Здравейте!
Имам бебе на 10 месеца и половина и съм доста притеснена, защото не всеки път се обръща когато го викам. Като цяло не всеки път реагира , когато му говоря. Когато го повикам в точно определен контекст веднага се обръща и идва , например “Гоги, ела, мама ще строи кула” или “Гоги, ела , мама ще играе на кубчета” или “Гоги, колко ще станеш голям”, но често се случва той да си гледа нещо, аз да застана до него и да му говоря и той въобще да не ме отразява. Не ме търси за да споделя емоции, например играем на скриване на предмет. Аз скривам предмета, той идва и го намира. Да, но когато го намери не ме поглежда, за да види как ще реагирам.
Това ме плаши: няма добър очен контакт, когато си играем.
Иначе когато се скрия и го попитам “къде е мама”, веднага пристига - ухилен до уши.
Пляска с ръце, когато казвам “пляс, пляс ръчички”, показва колко ще стане голям, дава боц, пет точки. Когато попитам къде е тати, баба, леля, топката , кучето и гуменото пате- поглежда към тях, но още не ми носи предмети, когато му кажа.
Освен това доста ме плаши, че прави едни стереотипни движения с ръчичките - маха постоянно с тях.
Водила съм го на доста специалисти- на невролог, на специалист по ранно детско развитие. Казват, че в добре. Но не ми дава мира това, че сложа ли го на килима за игра- аз не съществувам за него.
Нормално ли е това?
Имам бебе на 10 месеца и половина и съм доста притеснена, защото не всеки път се обръща когато го викам. Като цяло не всеки път реагира , когато му говоря. Когато го повикам в точно определен контекст веднага се обръща и идва , например “Гоги, ела, мама ще строи кула” или “Гоги, ела , мама ще играе на кубчета” или “Гоги, колко ще станеш голям”, но често се случва той да си гледа нещо, аз да застана до него и да му говоря и той въобще да не ме отразява. Не ме търси за да споделя емоции, например играем на скриване на предмет. Аз скривам предмета, той идва и го намира. Да, но когато го намери не ме поглежда, за да види как ще реагирам.
Това ме плаши: няма добър очен контакт, когато си играем.
Иначе когато се скрия и го попитам “къде е мама”, веднага пристига - ухилен до уши.
Пляска с ръце, когато казвам “пляс, пляс ръчички”, показва колко ще стане голям, дава боц, пет точки. Когато попитам къде е тати, баба, леля, топката , кучето и гуменото пате- поглежда към тях, но още не ми носи предмети, когато му кажа.
Освен това доста ме плаши, че прави едни стереотипни движения с ръчичките - маха постоянно с тях.
Водила съм го на доста специалисти- на невролог, на специалист по ранно детско развитие. Казват, че в добре. Но не ми дава мира това, че сложа ли го на килима за игра- аз не съществувам за него.
Нормално ли е това?
