Раздавини - постни и не постни

Може да направите Панахида в Църквата,или на гроба със свещеник,това има най-голяма полза за душите на починалите. Тогава правите питка и вземате други храни според,какво се разрешава в съответния ден. Може и да ги поръчате,ако нямате време. Раздавате на случайни хора и оставяте в Храма. Аз помолих хората след Литургията,да останат да се помолим за баща ми и да раздам за Бог да прости,затова най-добре сутрин,ако е на гробищата все ще има там на кого да дадете. Другото е пак при свещеник,четене на молитва за упокой и записвате имената на покойниците за 40 Литургии да се четат. На трите установени Задушници,отивате в Църквата,носейки храна на обща молитва и пак,след молитвите раздавате храна. Има и молитви,които си четете в къщи. На гроба,може да се отиде винаги,да се почисти гроба,да се прекади,напръска със светена вода,да се оставят цвета и пак да се помолите. Всичко това може да правите и на всички годишнини от смъртта на близките ви.

Благодаря Ви! Майка ми вече е направила официалните неща, това е по-скоро личен сърдечен порив да направя нещо малко за тях.

Молитвите - звучи прекрасно, знаете ли как се казват, за да си ги потърся?

Ето ви една молитвата:

Сега за раздаването. Вчера беше недеря месопустна и вече месото не е разрешено, но е разрешена рибата. Все още може и да направите по -богата погача примерно с яйца, мляко и масло.

Това което навремето (1990 год.) дядо Евтимий игумен на Зографския манастир (до 1994 год.) ми е казвал, съм го запомнил много добре: „ Когато раздаваш за Бог да прости, по добре нахрани добре 2-3 възрастни, болни и бедни хора, отколкото да раздаваш пакетчета на 30 човека.“ И аз го спазвам. Не раздавам малко пакети (е вярно, че някога са били и повече де) и като гледам да раздам и на възрастни хора и имаме едно две бедни семейства в блока ни. Аз съм на мнение, че приемащия трябва да разбира смисъла на подаването и най-малкото да каже „Бог да прости [името/имената]“. Въпреки, че съм раздавал и на мюсюлмани и иудеи (имаме тука във входа и жените от тия семейства бяха голями приятелки с починалата ми съпруга). Без да е задължително, аз се стремя да раздам толкова, че да може приемащия поне да се нахрани.

Тази седмица може всичко (вкл. и риба), но без месо. Ако искате риба с картофена салата, па защо не постни сърми или пълнени чушки, нещо с ориз (например с маслини, спанак и праз) в малка кутия. Може и тиквеник или постен кекс и т.н. Раздавал съм и с купени земели (малки питки) купени от хипермаркета, просто защото тогава бях прекарал тежко заболяване и не можех да меся.

И естествено традиционното варено жито (аз например го правя с мед и орехи), да не ви разказвам, че в някои краища на България раздават солено жито с варени моркови, нарязани домати и копър, а пък в някои подбалкански села ... раздават мляко с ориз. Ми то колкото хора има, колкото краища на България има, толкова са и традициите и обичаите.

Прекрасни съвети! Благодаря ви!!! Аз така или иначе не ям и готвя месо и риба, но много благодаря за уточнението, че мога да направя питка с млечни. Баба ми беше моя учител по този път, и сега като я няма, съм малко като муха без глава. Благодаря и за молитвата!