да остави следа. Но я остави. В хората. В добрината, която им е дал. В онова, което е създал.
Истински творец. Точно защото никога не е имал нужда някой да го определи като такъв.
Някои хора оставят името си. Други оставят нещо много по-ценно — следите от ръцете и душата си върху творенията си.
💛
Тези чаши са правени от Дечо. Малкото оцелели.
Повечето хора знаят, че той беше счетоводител – човек с над 20 години опит, със собствена счетоводна фирма, изключително отговорен и прецизен в работата си.
Но това беше само една малка част от Дечо.
Той беше творец.
Бил е и щангист.
Занимавал се е и със спортни танци.
Беше и масажист.
На пръв поглед – различни светове. Числата и глината. Силата на щангите и финесът на танца. Дисциплината на счетоводителя и чувствителността на ръцете, които могат да изваят форма от парче глина или да отпуснат човешкото тяло.
А в Дечо всичко това съществуваше заедно, съвсем естествено.
Сякаш един човешки живот му беше тесен и затова той успяваше да побере в него няколко дейности – без показност и без необходимост да доказва на когото и да било каквото и да било. Той никога не се опитваше да бъде „творец“ нито се приемаше за такъв. Не търсеше признание. Не търсеше публика. Не търсеше слава, име или реализация. Просто твореше.
Истинският творец е точно това – човек, който създава не за да бъде видян, а защото в него има нещо, което иска да се претвори във форма.
Такъв беше Дечо и в живота.
Изключително скромен. Невероятно щедър. От онези редки хора, които сякаш нямат собствени нужди, защото винаги поставят нечии чужди пред своите. Себе си оставяше някъде накрая. За другите винаги имаше - време, внимание, всичко…..
Глината е запаметила ръцете му, намерението му, визията му.
И когато него вече го няма, остават нещата, които ръцете му са докоснали.
Дечо не търсеше начин да остави следа. Но я остави. В хората. В добрината, която им е дал. В онова, което е създал.
Истински творец. Точно защото никога не е имал нужда някой да го определи като такъв.
Някои хора оставят името си. Други оставят нещо много по-ценно — следите от ръцете и душата си върху творенията си.
💛
Скрит текст:
Сивчо,
Напълно разбирам емоцията и гнева в несъгласието ти - пред лицето на една толкова брутална трагедия всякакъв друг тон, освен крайно критичния, изглежда неуместен. Мисля си обаче, че губиш търпение в търсене на бързо, категорично и остро възмездие и според мен влизаш в малко прибързано тълкуване и припознаваш защита за Калушев там, където Уилоу всъщност поставя много тежка психична диагноза.
Уилоу се опитва да анализира по-широката картина (корените на проблема, световния контекст), в която ти намираш опит за размиване на вината. Истината е, че за да се предотврати следваща подобна трагедия, обществото трябва да разбере инкубатора на радикализма в този случай, а не просто да посочи с пръст извършителя.
Когато Уилоу изследва недъзите на тибетския религиозен модел, целта му изобщо не е да изкара Калушев „пасивна жертва“. Напротив. Самият текст изрично казва: „Това не отменя личната му отговорност като възрастен“.
Уилоу се изразява на високо аналитично ниво (а не с директни препратки, както отбеляза и НотаМама), но не бива да припознаваш в тази обективност „умело преплетено внушение“ в полза на Калушев. В текстовете на Уилоу намирам академично хладнокръвие, което не бива да се бърка със защита. Понякога от справедлив гняв ни е трудно да понесем обективния тон, иска ни се да чуем ясно и недвусмислено: „Калушев е чудовище!“, а вместо това четем социологически анализ на Западното будистко пространство. Но точно посочването на пробойните в една система не извинява престъпника, а обяснява откъде се сдобива с инструментите за своята цел.
Сивчо, пропускаш, че подтекстът на термина „Тулку - Бизнес“ и сравнението с „играта на будизъм“ е изключително критичен и циничен. Да кажеш за някого, че е продукт на корумпиран религиозен бизнес и инфантилен ескапизъм (психологическо бягство от реалността), изобщо не е защита – това е тежка диагноза!
Аз лично три пъти препрочитах текста, за да намеря „защита“ там, където всъщност има дълбоко изобличение на цялата тази религиозна матрица, родила много такива лидери.
Уилоу разплита „Играта на Питър Пан“ - като тежка психична присъда, а не като невинност. Ти се възмути от фразата, че са „си играли на будизъм“, четейки я буквално като детска игра. Но в психологията това е страшна констатация. Да кажеш за застаряващи хора, че са „инфантилни пораснали деца, изградили паралелен свят“, защото бягат от реалността, не е индулгенция. Когато един нарцистичен лидер си „играе на Бог“, неговите играчки са истински оръжия, а залозите са човешки животи, правилата на играта се превръщат в инструменти за реално насилие, контрол и подчинение. Най-опасните сектантски лидери не са лаиците, а високообразованите кадри, които знаят точно как да манипулират доктрината за свои цели и да приватизират духовното предаване, за да изградят своя частна структура, свободна от външен надзор.
Калушев е архитектът на този паралелен свят, в който последователите бягат от „скучната реалност“. Той осигурява митологията, текстовете и „играта“. Неговата автентична подготовка прави играта да изглежда истинска, сериозна и магическа. Но един такъв човек, живеещ в своя "нереален сън" рядко се занимава с регистрация на кухи юридически лица с маркетингови имена, управление на финансови потоци и тактическо обезпечаване.
Ти перфектно отбеляза, че ако махнем думата „будизъм“, остава универсалният скелет на деструктивния култ: имоти, пари, джипове, криптирана комуникация, кухи организации с бомбастични имена (институти, агенции).
Тук аз бих допълнила липсващото парче от пъзела и това е другият лидер - Ивей.
Калушев осигурява „харизмата“ и „сертификата за автентичност“, но е бил в спорна позиция (не само на Запад) и е имал нужда от структура, която да материализира и защити този продукт в България. Ивей вижда потенциала в този духовен капитал и изгражда около него бизнес модела на предприемаческия стартъп. Докато Калушев „си играе на будизъм“, Ивей е този, който превръща играта в доходоносна, стабилна и въоръжена корпорация.
Това е изцяло територията на хладния, пресметлив бизнес мениджър. Именно Ивей индустриализира лудостта на Калушев. Той изгражда икономическия капан, където парите стават общи, материалните придобивки, криптираната комуникация и юридическия параван пред българските закони, институции и общности.
Така че, Уилоу изобщо не се опитва да пусне „мъгла“ или да прехвърли вината в Катманду....
Той показва как една затворена брутална система успява да функционира необезпокоявано. Червените флагове са били публично известни и дискутирани на световно ниво още през 2013г. и всичко това е могло да бъде предвидено и предотвратено, ако някой у нас си беше направил труда да провери фактите, вместо сляпо да се доверява на екзотичния мистицизъм. А финалът носи подтекст за историческо петно. Случаят няма да изчезне просто като поредната медийна сензация. Той ще влезе ако не в учебниците и международните конференции като учебникарски пример, то със сигурност в паметта за това как един благороден източен модел може да се радикализира и изроди в световен мащаб и в частност в българските реалности.
Цитат на: Сивия
Сивчо,
Напълно разбирам емоцията и гнева в несъгласието ти - пред лицето на една толкова брутална трагедия всякакъв друг тон, освен крайно критичния, изглежда неуместен. Мисля си обаче, че губиш търпение в търсене на бързо, категорично и остро възмездие и според мен влизаш в малко прибързано тълкуване и припознаваш защита за Калушев там, където Уилоу всъщност поставя много тежка психична диагноза.
Уилоу се опитва да анализира по-широката картина (корените на проблема, световния контекст), в която ти намираш опит за размиване на вината. Истината е, че за да се предотврати следваща подобна трагедия, обществото трябва да разбере инкубатора на радикализма в този случай, а не просто да посочи с пръст извършителя.
Когато Уилоу изследва недъзите на тибетския религиозен модел, целта му изобщо не е да изкара Калушев „пасивна жертва“. Напротив. Самият текст изрично казва: „Това не отменя личната му отговорност като възрастен“.
Уилоу се изразява на високо аналитично ниво (а не с директни препратки, както отбеляза и НотаМама), но не бива да припознаваш в тази обективност „умело преплетено внушение“ в полза на Калушев. В текстовете на Уилоу намирам академично хладнокръвие, което не бива да се бърка със защита. Понякога от справедлив гняв ни е трудно да понесем обективния тон, иска ни се да чуем ясно и недвусмислено: „Калушев е чудовище!“, а вместо това четем социологически анализ на Западното будистко пространство. Но точно посочването на пробойните в една система не извинява престъпника, а обяснява откъде се сдобива с инструментите за своята цел.
Сивчо, пропускаш, че подтекстът на термина „Тулку - Бизнес“ и сравнението с „играта на будизъм“ е изключително критичен и циничен. Да кажеш за някого, че е продукт на корумпиран религиозен бизнес и инфантилен ескапизъм (психологическо бягство от реалността), изобщо не е защита – това е тежка диагноза!
Аз лично три пъти препрочитах текста, за да намеря „защита“ там, където всъщност има дълбоко изобличение на цялата тази религиозна матрица, родила много такива лидери.
Уилоу разплита „Играта на Питър Пан“ - като тежка психична присъда, а не като невинност. Ти се възмути от фразата, че са „си играли на будизъм“, четейки я буквално като детска игра. Но в психологията това е страшна констатация. Да кажеш за застаряващи хора, че са „инфантилни пораснали деца, изградили паралелен свят“, защото бягат от реалността, не е индулгенция. Когато един нарцистичен лидер си „играе на Бог“, неговите играчки са истински оръжия, а залозите са човешки животи, правилата на играта се превръщат в инструменти за реално насилие, контрол и подчинение. Най-опасните сектантски лидери не са лаиците, а високообразованите кадри, които знаят точно как да манипулират доктрината за свои цели и да приватизират духовното предаване, за да изградят своя частна структура, свободна от външен надзор.
Калушев е архитектът на този паралелен свят, в който последователите бягат от „скучната реалност“. Той осигурява митологията, текстовете и „играта“. Неговата автентична подготовка прави играта да изглежда истинска, сериозна и магическа. Но един такъв човек, живеещ в своя "нереален сън" рядко се занимава с регистрация на кухи юридически лица с маркетингови имена, управление на финансови потоци и тактическо обезпечаване.
Ти перфектно отбеляза, че ако махнем думата „будизъм“, остава универсалният скелет на деструктивния култ: имоти, пари, джипове, криптирана комуникация, кухи организации с бомбастични имена (институти, агенции).
Тук аз бих допълнила липсващото парче от пъзела и това е другият лидер - Ивей.
Калушев осигурява „харизмата“ и „сертификата за автентичност“, но е бил в спорна позиция (не само на Запад) и е имал нужда от структура, която да материализира и защити този продукт в България. Ивей вижда потенциала в този духовен капитал и изгражда около него бизнес модела на предприемаческия стартъп. Докато Калушев „си играе на будизъм“, Ивей е този, който превръща играта в доходоносна, стабилна и въоръжена корпорация.
Това е изцяло територията на хладния, пресметлив бизнес мениджър. Именно Ивей индустриализира лудостта на Калушев. Той изгражда икономическия капан, където парите стават общи, материалните придобивки, криптираната комуникация и юридическия параван пред българските закони, институции и общности.
Така че, Уилоу изобщо не се опитва да пусне „мъгла“ или да прехвърли вината в Катманду....
Той показва как една затворена брутална система успява да функционира необезпокоявано. Червените флагове са били публично известни и дискутирани на световно ниво още през 2013г. и всичко това е могло да бъде предвидено и предотвратено, ако някой у нас си беше направил труда да провери фактите, вместо сляпо да се доверява на екзотичния мистицизъм. А финалът носи подтекст за историческо петно. Случаят няма да изчезне просто като поредната медийна сензация. Той ще влезе ако не в учебниците и международните конференции като учебникарски пример, то със сигурност в паметта за това как един благороден източен модел може да се радикализира и изроди в световен мащаб и в частност в българските реалности.
@anzhy,
Мисля, че разбирам какво казваш, и от къде идва мнението ти. Ето моят отговор:
Не става въпрос за гняв. Става въпрос за това, че според мен хора, които имат достатъчно дадености за да могат да напишат това, носят и някаква (морална) отговорност за написаното. Това естествено не важи в същата степен за хора, които нямат такива възможности. Изкушавам се да мина (както се казва) с един червен химикал из текста на Уилоу и да подчертая всички думи, изрази и цели пасажи, които звучат апологично. Те не са никак малко. Но това ще отнеме време, което не съм сигурен, че искам да отделя за това.
Един полезна практика е човек да се опита да преразкаже някаква "статия" или "есе" ил инещо, във възможно най-сбита форма. Да речем, 2-3 изречения. Опитай (карам на 'ти', ти започна, аз съм ок
) и сама ще видиш до какво ще изкристализира всичко. И всъщност това е, което казва автора, а всичко останало е директна или индиректна подкрепа към основната теза. Има и изводи от похвата. Коренът на думата секта ("сект...") се среща само 3 пъти, като в два от случаите е рамкирана внимателно. Първия път следва доуточнение след "но", че базата ѝ е чужда за нас религия, а втория път думата е директно поставена в кавички. За сравнение с това, по адрес на сектата са използвани думи като "общност", "група", "организация", и подобни са употреребени в съотношение 10:1 (или даже повече ако вземем и изрази като "български клон" и т.н.). Това не са грешно употребени думи, но показват отношение.
С други думи, текстът умишлено (в това съм сигурен) омектоява тезата. Не съм сигурен обаче защо. Възможно е автора да е просто много, как да кажа, фин човек и едва ли не да се "гнуси" от всякакви форми на вербална агресия, обвинения, категоричности, и т.н. Възможно е обаче и другото. Да видим нататък...
Основното е изместването на фокуса от личната отговорност на Калушев към потенциалните дефекти в тибетския будизъм. Читателя лесно може да остане с усещането, че не Калушев е създал проблемна/изкривена система, а само е възпроизвел вече съществуваща (в Тибет) такава.
Но тогава какво да кажем за всички останали будистки организации, групи, общества, фондации и т.н. в България? Те не накак малко, над 20-30 са, и някак не виждаме такива трагедии. Очевидно тезата "будизмът има проблеми и това води до Петрохан" е погрешна. Ето тук има малко информация:
https://www.researchgate.net/publication/398655632_The_Spread_of … 1YmxpY2F0aW9uIn19
https://www.researchgate.net/publication/330858381_On_the_Path_o … dhism_in_Bulgaria
Измежду приведените от Уилоу примери има тендеция за подбор на фактите (cherry picking). Например, имаме случаи на опит за убийство със сатър, HIV, кондоми, сексуално насилие, и т.н. НО, някак липсва контекст. Колкко са тези случаи, в каква норма? Това единични изключения ли са или са абсолютно правило? И как "опит за убийство със сатър" изведнъж води до сектата на Калушев?? Очевидно напълно умишлено Уилоу подбира факти, които да изградя в главите на читателите някаква картина, в която Калушев е имал кофти късмета да се хване баш с тази религия, където раздават кондоми против HIV. Тук нарочно засилвам контраста, за да е по-ясна моята теза.
По въпроса за "непорасналите деца" мисля, че е ясно. Това е поредната омекотена форма, вариант при който дейстията и решенията на сектата се заместват със състояние, което не предполага сурово осъждане. И последно, чисто логически, от това че някъде в Тибет имало проблеми не следва, че тукашната секта ги е възпроизвела 1:1.
И така нататък...
Значи, Калушевски апологет ли е Уилоу? За мен да, но наистина по уникален начин. Вярно, че съм сравнително отскоро в тази тема (около месец и нещо май), но за пръв път виждам някой да защитава (или омекотява) деянията на Калушев, без да се опитва тотално да отрича съществуващите и потвръдени до момента факти. Феноменално
И последно, съгласен съм че Ивей е имал сериозна роля в цялата работа (с изключение на криптираните съобщения, това си е от Калушев и Деян), дано се публикуват повече факти. Аз предполагам, че Ивей е бил връзката на сектата с доста влиятелни хора.
П.С. Ех, как не ме домързя да го напиша всичкото това. Притесних се!
@anzhy,,
аз ще се опитам да съм по-кратка.
Първо, извращения и насилие са се случвали и се случват в различни религиозни групи, пансиони, общежития, казарми, училища, университети, субкултури и това не означава, че извират от самата им същност.
Второ, деструктивният култ е явление, което може да бъде „облечено“ в разнообразни вярвания и убеждения и изобщо не е задължително тези вярвания и убеждения да са религиозни. Може да са свързани с пари, здраве, личностно развитие и т.н.
В каквато и форма да е, деструктивният култ е задължително психологически капан, в който даже не можеш да мърдаш. Лидерът изгражда капана ти чрез многото инструменти, които сме обсъждали – емоционално въздействие, манипулации, изолация, разделяне на свои и „вредните“ чужди, зависимости, ритуали ... да не изброявам повече.
Не съм сигурна дали Калушев е организирал с времето точно деструктивен култ, за това финално ще се изкажат експертите, те имат наличната информация. Но че той е в дъното на това, което се е случило, съм убедена, независимо дали ще бъде определено като деструктивен култ, будистка секта, всемирна измама или както и да е там. И няма нужда, според мен, да тръгваме от друга посока, а не от самия него.
Трето, академичният език не е достатъчен да удостовери истинност на съдържанието.
аз ще се опитам да съм по-кратка.
Първо, извращения и насилие са се случвали и се случват в различни религиозни групи, пансиони, общежития, казарми, училища, университети, субкултури и това не означава, че извират от самата им същност.
Второ, деструктивният култ е явление, което може да бъде „облечено“ в разнообразни вярвания и убеждения и изобщо не е задължително тези вярвания и убеждения да са религиозни. Може да са свързани с пари, здраве, личностно развитие и т.н.
В каквато и форма да е, деструктивният култ е задължително психологически капан, в който даже не можеш да мърдаш. Лидерът изгражда капана ти чрез многото инструменти, които сме обсъждали – емоционално въздействие, манипулации, изолация, разделяне на свои и „вредните“ чужди, зависимости, ритуали ... да не изброявам повече.
Не съм сигурна дали Калушев е организирал с времето точно деструктивен култ, за това финално ще се изкажат експертите, те имат наличната информация. Но че той е в дъното на това, което се е случило, съм убедена, независимо дали ще бъде определено като деструктивен култ, будистка секта, всемирна измама или както и да е там. И няма нужда, според мен, да тръгваме от друга посока, а не от самия него.
Трето, академичният език не е достатъчен да удостовери истинност на съдържанието.
Наистина страстните защитници на Калушев рязко напуснаха темата. Странно е.
Харесаха ми и Уилоу, и Анжи, и Сивия Плъх. Добра дискусия без агресия и дребни подмятания. И тримата си имат доводите. Благодаря им.
Това за Дечо е възможно, ако всеки ден през седмицата е бил на работа поне половин ден. Такава информация няма от никой. По-скоро се е прикривал с този лов, за да не обяснява. Но това ми напомня в началото някой беше казал, че една кола всеки ден пътува от хижата до София и обратно. Някой помни ли? Това стана ли ясно кой може да е?
Не разбрах Ралица защо пак пише за Дечо. Тя не ги ли изброи вече всичките колко са невероятни?
За Владимир Йончев не мога да разбера какво стана. Може да е в отпуска, по баири и чукари. Но да, странно приключиха преките предавания от хижата.
За Бузов - много ме кефи
Направи на маймуни големите разследващи медии и журналисти. Скуката се да го преписват. Защо нямаше един разследващ журналист да тръгне из района, по роднините, по институциите? Да пита, да рови, Толкова сме запали овце.
Сега ще имаме първи учебен ден в добре платеното Космос, Ралица събира пари срещу кочината, паметник на убиец от майката на убития и другото ще замре... Виновни от институциите и родителите няма да има.
Честно казано каквото и да съобщят официално няма да има никакво значение.
Харесаха ми и Уилоу, и Анжи, и Сивия Плъх. Добра дискусия без агресия и дребни подмятания. И тримата си имат доводите. Благодаря им.
Това за Дечо е възможно, ако всеки ден през седмицата е бил на работа поне половин ден. Такава информация няма от никой. По-скоро се е прикривал с този лов, за да не обяснява. Но това ми напомня в началото някой беше казал, че една кола всеки ден пътува от хижата до София и обратно. Някой помни ли? Това стана ли ясно кой може да е?
Не разбрах Ралица защо пак пише за Дечо. Тя не ги ли изброи вече всичките колко са невероятни?
За Владимир Йончев не мога да разбера какво стана. Може да е в отпуска, по баири и чукари. Но да, странно приключиха преките предавания от хижата.
За Бузов - много ме кефи
Направи на маймуни големите разследващи медии и журналисти. Скуката се да го преписват. Защо нямаше един разследващ журналист да тръгне из района, по роднините, по институциите? Да пита, да рови, Толкова сме запали овце. Сега ще имаме първи учебен ден в добре платеното Космос, Ралица събира пари срещу кочината, паметник на убиец от майката на убития и другото ще замре... Виновни от институциите и родителите няма да има.
Честно казано каквото и да съобщят официално няма да има никакво значение.
Защо нямаше един разследващ журналист да тръгне из района, по роднините, по институциите? Да пита, да рови, Толкова сме запали овце.